Решение № 11925 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5628/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. И., с [ЕГН], подадена чрез адвокат-пълномощник, срещу Решение 847/12.03.2024 г., постановено по адм. дело 771/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с 01-6500/4762/21.11.2023 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), и лицето е осъдено да заплати разноски в размер на 200 лeва. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че не е бил информиран за продължителността на ангажимента по програмата. Счита, че липсва влязъл в сила административен акт за прекратяване на ангажимента. Моли за отмяна на оспорваното решение и вместо него постановяване на ново, с което да бъде отменен процесният административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, оспорва чрез юрк. Цонева в писмен отговор касационната жалба, като счита същата за неоснователна по подробни съображения по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане с 01-6500/4762/21.11.2023 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който по отношение на И. П. И. е прекратен поетия от него агроекологичен ангажимент за кампания 2023 г. на основание чл. 18, ал 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014 2020 г. и на основание чл. 18, ал. 4, б. а от Наредба 7/24.02.2015 г. му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 11 240,17 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: И. П. И. в качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН 202194 в ИСАК, е подал заявление за подпомагане с УИН: 04/310522/96705, което е било одобрено за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 година. С Уведомително писмо изх. 02-040-6500/5082 от 13.12.2022 г. жалбоподателят е уведомен, че по подаденото заявление за подпомагане е одобрен за участие по направление Възстановяване и поддържане за затревени площи с висока природна стойност/ВПС-1/ от мярка 10, като в това уведомително писмо са посочени задълженията му, вкл. и да подава заявление за подпомагане/плащане всяка една година до изтичане на тригодишния период. С Уведомително писмо изх. 01-6500/4762 от 16.10.2023 г. жалбоподателят е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за образуване на административно производство за прекратяване на многогодишен ангажимент. От негова страна не е подадено възражение до ДФЗ. Впоследствие е издаден и оспорваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за установяване на публично държавно вземане. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е счел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод, че с неподаване на заявление за плащане от страна на оспорващия, не е изпълнено изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба 7/2015 г. агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 от наредбата да се прилагат за периода от три последователни години. Решаващият състав е цитирал приложимата нормативна уредба, като е приел за безспорно установени основанията за прекратяване на многогодишния ангажимент и за възстановяване на получената финансова помощ. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. В процесния случай, основният спорен въпрос по делото е свързан с наличието на предпоставките за издаване на процесния акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент и за установяване на публично държавно вземане. Необосновано е възражението на касатора, че не е бил информиран за продължителността на поетия ангажимент по програмата. За изпълнението на посоченото задължение жалбоподателят е бил наясно, което следва и от текста на Уведомително писмо изх. 02-040-6500/5082 от 13.12.2022 година. Не се спори, че И. И. не е подал заявление за плащане по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) през кампания 2023 г., като условията и редът за изплащане или за отказ за изплащане на финансова помощ са уредени в Наредба 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 2020 г., издадена на основание чл.9а, т.3 ЗПЗП. Съгласно чл. 8, ал.5 от Наредба 7/24.02.2025 г. новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Видно е също така, че И. не е посочил/представил доказателства за възникването на форсмажорни или други непредвидени обстоятелства, които да са му попречили за своевременното подаване на заявление за плащане за кампания 2023 година. Съгласно чл. 18, ал.3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2025 г. Държавен фонд "Земеделие" Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. Констатирането на фактическите основания на практика води до приложение на двете диспозиции с един административен акт ангажиментът да бъде прекратен и земеделският стопанин да бъде задължен на възстанови получената финансова помощ. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка и с това не се нарушават процесуалните права на адресата. Спазена е процедурата по чл.26 от АПК, като И. е уведомен за откриване на производство за прекратяване на ангажимента, съответно уведомен е за фактическите и правните основания за издаване на акта, както и за подлежащата на възстановяване сума, представляваща 100 % от полученото финансово подпомагане в размер на 11 240,17 лева. Съответно, отхвърляйки жалбата срещу процесния административен акт, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на ДФ Земеделие" следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,