Решение № 3064 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2011 г.

Решение № 3064 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по частна жалба от В. И. К. в качеството му на едноличен търговец с наименование "Онеста - Веселин Кръстев" със седалище в град Враца против определение № 149 от 13.10.2010 г. по адм. дело № 670/2010 г. на Врачанския административен съд. С него е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата му против заповед № 942 от 22.07.2010 г. на кмета на общината. Прави доводи за противоречие на определението с процесуалните правила. Образувано е и по касационна жалба, подадена от К. З. К. в качеството й на едноличен търговец с наименование "Кали-транспорт-К. К." против решение № 78 от 24.11.2010 г. по същото дело. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против същата заповед. Прави възражение за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованата страни дават писмени становище за неоснователност на двете жалби. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Мотивира се, че едноличният търговец "Онеста - Веселин Кръстев" не е участник в търга, поради което няма правен интерес да обжалва заповедта на кмета за определяне на спечелил участник. Жалбата му е била процесуално недопустима и неподлежаща на разглеждане по същество. Счита за неоснователна и касационната жалба, подадена от К. З. К., тъй като не се установяват сочените от нея нарушения в тръжната процедура. Частната и касационната жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалби от двамата еднолични търговци против заповедта на кмета на община Враца, с която едноличният търговец Л. В. В. е обявен за участник, спечелил търга за отдаване под наем на общински обект, представляващ терен № 12.1 за продажба на пиле на грил с обща площ от 6 кв. м. с предложената от него месечна наемна цена в размер на 620 лева. К. К. е класирана на второ място с предложена месечна наемна цена в размер на 201 лева при. Веселин Кръстев е твърдял, че решението на общинския съвет за откриване на тръжната процедура за този обект е незаконосъобразно до степен нищожност, която е рефлектирала и върху заповедта на кмета за определяне на спечелил участник. Противопоставил е собствени наемни права върху същия обект. К. К. се е позовала на същите обстоятелства, като допълнително е представила разрешително за търговия на открито за продажба на пиле на грил. От приложената административна преписка, съдът е установил, че с решение № 625 по протокол № 49 от 25.03.2010 г., общинският съвет на община Враца е възложил на кмета да открие и проведе процедура по отдаване под наем чрез търг с тайно наддаване на петдесет и шест терена за поставяне на преместваеми обекти по идеен проект, утвърден от главния архитект на общината, съобразно посоченото предназначение. Между тях е и терен № 12.1.с площ от 6 кв. м., предназначен за продажба на пиле на грил с първоначална месечна цена от 200 лева. Въз основа на това решение, кметът е обявил и провел процедурата. Назначил е комисия, която да приеме, отвори и класира подадените тръжни предложения. За процесния обект са подадени три такива. При отварянето им е констатирано, че Л. В. В. е предложил месечна наемна цена от 620 лева, а К. З. К. - 201 лева. С трикратно по-високото си предложение, В. е класиран на първо място и определен за участник, спечелил търга с оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът на първо място е извършил задължителния контрол за процесуалната допустимост на двете жалби. Съобразил е, че едноличният търговец В. И. К. не е подал предложение за участие в търга и по този начин не е взел участие в него. Поради това по отношение на този жалбоподател липсва законово защитено право да обжалва резултатите от него и определянето на победител. Липсата на правен интерес от оспорване е отчетена от съда, като пречка за допустимост на жалбата. С определение от 13.10.2010 г., той я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Разгледал е по същество подадената жалба от К. З. К. и е обсъдил всички направени от нея доводи за опорочаване на търга. Анализирал е и притежаването от нея разрешително за търговия на открито за същия обект. В тази връзка е съобразил, че то е издадено с действие за период от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г.. В същото време наемният договор с определения чрез процедурата наемател започва действието си от 1.01.2011 г. - т. е. след изтичане на посочения срок в разрешителното. След проверката на тръжната процедура и доводите по жалбата е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Решението и прекратителното определение са правилни. По частната жалба: В нея са повторени доводите, развити и пред съда, че жалбоподателят е собственик на търговски обект в сграда, част от прилежащия терен на която е процесният обект, а другият едноличен търговец - К. З. К. е ползвател на терена с предназначение за продажба на пиле на грил. Допълнително се е позовал на Закона за защита на конкуренцията. Частната жалба е неоснователна. След като частният жалбоподател не е участник в търга, той не е адресат на заповедта за определяне на участник. Тя не поражда за него права или задължения, нито застрашава негови права. Поради това няма правен интерес от обжалването й. В действителност цялата негова първоначална жалба е насочена срещу решението на общинския съвет за обявяване на тръжната процедура в частта му, относно обект № 12.1. Това е административният акт, за оспорването на който търговецът би могъл да установи законово защитен правен интерес. Той обаче е предмет на самостоятелен съдебен контрол по друго дело. Видно от съдебно удостоверение от 28.10.2010 г. по жалба от ЕТ "Онеста - Веселин Кръстев" срещу решение № 625 на общинския съвет е образувано адм. дело № 784/2010 г. на същия съд. Като е съобразил тези обстоятелства и е прекратил производството по жалбата срещу заповедта на кмета за определяне на спечелил участник, съдът е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По касационната жалба: тя повтаря доводите, направени в първоинстанционното производство, които вече са обсъдени от административния съд. Неоснователно е възражението, че от обявената заповед в сградата на общината не личало кой е нейният издател. По преписката е приложена заповедта - намира се на л. 34 от делото, от която ясно и недвусмислено се вижда, че неин издател е кметът на общината. На второ място се възразява, че в заповедта не се съдържа точна индивидуализация на имота. Възражението е неоснователно, доколкото заповедта е производна на решението на общинския съвет, където са посочени номерата на терените. А тяхната индивидуализация ще се постигне с разработените идейни проекти. Без значение е разликата в площта на обекта по разрешителното за търговия на касаторката и по документите за търга. Предмет на процедурата е общинско място с площ от 6 кв. м. и това е важното за процедурата. Без значение е колко квадратни метра са били разрешени за търговия на К. З. К.. Третата група възражения касаят самостоятелни изисквания за монтирането и експлоатацията на грила за печене на пилета. Те обаче не са относими към административния акт за определянето на спечелил участник. Изводът, който се налага е, че касационната жалба е неоснователна. Решението на съда не страда от посочените в нея пороци, явява се правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на община Враца, ще следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 240 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение