Решение № 153 от 31.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2009 г.

Решение № 153 от 31.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1690/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Т. И., Р. Т. Б., И. Т. Т. и М. Т. Х., подадена чрез техния пълномощник адв. В. С., против решение № 912 от 03.07.2009 г. по в. гр. д. № 136/08 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 110 от 18.07.2007 г. по гр. д. № 144/2000 г. на Районен съд- Сандански, поправено с решение № 364 от 12.12.2007 г. в частта, с която са отхвърлени предявените искове против потребителна кооперация "Б. " Кресна за предаване владението върху 120 кв. м. от УПИ I -668 по плана на [населено място] и за премахване на павилион от 120 кв. м., изграден в същия имот. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. С определение от 24.11.2011 г., влязло в сила като необжалвано, производството по делото е прекратено по касационната жалба на Р. Т. Б., И. Т. Т. и М. Т. Х. поради недопустимост на същата. Ответниците по касация [община], РПК "Б. "-гр. Кресна и [фирма]- [населено място] не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на жалбоподателката Т. Х., б. ж. на [населено място], поч. през 1987 г., е бил собственик на основание покупко- продажба на парцел I - 668 в кв. 50 по плана на [населено място], с площ 468 кв. м., който бил отчужден по реда на ЗПИНМ. С влязло в сила решение № 5618/28.10.1999 г. на ВАС по адм. д. № 5320/99 г., след отмяна на решението на Благоевградския окръжен съд и на отказа на кмета на [община] да отмени отчуждаването, на наследниците на Т. Х. е възстановена собствеността върху 447 кв. м. от имота. С договор от 5.07.1993 г. за отстъпване право на строеж, сключен между кмета на [община] и РПК "Б. ", в полза на кооперацията е било отстъпено право на строеж в парцел I за построяване на постройка с разгъната застроена площ 120 кв. м. Установено, че такава е била изградена без необходимите строителни книжа и впоследствие узаконена с акт за узаконяване на главния архитект през 1998 г. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че ПК "Б. " владее имота на правно основание - отстъпено и реализирано право на строеж преди отмяната на отчуждаването и възстановяването на собствеността върху имота на ищците. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса за действието във времето на Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, който е от значение за изхода на спора, тъй като обуславя изводите относно действителността на договора за отстъпване право на строеж от 1993 г. С решение на В. от 17.08.1990 г. е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства и е наредено да се спре преобразуването на държавни и общински фирми, техни поделения и обекти в акционерни фирми по реда на чл. 43а от Указ № 56 за стопанската дейност и чл. 26 от правилника за негово прилагане, както и издаването на разрешения за продажба на недвижими имоти от държавни и общински фирми на недържавни и необщински юридически лица и на граждани, освен за задоволяване на жилищни нужди/ 1-4/. В решението не е посочено за какъв срок се спира извършването на посочените в него правни действия. Като се има предвид обаче, че същото е прието във връзка с постъпили сигнали на народни представители за нарушения на ЗС, НДИ и Указ 56 за стопанската дейност, свързани с разпореждане с държавно и обществено имущество, както и че в т. 5 от него е даден срок на Министерския съвет да предложи законодателни мерки във връзка с разрешаването на посочените в т. 1-4 въпроси, настоящият състав приема, че мораториумът е наложен до приемане на съответните закони за реституция и за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. Това следва от материята, до която се отнасят посочените в Решението на В. нормативни актове. Законът за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, е обнародван в ДВ бр. 15 от 21.02.1992 г. В чл. 4 от същия е предвиден шестмесечен преклузивен срок от влизане на закона в сила, в който правоимащите следва да направят искане за отмяна на отчуждаването на имотите им, извършено по някой от посочените благоустройствени закони. С § 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр. 107/ е възстановен и е започнал да тече от влизане сила на ЗОСОИ. Именно във възстановения срок ищците са направили искане за отмяна на отчуждаването на процесния имот, което е било уважено. Заповедта на кмета по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността, респ. съдебното решение, имат конститутивно действие, т. е. действуват занапред. В случая правото на строеж на РПК "Б." е било отстъпено с договор от 05.07.1993 г. Предвид изложеното по- горе, следва, че към този момент действието на наложения с Решението на В. от 17.08.1990 г. мораториум е било прекратено, поради което договорът за отстъпване право на строеж не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сключен в противоречие със закона. Към този момент процесният имот е бил общинска собственост, поради което договорът е произвел присъщото си правно действие. С оглед на изложеното, като е приел, че като суперфициарен собственик ответникът РПК "Б. " има право да държи постройка в чужд имот и да ползва терена, доколкото това е необходимо да ползва сградата, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът