Решение № 8555 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2011 г.

Решение № 8555 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Монолит - Инвест - 99" ЕООД - гр. Рудозем, срещу решение № 632 от 15.04.2011 г. на Пловдивския административен съд, постановено по адм. дело № 823 от 2009 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 210800342 от 18.02.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден с решение № 244 от 10.04.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че обжалваният акт е законосъобразен, издаден при спазване на административнопроизводствените правила на ДОПК и на материалния закон - ЗДДС. Счита, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е направил необосновани изводи относно реалността на доставките. По подробни съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него - постановено друго по същество, с което да бъде отменен обжалваният РА, или алтернативно делото да бъде разгледано от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - град Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Монолит - Инвест - 99" ЕООД против ревизионен акт 210800342 от 18.02.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 178 520,46 лв. ведно с лихви от 54 228,04 лв.; допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 72 374,88 лв. ведно с лихва от 20 297,32 лв.; лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 300,39 лв.; лихви върху авансови вноски за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 281,12 лева. С решението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта, с която се иска отмяна на направените в ревизионния доклад констатации по отношение на доставките от "Глобал консулт 2001" ЕООД, "Стой 05" ЕООД, "Страгите" АД и "Агромах" ЕООД. В тази част на решението, имащо характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу оспорения РА, първоинстанционният съд след анализ на установените по делото данни е направил извод за недоказаност на реално изпълнение на доставки на стоки и услуги, отразени в спорните фактури, и законосъобразност на определените задължения по ЗДДС. Прието е, че са правилни изложените в РА доводи за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, след като преките доставчици "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД не притежават материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните СМР. Относно извършените услуги също не са ангажирани доказателства, че именно издателите на фактурите са извършили услугите. Макар да е установено, че СМР са извършени, не се доказва това да е станало именно от лицата, издали фактурите и сочени за доставчици. Съдът се е позовал на справките за подадени уведомления по чл. 62 от КТ, от което се установява, че "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД не разполагат с лица по трудови правоотношения, които да извършат фактурираните СМР. Не са ангажирани и доказателства за наети по граждански договори лица. По делото не са ангажирани и приемателно-предавателни протоколи за извършените СМР. Изводът за липса на реалност на услугите не се променя и от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, тъй като е установено по безспорен начин, че за извършените на обекта СМР са използвани именно материалите по процесните фактури, респективно, че фактурираните от "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД услуги са извършени именно от последните. По отношение на фактурите, издадени от "Сим тел 1" ЕООД, "Прима конекта 2000" ЕООД, "Уан уърлд България" ООД, ЕТ "Мето - Валери Костов" - гр. София, с предмет различни видове строителни материали съдът в мотивите си е посочил, че се касае за големи количества стока, като за доставките не са ангажирани каквито и да било доказателства относно кадровата и техническата обезпеченост на всеки един от доставчиците за извършването им, както и документи относно транспортирането на въпросните стоки, за които с оглед количеството им би бил необходим специализиран транспорт, както и за тяхното съхраняване. По отношение на извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2006 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органът по приходите е пристъпил към увеличаване на финансовия резултат на дружеството с осчетоводените разходи на основание фактурите, издадени от "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД, поради установената от него липса на реално извършени доставки на услуги по фактурите, издадени от тези доставчици. Същите ревизираното дружество е осчетоводило по дебита на сметка 602 - Разходи за външни услуги, което от своя страна е довело до намаляване на годишния финансов резултат. Правилно според съда органът по приходите, позовавайки се на липсата на реално осъществени доставки, е приел, че същите са сключени с цел отклонение от данъчно облагане и неоснователно резултатът на дружеството за отчетния период е бил намален с посочената сума. Обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил, всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд, след изпълнение на задълженията си съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, е обосновал законосъобразен краен извод за неоснователност на жалбата на "Монолит - Инвест - 99" ЕООД. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД, съдът в подробни и аргументирани мотиви е обосновал своя извод, който напълно се споделя и от настоящата инстанция - че липсват доказателства доставчиците да са извършили процесните строително-монтажни работи. Доказателствената тежест за установяване на реалността на доставките се носи от ревизирания субект, който е декларирал право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод произтича от основния принцип за разпределение на доказателствената тежест, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието настъпване черпи изгодни за себе си правни последици. Независимо че фактурите са издадени от доставчика и че са изпълнени формалните изисквания за отразяването им в дневниците за продажба и в справките-декларации, то тези фактури не доказват, че удостоверените с тях доставки са действително осъществени, т. е. че съдържанието на фактурите съответства на обективната действителност. Именно в изпълнение на това задължение първоинстанционният съд е изследвал изпълнението на предвидените в закона предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и като не е установил изпълнението им, е направил извода, че за ревизираното лице не е възникнало това право. Анализът на представените доказателства налага извода, че обосновано и правилно органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на услуги по извършените СМР. Следва в тази връзка да се подчертае, че за признаване на право на данъчен кредит по конкретни доставки от съществено значение е доставките да са извършени от лицето, посочено като доставчик в издадените данъчни фактури, и съответно по отношение на това лице да са изпълнени условията за признаване на право на данъчен кредит, тъй като ЗДДС свързва признаването на данъчен кредит с конкретна фактура и доставчик, а не абстрактно - с наличието само на резултат от извършена услуга. В този смисъл съдът правилно е приел, че спорните фактури не отразяват реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), респ. чл. 9 ЗДДС и е налице основанието по чл. 64, ал. 1, ЗДДС (отм.), респ. чл. 68 и сл. ЗДДС, за да се откаже право на данъчен кредит по тях. Конкретно, както е посочено в мотивите на обжалваното решение, липсват доказателства за материалната и техническата обезпеченост на доставчиците. Последните не са разполагали с назначени лица на трудови или граждански договори, които да извършат процесните строително-монтажни работи. Липсват и приемателно-предавателни протоколи, в които подробно да бъдат описани извършените дейности. Този извод не е опроверган и с назначената съдебно-техническа експертиза, която не е установила конкретна връзка между извършените СМР и доставчиците. Законосъобразни са и изводите на съда по отношение на доставките на стоки от "Сим тел 1" ЕООД, "Прима конекта 2000" ЕООД, "Уан уърлд България" ООД, ЕТ "Мето - Валери Костов" - град София. Предмет на издадените от тези доставчици фактури са строителни материали, като по делото не са ангажирани никакви доказателства по отношение на тяхното транспортиране и съхранение, както и за последващото влагане на стоките. По отношение на позоваването от касатора на решението на Съда за защита на правата на човека в Страсбург по делото "Булвес" АД против България следва да се посочи, че в това решение не се разрешава идентичен на настоящия случай. В случая по делото "Булвес" не е имало спор по реалността на доставката, по която е отказан данъчен кредит, нито че ДДС по нея е начислен от доставчика, а е било установено късно (след установените законови срокове) начисляване на ДДС от страна на доставчика. Същото съображение се отнася и по отношение на цитираната в касационната жалба практика на Съда на Европейския съюз. Относно извършеното преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2006 г. съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.), което предвижда, че данъчната основа за облагане с данък по ЗКПО се получава, след като счетоводният финансов резултат бъде увеличен с размера на разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV ЗКПО (отм.). Безспорно по делото е установено, в това число и с назначената ССЕ, че фактурите, издадени от "Евро фарма" ЕООД и "Ар Джи 2004" ЕООД, са осчетоводени като разход по сметка 602 "Разходи за външни услуги". Обоснованите в решението изводи за липса на доставка по процесните фактури от тези двама доставчици водят до извода, че правилно е прието наличието на обстоятелство по чл. 15, ал. 3, т. 2 ЗКПО (отм.) и органът по приходите в съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) е преобразувал счетоводния финансов резултат за 2006 г. в посока увеличение. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд изцяло и приема за правилни изводите му за законосъобразност на обжалвания РА. По изложените мотиви съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,