Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г.

Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на П. К. К., подадена чрез адв. Ж против решение № 184/21.01.2008 г. на Бургаския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 446/2008 г. С обжалваното решение, като е отменено това на първата инстанция, е отхвърлен иск по чл. 254 ГПК /отм/. Съдът е установил, че ищецът П. К. К. е осъден по реда на чл. 237, б. "з" ГПК /отм/ да заплати неустойка на "БДЖ-Т. п. c. /Л./" ЕООД поради неизпълнение на договор за повишаване на квалификацията от 18.03.2005 г. Прието е, че сумата се дължи, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено не по взаимно съгласие, както поддържа ищеца, а в резултат на предизвестие, отправено от служителя по чл. 326, ал. 1 КТ и, което е основание да се търси договорната неустойка. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1123/19.08.2009 г. по въпросите неприетото предложение по чл. 325, т. 1 КТ има ли ефект на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, от какво се определя основанието, поради което е прекратен трудовия договор и може ли съдът да тълкува волята на работодателя, ако приеме, че тя е неясно формулирана в заповедта за уволнение. Съставът на Върховния касационен съд дава следните отговори: Предложението по чл. 325, т. 1 КТ е волеизявление на страна по трудовото правоотношение, отправено към съконтрахента за прекратяването му по взаимно съгласие. При положение, че в него няма записано изявление на предложителя - работник или служител, при отказ то да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, работодателят не може да го зачете като такова, защото самоволно променя волята на насрещната страна. Подобна възможност не е уредена и от законодателя. Обосновката на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение в заповедта, а не посочената правна квалификация определят основанието за уволнение и при противоречие между тях, съдът взема предвид именно изложението на фактите. Те могат да бъдат формулирани и в друг документ, към който препраща заповедта за уволнение, който е станал достояние на работника или служителя. Съдът може да тълкува основанието, на което е издадена заповедта за уволнение в горните рамки, както при допуснати технически грешки или неправилно използвана юридическа терминология /квалификация/, но няма право до търси сам действителния мотив на работодателя, ако той не е посочен или е абсолютно неразбираем. Не може, също така да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението с друго, на което работодателят е следвало или е искал да прекрати трудовото правоотношение. Това е така с оглед правата на насрещната страна. Тя следва да бъде наясно за причината, поради което е уволнена с оглед защитата й, а последиците, които произтичат при различните основания, на които се прекратяват трудовите правоотношения. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на иска. Ответникът по касация БДЖ-Т. п. c. /Л./ ЕООД, София възразява, като поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, а не по взаимно съгласие, защото не е реализиран състава на чл. 325, т. 1 КТ. Освен това, работникът не е оспорил законността на уволнението. Въззивната инстанция е установила, че П. К. К. е работил по трудов договор в БДЖ-Т. п. c. /Л./ ЕООД. В споразумение от 18.08.2005 г. за повишаване на квалификация е уговорено обучение от 7 дни, след завършването на което работникът се задължава да работи в продължение на 5 години, считано от датата на пускане в експлоатация на българската железопътна мрежа на първия мотрисен влак "Д". говорено е, че при прекратяване на трудовия договор преди изтичане на срока, поради дисциплинарно уволнение или на осн. чл. 326 КТ, както и по чл. 327, т. 2 КТ, К. дължи неустойка от 5 000 евро. Той е отправил предложение по чл. 325, т. 1 КТ с молба изх. № 3849/17.08.2007 г. до работодателя за прекратяване на договора поради взаимно съгласие. Работодателят не се съгласил, а приел молбата за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, за което уведомил на 25.08.2007 г. писмено К. На 15.09.2007 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с П. К. В нея е записано само, че е на осн. чл. 325, т. 1, вр. чл. 326, ал. 2 КТ и подадена молба от П. К. № 3849/17.08.2007 г. Въззивният съд е стигнал до извода, че след като отправеното предложение по чл. 325, т. 1 КТ не е било прието, то не може да се извърши уволнение на работника един месец след това по взаимно съгласие. Договорът е прекратен поради едностранно писмено предизвестие от К. На това заключение сочи и писмото на работодателя до К. След прекратяване на трудовия договор, работодателят е поискал издаване на изпълнителен лист против работника за договорената неустойка по договора. Издаден е изпълнителен лист от Бургаския окръжен съд за сумата 9779,15 лв. и разноски. Съдът е приел, че тя се дължи поради изложените основания - основанието, на което е прекратен договора не освобождава работника да плати неустойката по трудовия договор. Искът по чл. 254 ГПК (отм.) е отхвърлен. Решението е неправилно. Съобразно дадените от състава на Върховния касационен съд отговори, работодателят не може сам да промени волята на К., а тя е не само за прекратяване на трудовото правоотношение, но и за основанието, на което да стане това. В случая, обаче, от значение за дължимостта на неустойката е основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с К., а не дали уволнението му е било законно или не /имал ли е основание работодателят да прекрати договора на осн. чл. 325, т. 1 КТ един месец, след като изрично е заявил, че не приема предложението на работника и съответно, може ли пък да го уволни по чл. 326 КТ, приемайки едностранно предложението по чл. 325, т. 1 КТ за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ /. Заповедта, с която е прекратен трудовия договор не е била едностранно отменена от работодателя, нито чрез предявяване на констативния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а инцидентно законосъобразността й не може да се преценява. В случая, правните последици от уволнението са настъпили. В заповедта не са посочени фактите, поради които се прекратява трудовото правоотношение. Издадена на основание чл. 325, т. 1 КТ, което е хипотеза за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Препраща изрично и към писмен документ - молбата с отправеното от К. предложение по цитирания текст. В заповедта е направена и привръзка на чл. 325, т. 1 КТ към чл. 326, ал. 2 КТ, което е правно неиздържано, а и привързаният текст се отнася до сроковете на предизвестието, а не към основанието за прекратяване на трудов договор - едностранно отправено писмено предизвестие от работника /чл. 326, ал. 1 КТ/. Цитирането на правни норми в заповедта, както стана ясно в отговора, даден на въпросите, допуснати по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да се приема буквално, ако от останалото съдържание следва, че приложимият законов текст към предприетото със заповедта уволнение, е друг. В случая, текстовете сочат и на взаимоизключващи се основания, поради което единствено от съдържанието на документа, към който е сторено препращането, може да се определи по кой фактически състав е прекратено трудовото правоотношение. В случая, К. е получил заповед на основание, което напълно го е удовлетворявало и за него е било без значение, дали работодателят е действал законосъобразно или не, поради което и не е имал интерес от оспорването й по исков път. Той не може да бъде и обвързан от по-рано заявеното намерение на работодателя за уволнение на друго основание, щом то не е реализирано по съответния начин. В заключение, К. не дължи неустойка на работодателя, тъй като не са налице основанията по договора между тях и поради това предявеният от него отрицателен установителен иск се явява основателен. По изложените съображения, въззивното решение трябва да се касира и делото да се реши по същество от състава на Върховния касационен съд, като иска по чл. 254 ГПК (отм.) се уважи. На касатора следва да бъдат присъдени сторените по делото във всички инстанции разноски общо в размер на 669,95 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение