Решение № 4816 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3070/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 5/02.01.2024 г., постановено по адм. дело 221/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което по жалба на "Нике М 18" ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001322001675-091-001 от 09.11.2022 г., поправен с РАПРА П-16001322206076-003-001 от 16.11.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 30 от 02.02.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който по отношение на "Нике М 18" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в следствие отказано право за приспадане на данъчен кредит общо в размер на 10 943, 11 лева, по фактури издадени от "ТСБ-95" ЕООД, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 786, 30 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че първоинстанционния съд е коментирал само доводите на жалбоподателя, без да обсъди констатациите на приходните органи водещи до отказ на правото на ползване на данъчен кредит по процесните фактури. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки с оглед на това, че от страна на ревизираното лице не са представени документи удостоверяващи транспортиране на стоките, приемо-предвателни протоколи с данни за отговорни лица и обекти на предаване и на получаване на стоките, доказателства за собственост или наемане на помещения, където стоките са стоките са съхранявани до продажбата им на ревизираното лице, наличие на материален и трудов ресурс на доставчика. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Нике М 18" ЕООД, чрез адв. Попова поддържа становище за неоснователност на касационната жалба в представено писмено възражение и в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението неправилно и необосновано. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Пазарджик е бил Ревизионен акт Р-16001322001675-091-001 от 09.11.2022 г., поправен с РАПРА П-16001322206076-003-001 от 16.11.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена с Решение 30 от 02.02.2023 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който по отношение на "Нике М 18" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС в следствие отказано право за приспадане на данъчен кредит в общ размер на 10 943,11 лева, по фактури издадени от "ТСБ-95" ЕООД, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 786,30 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия Р-16001322001675-113-001 от 23.06.2022 г., изменена със Заповед Р-16001322001675-020-002 от 18.07.2022 г. с предмет и период на ревизията - прилагането на ЗДДС за данъчен период 08.06.2018 г. 28.02.2022 г., през който дружеството е извършвало стопанска дейност "търговия на едро с напитки", като от 05.07.2018 г. дейността е осъществявана от два обекта складове за минерална вода, единият в [населено място], другият в гр. Пазарджик. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен ревизионен доклад (РД) Р-16001322001675-092-001 от 07.10.2022 г., неразделна част от обжалвания РА. С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт П-16001322206076-003-001 от 16.11.2022 г. органите по приходите са изправили допуснати грешки при отразяване в Таблица 1 на РА на сумите за ДДС. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи жалбата и да отмени РА в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ТСБ-95 ЕООД, съдът е обосновал извод, че същия е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, от която установява, че "Нике М 18" ЕООД притежава първични счетоводни документи за проверявания период от 08.06.2018 г. до 28.02.2022 г. Съдът е установил, че стоките по процесните фактури с доставчик "ТСБ-95" ЕООД са заприходени и към всяка една от тях е приложен фискален бон и стокова разписка, описани подробно в експертизата. При посещение на място вещото лице е установило, че в складовата база на жалбоподателя има налични бокс палети; палети и евро палети; скара/разделител и транспортни разделители, които се използват за транспортиране и съхранение на продаваните стоки свързани с основната дейност на дружеството. Съдът е приел за установено, че счетоводството на дружеството-жалбоподател е водено редовно и коректно, и са спазени основните принципи и изисквания на счетоводното законодателство - хронология на стопанските операции и текущо начисляване; процесните фактури са редовни, включени в съответните регистри и към тях има приложен фискален бон и стокови разписки, описани и приложени от вещото лице; описаните стоки в стоковите разписки съответстват като количества и стойност на тези във фактурите. С оглед на това, че от страна на приходните органи не са оборени констатациите в представените от ревизираното лице частни документи, първоинстанционния съд е приел, че същите установяват извършените от доставчика услуги и приемането им от ревизираното дружество. Според първоинстанционния съд, изводите на приходната администрация за липса на реалност на посочените доставки са свързани с поведението на доставчика, за което жалбоподателят не може да отговаря. Липсата на кадрова обезпеченост за извършване на доставките, без доказано и твърдяно обстоятелство от органите по приходите на данъчна измама е приета за недостатъчна, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури. В хода на ревизията е установено, че основната стопанска дейност на Нике М 18 ЕООД е търговия на едро с напитки. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки на стоки от ТСБ-95 ЕООД - европалети, палети, транспортни разделители, стелажи дърво, бокс палети и др. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към всяка от тях са налице стокови разписки и касови бонове. Използването на стоките в икономическата дейност на ревизираното лице се установява, както от вида на стоките, така и от констатациите на вещото лице, че в складовата база на жалбоподателя има налични бокс палети; палети и евро палети; скара/разделител и транспортни разделители, които се използват за транспортиране и съхранение на продаваните стоки свързани с основната дейност на дружеството. С оглед събраните преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са възраженията за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както е правилно приел и административният съд. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя от представените по делото писмени доказателства. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССчЕ, което е направило констатации за съответните записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Изводът на решаващия съд за реални облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е формиран логично след съвкупна оценка на доказателствата, а не само на база отделни факти като напр. липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Сами по себе си подобен род обстоятелства не представляват обективна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъка. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahageben kft & Peter David, ECLI: EU: C: 2012: 373). Според т. 61 от последното, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение . Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите, което в случая не е сторено. Изложените мотиви на първоинстанционния съд се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Решението на Административен съд - Пазарджик не страда от заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 800 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,