Решение № 2734 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2016 г.

Решение № 2734 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4857/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Д. А. срещу решение № 1485 от 02.03.2016 г. постановено по адм. дело № 3656 по описа да 2015 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно и е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи, че е неправилен изводът на съда, че производството по издаване на оспорените от него актове е образувано по молби на всички докторанти в катедра О. М. ф. (МФ) на [ЮЛ] – София, за смяната на научния им ръководител. Към датата на провеждане на Катедрения съвет няма подадени молби от докторантите П., Д., Б., М. и В.. За периода след уволнението му докторантите не са прекъсвали контакта си с него и не са имали проблеми с подготовката на научните си дисертации. Съдът не е взел предвид, че процедурата по смяната му като научен ръководител на петте докторанта е започнала по инициатива на ръководителя на катедрата по О. проф. И. П.. Уволнението му като доцент – преподавател в [ЮЛ – София е обжалвано, отменено е с решение на Софийския районен съд и той е възстановен на длъжността. Не е взет предвид и факта, че не му е отнета академичната длъжност "доцент", поради което той отговаря на изискванията да бъде научен ръководител. Задълженията си като такъв може да изпълнява и без да е в трудово правоотношение с [ЮЛ – София. Решението на Катедрения съвет на катедра О. за смяната му е от 17.12.2014 г., а молбите на докторантите са от 22.01.2015 г. Неправилно съдът е приел, че не е нарушен редът за свикване на заседанието на Факултетния съвет, а решението му е законосъобразно. Заседанието на Факултетния съвет от 23.01.2015 г. е проведено в нарушение на правилата на чл. 50, ал. 1 и ал. 5, чл. 51 и чл. 52, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на [ЮЛ – София. Незаконосъобразен е изводът на съда, че правилно е била приложена разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в [ЮЛ – София (ПУРПНСЗАДМУС). Не става ясно на коя от посочените в нормата хипотези се позовава Факултетен съвет (ФС) на МФ при [ЮЛ – София, а наред с това посочените в разпоредбата хипотези за смяната му не са налице. Смяната е извършена в нарушение на чл. 46, ал. 6 от ПУРПНСЗАДМУС, тъй като срокът на защита на част от докторантите е бил по-малко от три месеца, считано от датата на вземане на решението. Заповедта на ректора на [ЮЛ е издадена на основание незаконосъобразното решение на ФС, поради което също е незаконосъобразна. Ректорът на [ЮЛ] – София не е в обвързана компетентност при издаването на заповедта, поради което той е следвало да съобрази незаконосъобразността на решението на ФС. В заповедта не е конкретизирано на коя от законовите хипотези се основава. Неправилни са изводите на решаващия състав направени от показанията на свидетеля И. П.. По посочените и по подробно изложени в касационната жалба аргументи прави искане решението да бъде отменено. Прави искане производството по делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 60780 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 79 състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Счита, че на ректора на [ЮЛ] – София не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника Д. адвокатско възнаграждение. Ответникът – Ректорът на [ЮЛ] – София, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, 00 лв. Ответникът – Факултетен съвет на М. ф. при [ЮЛ] – София, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът – Н. С. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците – К. О. П., М. Х. Б., Б. Г. М., А. В. В., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че белези на индивидуален административен акт има само заповедта на ректора на [ЮЛ] – София. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Д. А. против заповед № РК-36-250 от 20.02.2015 г. на ректора на [ЮЛ] – София и против решение по протокол № ЗЗ от 23.01.2015 г. на Факултетния съвет на М. ф. на [ЮЛ] – София, относно смяната на жалбоподателя като научен ръководител на докторанти. Осъдил е Б. Д. А. да заплати на [ЮЛ] – София сумата от 1 140, 00 лв, а на Н. С. Д. сумата от 600, 00 лв., направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че жалбоподателят е бил научен ръководител на К. О. П., М. Х. Б., Н. С. Д., Б. Г. М., А. В. В., качеството им на докторанти в катедра О. в МФ на [ЮЛ]– София. От всички докторанти на 22.01.2015 г. са подадени молби, в които се иска смяната на научния им ръководител, с изложени мотиви за продължителното му отсъствие и очаквани затруднения в бъдещата работа, в т. ч. несвоевременно изпълнение на задачата по съответната докторантура. На 23.01.2015 г. бил проведен ФС на МФ, като по т. 11 от раздел ХІ от протокола за работата му е взето решение за избор на нови научни ръководители на петимата докторанти. Съставът на ФС е конституиран със заповед № 479 от 16.03.2012 г. на ректора на [ЮЛ] - София, издадена въз основа на проведен избор. Предвид неустановяването на последващи промени, съдът е приел, че посоченият в заповедта състав на ФС е същият и към момента на постановяване решението по протокол № ЗЗ от 23.01.2015 г. След съпоставка на списъка от заповедта и отбелязването за присъстващите членове в протокола е приел, че е бил налице необходимият кворум на ФС за постановяване при решението. Приел е, че несъответствието на номерацията на т. 11 в пълния протокол и представеното извлечение, в което е отбелязана като т. 3, съставлява грешка, която е ирелевантна при преценката на съдържанието на двата документа. Изложил е, че в Правилника за устройството и дейността на [ЮЛ] – София не се съдържат конкретни разпоредби относно начина и срока за свикване на ФС, поради което доводите на жалбоподателя за нередовност на свикването на ФС не обосновават извод за нарушен ред, засягащ валидността на решенията на същия съвет. От изслушаните на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от АПК обяснения на докторантите, съдът е установил, че те са работили съвместно с жалбоподателя, водили са си лични бележки по повод работата, а предоставените им от дотогавашния научен ръководител материали са върнали на последния. Установил е също, че жалбоподателят е отсъствал продължително и това е създало сериозно закъснение в графика на докторантурата им. Предвид посоченото съдът е достигнал до извод, че решението е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По отношение на заповед № РК 36-250 от 20.02.2015 г. на ректора на [ЮЛ], съдът е посочил, че е постановена в изпълнение на решението на ФС и от компетентен орган, съгласно чл. 15, ал. 4, изр. второ от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ). Посочил е, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, които се свеждат до личната молба на докторанта К. П. и решението на ФС. Изложил е, че заповедта съставлява акт, изпълняващ автономното решение на ФС и доколкото не съществуват особени правила относно процедурата за издаването й следва да се приеме, че е издадена без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Също така, тя съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно. Неоснователно е направеното в касационната жалба искане, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, производството по делото да бъде спряно до приключване с влязло в сила решение на гр. дело № 60780 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 79 състав, предмет на което е законосъобразността на извършеното със заповед № 232 от 11.09.2014 г. на ректора на [ЮЛ] – София прекратяване на трудовото правоотношение на касационния жалбоподател, тъй същото не е преюдициално за спора с който настоящият състав е сезиран. В чл. 15, ал. 4 от ППЗРАСРБ и в чл. 48, ал. 6 и чл. 52, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС са регламентирани реда и предпоставките промяна на научния ръководител. Видно от посочените разпоредби, смяната на научния ръководител се извършва по предложение на катедрения съвет, с решение на съответния факултетен съвет, със заповед на ректора на висшето училище, в следните случаи: 1. поради смърт на лицето; 2. при продължително отсъствие повече от 3 месеца поради заболяване, престой в чужбина или друга уважителна причина; 3. при неизпълнение на задачите поради заболяване, престой в чужбина или друга уважителна причина; 4. при отрицателна атестационна оценка на докторанта за хода на докторантурата; 5. осъден с влязла в сила присъда "лишаване от свобода" за умишлено престъпление; 6. по лична молба на докторанта, след сериозна мотивация. Промяна се допуска не по-късно от 3 месеца преди датата на защитата. В настоящия случай, на проведения на 17.12.2014 г. катедрен съвет на катедра О., на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от ПУРПНСЗАДМУС, поради необходимостта от непрекъснато обучение, контролиране и отчитане на дейността на петте докторанта, чиито научен ръководител е доц. А. и невъзможността да осъществява тази дейност непрекъснато, е взето решение за смяната му, като техен научен ръководител. На 22.01.2015 г. са подадени молби от петимата докторанти - К. П., М. Б., Н. Д., Б. М. и А. В.. В тях те подробно са изложили своите мотиви, относно искането им за замяна на научния им ръководител дод. А. с нов. Молбите са подробно мотивирани, каквото е изискването на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ПУРПНСЗАДМУС. От докторантите е изложено, че доц. А. не работи в УМБАЛ [фирма] от септември 2014 г., а от октомври 2014 г. не е преподавател в [ЮЛ] – София. Посочено е продължителното му отсъствие силно затруднява комуникацията с него. Изтъкнато е, че базата, в която провеждат своето обучение е УМБАЛ [фирма] като извършват работата си по докторантурата в "О. к. " на лечебното заведение. Пациентите, които се включват в научните им работи следва да са контингент на УМБАЛ [фирма], където доц. А. вече не изпраща пациенти. Изложено е, че отсъствието му силно затруднява събирането на пациенти, обработката и анализа на клиничната информация. Посочени са трудности във връзка с изпълнението на редица негови задължения и затруднена комуникация с него. Към датата на вземане на решението на ФС на МФ към [ЮЛ] – 23.01.2015 г., към който момент се преценява неговата законосъобразност, подробно мотивираните молби на докторантите са били факт. Поради това възражението за незаконосъобразност на решението, поради липсата им към датата на вземане на решението на катедрения съвет на катедрата по Офталмология е ирелевантна за преценка на неговата законосъобразност. Като мотиви за вземане на решението на ФС на МФ към [ЮЛ], освен че е взето предвид решението на Катедрения съвет по о. (взето основание по чл. 52, ал. 1, т. 3 от ПУРПНСЗАДМУС - неизпълнение на задачите поради друга уважителна причина), са обсъдени и взети предвид и новопостъпилите молби от докторантите, съставляващи самостоятелно основание по чл. 52, ал. 1, т. 6 от ПУРПНСЗАДМУС за смяна на научния ръководител. Решението е взето на основание изложеното в молбите, а преценка за основателността на посочените в тях мотиви не може да бъде извършвана в настоящето производство. Във взетото от ФС на МФ към [ЮЛ] – София решение от 23.01.2015 г. не са излагани твърдения, че А. не отговаря на изискванията да бъде научен ръководител. Поради това изложените в касационната жалба доводи в тази насока са ирелевантни за законосъобразността на решението. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че смяната му като научен ръководител на част от докторантите е извършена в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ППЗРАСРБ и на чл. 46, ал. 6 от ПУРПНСЗАДМУС. Съгласно посочените разпоредби, промяна на научния ръководител се допуска не по-късно от 3 месеца преди датата на защитата. Видно от чл. 25 от ППЗРАСРБ, за да се яви на защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор", докторантът трябва да е изпълнил следните изисквания: 1. да е отчислен с право на защита; 2. да е подготвил дисертационен труд, който отразява резултатите от неговите изследвания. След изпълнение на посочените изисквания, с решение на факултетния съвет докторантите придобиват право на защита и се отчисляват със заповед на ректора на висшето училище. За целта докторантите представят дисертацията си на научния ръководител, който преценява готовността за защита в 30 дневен срок (чл. 28, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 72, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС). Следва предложение на научния ръководител до съвета на първичното звено откриване на процедура за предварително обсъждане, за което също е предвиден 30 дневен срок и то само при положителна оценка на готовността на докторанта за защита (чл. 28, ал. 1 от ППЗРАСРБ и чл. 72, ал. 2 от ПУРПНСЗАДМУС). Провежда се процедура за предварително обсъждане пред съвета на първичното звено и се взема решение от съвета на първичното звено за готовността за защита пред научно жури, като се прави предложение за състава му (чл. 29, ал. 1 и 2 от ППЗРАСРБ). Предвиден е нов двуседмичен срок, в който ръководителят на катедрата представя доклад до ръководителя на факултета за взетите решения (чл. 72, ал. 4 от ПУРПНСЗАДМУС). Едва след това кандидатът подава документи за защита на дисертацията по ред, определен в съответния правилник на висшето училище (чл. 30, ал. 1 от ППЗРАСРБ). В чл. 73 и чл. 74 от ПУРПНСЗАДМУС е регламентирано, че при изпълнение на условията по чл. 72, в срок не по-късно от един месец след получаване на доклада по чл. 72, ал. 4, факултетният съвет гласува решение за отчисляване на докторанта с право на защита и предлага състава на научното жури, неговия технически сътрудник и дата на защитата. Предложението на съвета на приемащото структурно звено с придружаващите го документи се изпращат на ректора за съгласуване и утвърждаване. На основание предложението в 7-дневен срок ректорът издава заповед за отчисляване на докторанта с право да се яви на защита на дисертационния труд за присъждане на образователната и научна степен "доктор", в която определя състава на научното жури и датата на защита. Заповедта се връчва на докторанта в 7 дневен срок от датата на издаването. В нов 30 дневен срок от положително решение на катедрения съвет за готовността за защита на дисертационния труд докторантът подава съответните предвидени в чл. 74, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС документи за защитата. Членовете на журито изготвят две рецензии и три становища, които се предават в катедрата в срок до три месеца от избора им (чл. 32, ал. 1 от ППЗРАСРБ, чл. 76, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС). Рецензиите, становищата и авторефератът на дисертацията се публикуват на интернет страницата на [ЮЛ] – София в едномесечен срок преди датата на публичната защита (чл. 76, ал. 2 от ПУРПНСЗАДМУС). Публичното заседание за защита на дисертационния труд се провежда едномесечен срок след публикуването на автореферата, рецензиите и становищата (чл. 33, ал. 1 от ППЗРАСРБ, чл. 77, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС). В случая, за трима от петте докторанти, а именно М. Б., К. П., Н. Д., крайният срок на докторантурата е съответно 08.03.2015 г. за първата от тях и 28.03.2015 г. за втория и третия от тях. Посочените дати обаче, противно на твърдението в касационната жалба, не могат да бъдат приети като основа за броенето на тримесечния срок по чл. 15, ал. 4 от ППЗРАСРБ и чл. 46, ал. 6 от ПУРПНСЗАДМУС, тъй като това не са датите на публичните заседания за защита на дисертационните трудове на докторантите. Не се установи за нито един от тях да преминала посочената по-горе процедура, сроковете за приключване на която очевидно са по-дълги от три месеца, считано от датата на вземане на решението на ФС на МФ на [ЮЛ] - София. Съдържащото се на стр. 24 от първоинстанционното производство оспорено решение на ФС на МФ към [ЮЛ] – София от 23.01.2015 г. е представено чрез препис-извлечение от протокола. Поради това, настоящият състав споделя изложеното от първоинстанционния съд, че посочването в препис извлечението, че то съставлява т. 3 от дневния ред, а не т. 4 (както е посочено на първата страница в представения на стр. 169 и сл. от делото пълен протокол № ЗЗ от заседанието на 23.01.2015 г.) съставлява техническа грешка. Видно от протокола, на заседанието са присъствали 23 лица, при общ от списъчен състав 32, редуциран състав 31 лица, а оспореното от А. решение е взето с мнозинство. В протокола изрично са посочени отсъстващите от заседанието лица. От заповед № 479 от 16.03.2012 г. на декана на Медицинския факултет, изменена със заповед № 435 от 21.12.2013 г., се установява съставът на конституирания на основание чл. 26 от Закона за висшето образование (ЗВО) и чл. 78 от Правилника за устройството и дейността на [ЮЛ] – София състав на ФС на МФ към [ЮЛ] – София, съответно може да се установи и кои са членовете на ФС присъствали на проведеното на 23.01.2015 г. заседание. Поради това възражението, за незаконност на заседанието поради неяснота на присъствалите на него лица и неприсъствието на най-малко 2/3 от редуцирания му списъчен състав е неоснователно. Дали участващите във ФС членове са притежавали необходимите характеристики за хабилитирани лица не е предмет на преценка в настоящето производство. Подобно обстоятелство може да е основание за изключването на член от състава на ФС, което е правомощие на органите на самоуправление на университета, но не се отразява на валидността на взетото решение. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗВО ФС е с мандат 4 години, като неговите членове се избират от Общото събрание на факултета (чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗВО) и докато не бъдат направени промени в така конституирания състав, той е първоначално избраният такъв. Протоколът е утвърден от декана на МФ, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК. Предвид факта, че ФС на МФ към [ЮЛ] – София е колективен орган протоколът не следва да бъде подписан от всички присъствали на заседанието лица, а възражението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Представени са доказателства, че в съответствие с чл. 52, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на [ЮЛ] – София, протоколът от заседанието е публикуван на електронната страница на факултета (стр. 188 от първоинстанционното производство). Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на заповедта на ректора на [ЮЛ]– София от 20.02.2015 г. Заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването си. Издадена е повече от три месеца преди датата на защита на докторанта К. П.. Противно на изложените в жалбата твърдения, при издаването на заповедта ректорът на [ЮЛ] – София е действал при условията на обвързана компетентност, което е видно и от разпоредбата на чл. 46, ал. 6 от ПУРПНСЗАДМУС. Липсва регламентирано в закона правомощие същият да пререшава въпроса за смяна на научен ръководител, за който е взето решение на ФС на [ЮЛ] – София. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че касационната жалба се явява неоснователна. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ректора на [ЮЛ] – София искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв., която е претендираната от ответника сума за юрисконсултско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ФС на МФ на [ЮЛ] – София искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Искането е своевременно направено и доказано по размер. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на [ЮЛ] – София сумата от 1 980, 00 лв., представляваща направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Направеното от процесуалния представител на ответника Н. С. Д. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно. Искането е своевременно направено и доказано по размер. Основателно е обаче и направеното възражение от процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай съдът намира, че спорът, с който е сезиран е с фактическата и правна сложност. Независимо от това, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, тъй като страната е представлявана от адвокат и пред първата инстанция и проведената пред тази инстанция защита е аналогична на защитата пред касационната инстанция. Поради това и съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК Б. Д. А. следва да бъде осъден да заплати на Н. С. Д. сума в размер на 500, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, която е минимално предвидената такава в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение