Решение № 7579 от 10.7.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение10.07.2023 г.докладчик Мирела Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4631 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело 12615/2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Труд Медиа ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. Блъсков, да заплати на Комисия за защита от дискриминация сумата от 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

ОСЪЖДА Труд Медиа ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя П. Блъсков, да заплати на адвокат Д. Драгиева, [ЕГН], личен номер на адвокат [номер], със съдебен адрес гр. София, [улица], [номер], адвокатско възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Труд Медиа" ЕООД, представлявано от П. Блъсков, чрез пълномощника адв. И. Йосифова- Такева, срещу Решение 4631/06.07.2022 г. на Административен съд София - град /АССГ/, постановено по адм. дело 12615/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение 801 от 22.11.2021 г., постановено по преписка 856/2019 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ Комисията/. С обжалваното пред ААСГ решение на Комисията е установено, че "Труд Медиа" ЕООД и П. Блъсков - в качеството му на управител и представляващ "Труд Медиа" ЕООД, са извършили дискриминация под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак сексуална ориентация и нарушение на чл.6 от ЗЗДискр. по отношение на Р. Стоянов от гр. София, с публикуване на статия на 02.09.2019 г. в електронната страница във вестник Труд със заглавие Педерастите в САЩ бият тревога и са им дадени задължителни предписания на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че публикуването на статията не е имало за цел накърняване на достойнството на конкретното лице - жалбоподател. Не е налице конкретно намерение/конкретно поведение, тъй като материалът е преведен дословно от редактор на вестника от материал, публикуван от РИА Новости , за което е предоставена от жалбоподателя интернет страница за справка. Не е посочено от Стоянов по кой признак лично е дискриминиран и не става ясно дали ориентацията на жалбоподателя е определена. Иска се отмяната на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е молба от 07.06.2023 г., с която адв. Йосифова- Такева поддържа касационната жалба и няма доказателствени искания и Ответната страна П. Блъсков, чрез адв. И. Йосифова- Такева в писмена молба от 07.06.2023 г. изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание ответната страна П. Блъсков не се явява и не се представлява. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация в съдебно заседание се представлява от юрк. Михайлова, която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Ответната страна Р. Стоянов, чрез адв. Драгиева в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. При извършване на проверка за законосъобразност на оспореното Решение 801/22.11.2021 г. по преписка 856/2019 година на КЗД първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които кореспондират на събраните доказателства, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция и при условията на чл.221, ал.2 от АПК не следва да се преповтарят. Решението е обосновано - направените от административния съд правни изводи се базират на цялостния анализ на събраните доказателства, противно на изложените в касационната жалба твърдения. Правилен е изводът на съда за доказаност на твърдението за създаване на враждебна, принизяваща и обидна среда спрямо хората с различна сексуална ориентация с процесната статия като задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията по смисъла на чл. 5, във вр. с §1, т. 1 от ЗЗДискр. Преценката дали дадено поведение е годно да доведе до накърняване достойнството на лицето и създаване на унизителна или застрашителна среда следва да се извършва в зависимост от съвкупност от обективни критерии, дефинирани от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Към тези критерии без съмнение спадат естеството на използваните изрази и начинът на тяхното поднасяне, както и контекстът, в който са били изказани, общественото положение на техния автор и това на адресата/адресатите им. Във всеки отделен случай компетентният правоприлагащ орган следва да прецени, въз основа на фактите по спора, дали въпросното поведение на лицето, изразено словесно или по друг начин, е от естество да породи у един безпристрастен и разумен, с нормална чувствителност и възприятия наблюдател, поставен в същите условия като претендиращите дискриминация, усещането, че се намира във враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. В настоящия случай публикацията на електронния сайт на вестник Труд , собственост на Труд Медия ЕООД, със статията Педерасите в САЩ бият тревога надхвърля допустимото толерантно отношение към хомосексуализма, като се създава обидна и враждебна среда по отношение на лица, които не са хетеросексуални. Използваните квалификации педерасти , содомоти , перверзници носят недвусмислено послание относно определена група лица на основата на сексуалната им ориентация, като по отношение на тях се насажда определен стереотип в обществото, водещ до враждебност, нетърпимост, непоносимост и изключване. Тези изрази не засягат конкретно лице, а цяла група лица, по причина и въз основа на притежаван от тях характерен общ признак, обхванат от закрилата по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Практиката на Върховния административен съд е последователна във възприемане на становището, че за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. не е наложително с поведението си касаторът да е накърнил достойнството на конкретно определено лице, стига със същото да се засягат интересите на определена социална група, формирана по расов, етнически, религиозен, политически, национален, социален, сексуален или друг защитен от закона признак. В решението си Комисията за защита от дискриминация е изложила мотиви за свободата на словото, позовавайки се на 39, ал.1 от Конституцията и чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Свободата на словото е ценност на правовата държава и основно човешко право. Без нея обществото не би могло да бъде нито свободно, нито демократично, а човешката личност - свободна. Именно за да защитят свободата на словото и Конституцията, и международните актове, по които България е страна, създават законови гаранции за неговото спазване. С други думи, правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение в рамките на едно демократично общество не може да има превес над правата, защитени с нормите, установяващи забрана за дискриминация, включително такава под формата на тормоз по смисъла на чл. 5, вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗдискр., изразена чрез употребата на враждебна реч , т. нар. реч на омразата , с която се накърнява доброто име и достойнството на личността и се създава, като целенасочено преследван или обективно настъпващ резултат, враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. От така изложеното следва, че свободата на медиите да разпространяват информация не е абсолютна и същата следва да бъде ограничена тогава, когато се накърнява доброто име и личността на другиго, както е в настоящия случай. Неоснователен е изложеният довод, че по делото няма доказателство относно сексуалната ориентация на подалия жалбата до КЗД Р. Стоянов. Последният е активист на [заличен текст] общността, като в качеството му на такъв има множество изявления пред медии, което са общодостъпни. В обобщение - правилни са изводите на първоинстанционния съд, че така постановеното решение на КЗДискр. е законосъобразно. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателни са претенциите на ответните страни за присъждане на сторените от тях разноски пред касационната инстанция. Касационния жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сумата от 100,00 лева, юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за защита от дискриминация, дължима на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация - Р. Стоянов. По делото последният се представлявал от адвокат, като в договора за правна помощ /стр. 35/ е посочено, че представителството е безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Искането следва да бъде уважено и на адв. Драгиева да се присъди възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл.8, ал.2, т.9 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на на адвокатските възнаграждения, в размер на 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение