Решение № 509 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2017 г.

Решение № 509 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7738/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)- София, подадена срещу Решение № 64 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 328/2016 година на Административен съд- Ловеч (АС Ловеч) в частта, с която същата е осъдена да заплати на Р. М. сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от 424, 20 лв., представляваща деловодни разноски. С жалбата се счита атакуваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочено е, че лицето претендира вреди от отменен акт, издаден на основание три наказателни постановления за нарушения на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, които не са оспорени по съдебен ред, и които към дата на подаване на исковата молба са влезли в законна сила, поради което искането за обезщетение за вреди се явява неоснователно. На следващо място касационният жалбоподател счита определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3200 лева за прекомерно и намира, че същото следва да бъде намалено. Моли за отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът Р. М. в писмен отговор, депозиран чрез адв. Михайлова оспорва касационната жалба. Намира за правилно приетото от АС Ловеч, че са налице всички елементи от фактическия състав за реализиране на отговорността на държавата, визирани в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и са уважени частично предявените искове за присъждане на обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на АС Ловеч, Изпълнителна агенция по горите гр. София е ОСЪДЕНА да заплати на Р. М. сумата от 3200 лв. (три хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от отменена по съдебен ред, като незаконосъобразен административен акт Заповед № 142/13.02.2013 г. на Изпълнителен директор на ИАГ- София, с която е наредено да се отпише същото лице от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 1663-2 от 03.05.2011 г. за регистрация на ищеца като лицензиран лесовъд, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното им изплащане и е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата от 6800 лв., до предявения размер от 10000 лв. На следващо място са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове за обезщетение на имуществени вреди и лихва за забава върху тях в общ размер от 5605, ЗЗ лв. Освен това Изпълнителна агенция по горите- гр. София е ОСЪДЕНА да заплати на Р. М. сумата от 424, 20 лв. представляваща сторените деловодни разноски. На следващо място със съдебния акт Р. М. е ОСЪДЕН да заплати на Изпълнителна агенция по горите- гр. София, представлявана от изпълнителен директор, сумата от 158 лв., представляваща сторени деловодни разноски. Частта от съдебния акт, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за неимуществени вреди, за разликата от 6800 лв., до предявения размер от 10000 лв., както и иска за обезщетение за имуществени вреди и лихва за забава върху тях в общ размер от 5605, ЗЗ лв НЕ Е ОБЖАЛВАНА, влязла е в сила и съответно не е предмет на настоящото производство. За да достигне до този резултат по отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение от 10 000 /десет хиляди/ лв. за неимуществени вреди, АС Ловеч намира за безспорно доказано, че с Решение № 4394/02.07.2013 г. по адм. дело № 2346/2013 г. по описа на АССГ е отменена като незаконосъобразна Заповед № 142/13.02.2013 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите гр. София, с която е наредено ищецът да се отпише от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно негово удостоверение № 1663-2 от 03.05.2011 г. за регистрация като лицензиран лесовъд. Според решаващият съд по делото е безспорно доказано, че е отменен като незаконосъобразен административен акт. Счита, че без съмнение ищецът е претърпял стрес, обида и срам в резултат на издаването на незаконосъобразния административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение на АССГ, който адм. акт пряко влияе върху обществената оценка на професионалната реализация и професионалното положение на ищеца. Намира, че последица от отнемането на лиценза са предизвикания дискомфорт и негативни преживявания- тревожност, безпокойство, несигурност и др., като настъпването на морални вреди от отнемането на лиценза с незаконосъобразния административен акт са доказани по делото по основание. От адм. съд е отчетено, че от отнемането на лиценза на 13.02.2013 г. до влизане в сила на съдебното решение постановено от АССГ – 03.06.2014 г. са изтекли 1 г., 3 мес. и 21 дни – период от почти 16 месеца. Счита, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца морални вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен административен акт, е в размер на 3200 лв. за целия период от издаване на заповедта до нейната отмяна с влязло в сила съдебно решение. Смята, че за разликата до 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира решението в обжалваната част, с която е осъдена ИАГ да заплати на Р. М. сумата от 3200 (три хиляди и двеста) лева за правилно, а подадената касационна жалба на ИАГ за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на административния съд е издадено при съществено процесуално нарушение. При разглеждане на правния спор не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и задълбочен анализ на доказаните факти и обстоятелства. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните релевантни обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд приема, че са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност на ИАГ по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен незаконосъобразен адм. акт на ИАГ. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите развити в касационната жалба за отхвърляне на исковата претенцията, поради това, че отменения акт на ИАГ е издаден на основание три наказателни постановления за нарушения на ЗГ, които са влезли в законна сила. Последният факт е неотносим към процесното исково производство. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на отменен незаконосъобразен адм. акт- чл. 204, ал. 1 от АПК. Заповед № 142/13.02.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАГ е отменена като незаконосъобразна с Решение № 4394/02.07.2013 г. по адм. дело № 2346/2013 г. по описа на АССГ, което е влязло в законна сила. Отменителният съдебен акт има задължителна сила за всички, вкл. и за настоящия съд- чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 ГПК. На следващо място първоинстанционният съд при обсъждане на вредоносния резултат е изложил подробни мотиви относно вида и характера на засягането от отменения адм. акт. Приобщените доказателства, удостоверяват наличието на причинени негативни преживявания, изразяващи се в морални и физически страдания, вследствие на отменения адм. акт. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на решението при определяне на размера на обезщетението, като се счита същото за прекомерно и завишено. В този аспект от адм. съд, съобразно чл. 52 от ЗЗД, приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, са изложени точни и ясни мотиви. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 3200 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Продължителният период на търпените вреди от 16 месеца и кумулативният ефект от негативни преживявания, настъпил за лицето са аргументи против определяне на по– нисък размер на обезщетение. Засягането на неимуществената сфера е с голям интензитет, тъй като освен на гражданскоправната сфера, се въздейства отрицателно и на трудовоправната сфера, поради невъзможността да се осъществява трудова дейност. Налице са били сериозни опасения и притеснения относно реализирането на трудовите права. Обезщетението в размер от 3200 лева е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания, като е отчетен техния увреждащ характер, интензитет и продължителност. Фиксираната сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При нейното определяне са отчетени интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. Решението в обжалваната част като правилен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,