Решение № 13383 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7659/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) чрез старши юрисконсулт Цаков срещу решение 4754/23.05.2025 година на Административен съд гр. Пловдив по адм.д. 2071/2024 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приравнявал непредставянето на преведен на български език стандарт с непредставянето на стандарта въобще. По този начин, при нарушаване на принципа за служебното начало, съдът неправилно отменил заповед 2531 от 03.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Претендира разноски.

Ответникът, Екстрийм скутерс ЕООД чрез адв. Сейменска в отговор на касационната жалба и в приложена писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по списък.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АС гр. Пловдив е заповед 2531 от 03.09.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С последната на Екстрийм скутерс ЕООД е определена принудителна административна мярка представляваща нареждане за временно спиране на доставянето на пазара на модели (подробно изброени в заповедта) клетки за литиево йонни батерии, в това число и при предоставяне на услуги тунинг, ъпгрейди и ремонт на електрически тротинетки, замяна на целите батерии, така и на отделни клетки на батерии за електрически тротинетки и за изграждане на батерии, за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността на стоките съгласно БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 / Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2: Литиеви системи . Мярката е приложена на основание чл.88, ал.1, т.1 и чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел за недоказани предпоставките за прилагане на процесната ПАМ.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, касационният състав приема същите за неоснователни, при следните изводи от правна страна:

Както по-горе касационният състав посочи, за да отмени оспорения административен акт, съдът е приел за недоказани предпоставките за прилагане на процесната ПАМ. Изводът е правилен, при следните съображения от правна страна:

1.Атакуваният пред съда индивидуален административен акт е издаден на основание чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП по съображения, че жалбоподателят не е представил документ - протоколи за изпитване на моделите литиево-йонни батерии, подробно описани в заповедта и клетки за литиево-йонни батерии, удостоверяващи безопасността им съгласно стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 / Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2:Литиеви системи .

Описаната от АС гр. Пловдив нормативна регламентация в действителност налага извод, че съответствието със специалните изисквания, наложени от съответната държава членка по смисъла на чл. 3, § 2 от Директивата за общата безопасност на продуктите, и това със стандартите, приети въз основа на същата разпоредба и публикувани в ОСЕС, презумират безопасност на стоката. Когато не са налице подобни нормативи, приложение намира чл. 3, § 3 Директивата, според чието предписание оценката се извършва съобразно конкретно посочените източници.

В случая, административният орган, приложил процесната ПАМ, се позовава на обстоятелство, че жалбоподателят не е представил документ - протоколи за изпитване на моделите литиево-йонни батерии, подробни описани в заповедта и клетки за литиево-йонни батерии, удостоверяващи безопасността им съгласно стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 / Акумулаторни клетки и батерии, съдържащи алкални и други некиселинни електролити. Изисквания за безопасност на преносими затворени акумулатирни клетки и на батерии, направени от тях, за използване в преносими съоръжения. Част 2: Литиеви системи .

В съответствие с правилното приложение на закона е изводът на АС гр. Пловдив, че в доказателствена тежест на наложилия процесната ПАМ административен орган е да докаже наличието на основанията за налагането ѝ вкл. с ангажиране в самата административна преписка и представяне по делото на въпросния стандарт, на който се позовава, за да приложи процесната ПАМ.

2.Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че АС гр. Пловдив е нарушил принципа на служебното начало. Напротив, твърденият като приложим стандарт е изискан от АС гр. Пловдив и е представен, но на английски език. Страната е изрично задължена да го представи в точен превод на български език, заверен от страната чл.185 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.14, ал.3 АПК. Задължителните указания на съда са дадени в този смисъл. Предоставена е възможност на страната да изпълни указанията с отлагане на делото. Но те не са изпълнени.

3.Касационният състав приема за правилен извода на АС гр. Пловдив в насока, че непредставянето на приложения стандарт в точен превод на български език, заверен от страната чл.185 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.14, ал.3 АПК препятства съда от възможността да изследва спорния по делото въпрос. Стандартът не е представен на български език както като част от административната преписка, така и след изричното указание на съда.

1. Съгласно чл. 14, ал.1 АПК, производствата по този кодекс се водят на български език. По аргумент от чл. 14, ал.3 АПК, документи представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български.

1. Правилата за разпределяне на доказателствената тежест са определени в чл.170 АПК. Административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. АС гр. Пловдив в съответствие с принципа за служебното начало в административното съдебно производство е разпределил правилно тежестта на доказване, като в открито съдебно заседание на 21.11.2024 година изрично е задължил председателя на КЗП да представи стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017. В две поредни съдебни заседания, съответно на 16.01 и на 27.02.2025 година съдът е отлагал делото за събиране на доказателства, като изрично е изискал от ответника да представи стандарт БДС EN 62133-2:2017/ EN 62133-2:2017 в надлежен превод на български език. Такъв не е представен до 24.04.2025 година, когато в открито съдебно заседание съдът е дал ход по съществото на спора.

Анализът на сочените процесуални действия на съда не обосновава допуснато процесуално нарушение, основание за отмяна на съдебното решение. Напротив, при правилно разпределена тежест на доказване, съдът е дал конкретни указания за събиране на доказателства на български език. Тези указания не са изпълнени от страната с тежест на доказване.

Последицата от непредставянето на релевантните за решаване на спора доказателства от страната, която носи тежестта да ги представи, е изводът на съда за недоказване на предпоставките за прилагане на ПАМ. Този извод е верен и постановен при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат по представен списък в размер на 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд