Решение № 1426 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2018 г.

Решение № 1426 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Хидра - Билд" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 81, вх. ..., ет. ..., представлявано от управителя З. Г., против решение № 4855 от 16.07.2018 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 678/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22220216007144-091-001/16.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С., потвърден в обжалваната част с решение № 13/05.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 170 лв. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в противоречие с принципа на служебното начало не е установено дали процесната фактура е включена в дневниците за продажба на доставчика. Прави възражение относно недопусната съдебно – счетоводна експертиза за изследване извършването на плащане по сметка на доставчика, издал спорната фактура. Претендира отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция ОДОП - С. при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Соколова и заявява искане да бъде оставено в сила решението на АССГ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, е допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22220216007144-091-001/16.08.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., отменен в една част и потвърден в останалата част с решение № 13/05.01.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице "Хидра - Билд" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС в размер на 79 850 лв. за данъчен период /д. п. / м. 09. 2015 г., формиран по фактура, издадена от "М. Л. 05" ЕООД, и начислени лихви за деклариран, но невнесен в срок ДДС за д. п. м. ноември и декември 2015 г., м. юни и м. юли 2016 г. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Законосъобразен е изводът на АССГ, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата му редакция – от възложилия ревизията и от ръководителя на ревизията след надлежно образувано ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставен е ревизионен доклад /РД/ със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. РА е издаден в предвидената в чл. 120 ДОПК форма. За да отхвърли жалбата против РА, административният съд е обосновал изводи за неговата материална законосъобразност, които се свеждат до неустановяване на една от основните предпоставки за възникване на право на данъчен кредит за ревизираното лице, а именно наличието на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. Според него от страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е проведено пълно доказване на фактическия състав на правото на данъчен кредит, касаещо притежанието на данъчен документ, в който данъкът да е включен, ревизираното лице да е посочено като получател и да е извършено плащане по процесната фактура. Не се представят от доставчика първични и вторични счетоводни документи, платежни документи, оборотни ведомости и счетоводни регистри за целите на ревизията, които да удостоверят редовно водено счетоводство, отразяващо действителни стопански операции. С решението си първоинстанционният съд е потвърдил РА в частта на начислените лихви с мотиви за това, че от страна на жалбоподателя не е доказано, че дължимият и начислен ДДС е внесен в срок. Настоящата касационна инстанция преценява като правилно решението на АССГ, с което е потвърден РА в частта относно отказаното с него право на данъчен кредит на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице не притежава фактура № 137/07.09.2015 г., издадена от "М. Л. 05" ЕООД с предмет "аванс", по която е упражнило право на данъчен кредит. Фактурата не е представена нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на данъчни документи, каквито са фактурите, не реализира предпоставката по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС и представлява самостоятелно основание за отказ на приспадане на данъчен кредит. След като данъчно задълженото лице не притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 ЗДДС, то не може да упражни надлежно правото си на приспадане, тъй като не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС. Неоснователно се явява възражението на касатора за нарушение на принципа на служебното начало. В хода на ревизията е извършена служебна проверка от органите по приходите, с която е установено, че процесната фактура не е включена в дневниците за продажба на доставчика. От представения аналитичен регистър на счетоводна сметка "Доставчици по аванси" не се установява по безспорен начин реалност на доставката и извършено плащане по процесната фактура. На следващо място неоснователно се явява и възражението на касационния жалбоподател относно недопускането на съдебно – счетоводна експертиза в хода на съдебното производство. С жалбата си до първоинстанционния съд касаторът е поискал назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза. Във връзка с разпореждане на съда от 27.03.2018 г. с молба от 10.04.2018 г. "Хидра - Билд" ЕООД заявява, че допълнително ще конкретизират доказателствените си искания. С протокол от 22.05.2018 г. решаващият състав указва на жалбоподателя да посочи задачи за експертизите, поискани с жалбата. В открито заседание на 19.06.2018 г. ревизираното дружество не се представлява и не е изпълнило указанията на съда, дадени му в предходното съдебно заседание. Въпреки дадената възможност на касатора, същият не е проявил процесуална активност в тази насока. Жалбоподателят не е присъствал и не е представляван в насрочените открити съдебно заседания, не ангажира допълнителни доказателства и не конкретизира задачи по поисканите експертизи. С оглед описаното, настоящият състав намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд. Решението е правилно и в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно начислените лихви за дължим, но невнесен в срок ДДС. В. на същия в законово определените срокове не е доказано от жалбоподателя и не се оспорва от негова страна размерът на лихвата. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението в тази част. С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира за правилно решението на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Хидра - Билд" ЕООД относно отказаното с РА право на приспадане на ДДС по фактура № 137/07.09.2015 г., издадена от "М. Л. 05" ЕООД и поради това същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на материалния интерес на отхвърлената жалба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4855 от 16.07.2018 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. д. № 678/2018 г. ОСЪЖДА "Хидра - Билд" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 81, вх. ..., ет. ... да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП разноски за касационната инстанция в размер на 3 170 лв. /три хиляди и сто и седемдесет лева/. Решението не подлежи на обжалване.