Решение № 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2015 г.

Решение № 3620 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "Райтър" ЕОOД със седалище и адрес на управление София е подало касационна жалба срещу решението от 29.04.2015 г. по адм. дело № 6139/2014 г. по описа на Административния съд-София град, с което са били отхвърлени предявените от дружеството срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране искове, както следва: иск за заплащане на обезщетение за причинени от отменен административен акт имуществени вреди в размер на 398 890,19 лева и иск за заплащане на лихва за забава върху главницата в размер на 66 402,69 лева за периода 17.12.2013 г. - 23.06.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране, правоприемник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на "Райтър" ЕОOД със седалище и адрес на управление София срещу Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която са предявени иск за заплащане на обезщетение от 398 890,19 лева за причинената на дружеството вреда, изразяваща се в пропуснати ползи за периода 1.04.2011 г. - 31.05.2014 г., вследствие продажбата на електроенергия на по-ниски цени от цените, определени за водноелектрически централи с инсталирана мощност до 200 кВт и водноелектрически централи с инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт, настъпили в резултат на изпълнението на отмененото като незаконосъобразно решение № Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта по точка 7, както и на неправилната класификация на притежаваните от ищеца две водноелектрически електроцентрали, поставяща ги в по-нисък ценови клас, и иск за сумата 66 402,69 лева, представляваща изтеклата върху главницата лихва за забава за периода 17.12.2013 г. - 23.06.2014 г. или от отмяната на № Ц-010/30.03.2011 г. с влязло в сила съдебно решение до предявяването на иска. Административният съд е установил, че "Райтър" ЕООД със седалище и адрес на управление София е собственик на две водноелектрически централи, изградени на територията на община Велико Търново: ВЕЦ "Леденик", с мощност до 200 КВт и ВЕЦ "Сини вир" с мощност над 200 КВт до 10 000 КВт, придобити през 2002 и 2003 г. с договори за приватизационна продажба. Произвежданата от двете централи електроенергия се изкупува от електропреносното дружество "Енерго про-продажби" АД съгласно договор от 1.08.2002 г. и договор от 28.02.2003 г. Според договореното в чл. 2 в анекс № 1 от 6.01.2011 г. към договора от 1.08.2002 г. и анекс № 1 от 6.01.2011 г. към договора от 28.02.2003 г. купувачът заплаща на производителя електрическата енергия ежемесечно съгласно съставения за съответния месец протокол, по цени и ред в съответствие с Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на електрическа енергия (отм.). Към момента на сключване на анекса, цената на електроенергията, определена с решение № Ц-18/31.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, възлизала на 110.79 лева/мВт. С последващо решение № Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, считано от 1.04.2011 г., била определена преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 мВт. Съгласно точка седма от решението, за водноелектрическите централи с мощност под 10 мВт, въведени в търговска експлоатация преди 19 юни 2007 г., била определена цена за произведената електроенергия в размер на 112, 48 лева/мВтч. В частта по точка седма решението било обжалвано от "Райтър" и други производители на електрическа енергия. С решение № 2126/13.02.2013 г. по адм. дело № 5492/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, оставено в сила с решение № 16953/17.12.2013 г. по адм. дело № 7175/2013 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, оспорената част от решение № Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране била отменена и административната преписка била върната на комисията за ново разглеждане. В мотивите си съдът приел, че в нарушение на закона административният орган въвел допълнителен разграничителен критерий за цената на електрическата енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и водноелектрически централи с мощност до 10 мВт, при липсата на фактически и правни основания за това разграничение. След отмяната на решението Държавната комисия за енергийно и водно регулиране открила нова процедура за определяне на преференциална цена на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи под 10 МВт. Съгласно заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, за периода 1.04.2011 г. - 1.06.2014 г. водноелектрическата централа "Леденик" произвела 898 990 кВт електрическа енергия, а водноелектрическата централа "Сини вир" - 3385656 кВт. Произведената електрическа енергия била продадена на цена 0,11248 лева/кВт. Ако електрическата енергия би била продадена на цена, каквито е определена за микроводноелектрически централи с инсталирана мощност до 200 кВт (за ВЕЦ "Леденик") и на цена за нисконапорни деривационни водноелектрически централи с нетен пад до 30 м и инсталирана мощност над 200 кВт до 10 000 кВт (ВЕЦ "Сини вир") по решенията на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, описани в таблица № 1 от заключението, възниква разлика, общо в размер на 398 890, 23 лева, която за ВЕЦ "Леденик" е 86 561,78 лева, а за ВЕЦ "Сини вир" - 312 328, 45 лева. Лихвата върху тези суми възлиза на 66 444, 01 лева, от които 13 943, 04 лева - за ВЕЦ "Леденик" и 52 500,97 лева - за ВЕЦ "Сини вир". След отмяната на точка седма от решение № Ц-010/30.03.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, "Райтър" ЕООД поискало от "Енерго-про продажби" АД да заплаща на дружеството произведената от двете водноелектрически централи електрическа енергия по преференциални цени. С писмо № ЕPRS-219/23.01.2014 г. "Енерго-про продажби" АД отговорило, че ще продължи да се прилага досегашната преференциална цена -112,48 лева/мВтч, тъй като към този момент нямало определена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия от водноелектрически централи, включени в приложното поле на отменената точка седма от решението . Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че исковете са неоснователни, тъй като не били осъществени всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Макар административният акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да бил отменен от съда, не била доказана пряка и непосредствена причинна връзка между акта и претендираните от ищеца вреди. За да се присъди обезщетение за пропуснати ползи от фактурирането и продажбата на електроенергията, произвеждана от водноелектрическите централи, следвало да се установи безспорно, че тя не е била реализирана по точно определена цена единствено по причина на отмененото решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Претендираните ползи не почивали на реални факти, а на направено от ищеца предположение. Във връзка със соченото в исковата молба основание за неправилна категоризация в зависимост от вида на водноелектрическите централи, съдът отбелязал, че отменителното решение на Върховния административен съд не съдържа такива мотиви. В решението не се приемало, че водноелектрическите централи, собственост на оспорилите административния акт производители, в това число и "Райтър" ЕООД, попадат в друга категория, поради което цената на произвежданата от тях електроенергия трябва да е по-висока. Освен това Държавната комисия за енергийно и водно регулиране нямала правомощия да определя индивидуално ценовата категория, в която попада всеки производител на електроенергия от възобновяеми източници. Въз основа на представените от всеки производител документи относно техническите параметри на съответните водноелектрически централи, с оглед нормите на Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, електроснабдителното дружество следвало да прецени в коя група попада производителя на електрическа енергия, с който има договорни отношения, и да определи коя цена ще прилага при изкупуването на енергия. В случая ищецът не ангажирал доказателства, че притежаваните от него водноелектрически електроцентрали са категоризирани в друга група по решение № Ц-010/30.03.2011 г. или по последващите решение № Ц-018/20.06.2011 г., решение № Ц-019/28.06.2012 г. и решение № Ц-019/28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Всъщност от твърденията в исковата молба и от събраните по делото доказателства било установено, че именно "Енерго-Про продажби" АД е отказало да категоризира двете централи в друга ценова категория по решение № Ц-010/30.03.2011 г. или по последващите решения. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд съответства на материалния закон. Имуществената отговорност на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране не би могла да бъде ангажирана поради липсата на основен елемент от фактическия състав - вреда, настъпила като резултат от прилагането на цената, определена по точка седма на решение № Ц-010/30.03.2011 г. Цената, по която "Райтър" ЕООД продава произведената от водноелектрическите централи електрическа енергия, не се формира на енергийния пазар. Сделките с електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, се сключват по регулирани от комисията цени. Затова не може да се направи извод, че дружеството е понесло вреди в пряка причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, тъй като иначе би продавало електроенергия на по-висока от отменената цена. След отмяната на решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, съдът е изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане, което поражда задължението на органа да определи повторно цената за съответния период. Определената с влязло в сила решение на регулатора цена се прилага в отношенията между производителя и крайния снабдител, което означава, че "Райтър" ЕООД не търпи имуществена вреда от пропуснати ползи. От представеното пред касационната инстанция решение № Ц-5/20.02.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, макар и невлязло в сила, се установява, че, считано от 1.04.2011 г., комисията е утвърдила преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт в размер на 112,48 лева/МВтч или същата цена, одобрена с отмененото решение № Ц-010/30.03.2011 г., въз основа на която "Райтър" ЕООД и "Енерго-Про продажби" АД са осъществявали сделки с електроенергия за съответния ценови период. Едновременно с това следва да се отбележи, че претенцията за обезщетяване на вреда, настъпила от отмененото решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, що се отнася за периода 1.04.2012 г. - 31.05.2014 г., се явява неоснователна и с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Според тази разпоредба, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни определя преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW. При положение, че определената с отмененото решение цена има действие за една година, не би могло да се търпят вреди от прилагането на това решение и за последващ период, в рамките на който действа друга цена, определена с нов акт на регулаторния орган. За производителя не биха могли да настъпят вреди и от неправилно определяне на ценовата категория, както се поддържа в исковата молба. Дружеството "Райтър" заедно с други производители е обжалвало решението на комисията именно в отменената, а не в друга част, поради което е несъстоятелно да твърди, че тази част не се отнася за цената на енергията, произведена от притежаваните от ищеца две водноелектрически централи. Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има за предмет утвърждаването на цени за продажба на електрическа енергия, произведени от водноелектрически централи с инсталирана мощност под 10 МВт. Наред с този, еднакъв за всички адресати на решението, критерий, се въвеждат и допълнителни критерии, съобразно които цената се диференцира по групи производители. Цените се прилагат в отношенията между производителя и обществения доставчик, респективно крайния снабдител, така че ако продажбите са реализирани на друга, а не на определената за съответната група цена, това не е по причина на издадения от регулаторния орган административен акт. Поради отсъствието на соченото касационно основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд