Решение № 6026 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2009 г.

Решение № 6026 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11847/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от на началника на Митница - Видин с правоприемник началник митница Лом срещу решение № 90/10.07.2009 г., постановено по адм. дело № 121/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което по жалба на "Туристическа информация и регистрация" АД - гр. София е отменено решение № 30/11.04.2008 г. на началника на Митница-Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0070/12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - гр. Русе за отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7745/2007 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Туристическа информация и регистрация"-АД - гр. София. Ответникът по касационната жалба - "Туристическа информация и регистрация" АД, гр. София, в писмено становище иска оставяне на решението в сила . Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница - Видин, потвърдено с решението на директора на РМД - гр. Русе за отказано възстановяване на митни сборове и лихви по ППСПДВ № 7745/2007 г., Административният съд - гр. Видин е приел, че на основание чл. 214, ал. 2 ЗМ е налице извършено плащане за част от сумата на отпаднало правно основание. За да обоснове този си извод съдът е установил, че получателят на стоката - лек автомобил " Фолксваген Голф" също е извършил плащане и то е станало преди плащането от страна на "ТИР" АД. Съдът е обсъдил правните основания, въз основа на които е възникнало задължението за плащане - за "ТИР" АД чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ, а за получателя на стоката - чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ. Направен е извод, че до пълния размер не се дължи възстановяване на митните сборове. Според съда и в двата случая възниква едно и също митническо задължение за стока, подлежаща на облагане и "ТИР" АД и получателят на автомобила са солидарно отговорни съгласно чл. 202, ал. 2 ЗМ и затова погасяването на задължението от един от солидарните длъжници в определен размер, погасява задължението и на другия длъжник, но само до този размер. Съдът е установил, че от индивидуалният административен акт на митническия орган не може да се направи категоричен извод относно кои публични вземания се е произнесъл - дали е отхвърлил молбата изцяло за възстановяване или само относно митните сборове, като се има предвид § 1, т. 2 от ДР на ЗМ, според която в посочената дефиниция ДДС не е митен сбор и не би следвало възстановяването да се извършва от митнически орган, а от орган по приходите. Изводът, който е обусловил резултата на обжалваното решение е, че решението на митническия орган е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон и затова е отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Решението е постановено с оглед дадените от ВАС, първо отделение указания по адм. дело № 199/2009 г., с което е отменено предходно решение на АС - гр. Видин. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед плащането на част от задълженията, за жалбоподателя (ответник по касационната жалба) като солидарен длъжник е отпаднало основанието отново за плащане на дължимата сума. Настоящият съдебен състав изцяло поддържа изводите на съда и в частта, в която е приел, че отношенията между "ТИР" АД и получателят на стоката за разликата ще следва да бъдат уредени по гражданскоправен ред. В тази връзка правилно съдът е разгледал правните основания, въз основа на които е възникнала отговорността за "ТИР" АД и за юридическото лице-получател на стоката. По отношение на "ТИР" АД правното основание е чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ - отклоняване от митнически надзор и момента за възникване на вносните митнически задължения са определени по т. 3 на същата правна норма, а по отношение на получателя на стоката - чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ. Законосъобразен е извода на съда, че съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗМ ДДС не представлява част от митния сбор, поради което неговото възстановяване не следва да се извършва при наличието на предпоставките за това от митническия орган, а от орган при НАП, но в същото време правилно съдът е отчел, че митническият орган в процесния случай не е указал на жалбоподателя, че възстановяването на ДДС не може да се извърши от него, нито има данни да е изпратена преписката в тази част на компетентния орган - съответния приходен орган от структурата на НАП. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено в съответствие с указанията, дадени в отменителното решение по адм. дело № 199/2009 г., с което е отменено предходно решение на АС - гр. Видин. Предвид на това, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното Върховният административен съд, първо "А" отделение,