Решение № 2561 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2010 г.

Решение № 2561 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от"Аксиома" ЕООД, гр. Ловеч, представлявано от Цветомира Иванова Маркова - управител, против решение № 27/19.03.2010 г., постановено от Ловешкия административен съд, четвърти състав, по адм. д. № 8/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в законния срок /няма данни за връчено съобщение за постановеното решение на жалбоподателя/ и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на "АКСИОМА" ЕООД, гр. Ловеч, против Заповед № I-3-401/29.12.2008 г., издадена от Директора на Държавно горско стопанство - гр. Ловеч, с която на основание чл. 87р, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 87п, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за горите /ППЗГ/, е наредил да се проведе търг с явно наддаване за предварителна продажба на прогнозно количество дървесина по сортименти от склад обект № 904, отдел 341, буква "а, в", на 13.01.2009 г. от 13.30 ч. и повторен търг на 16.01.2009 г. от 13.30 ч. в сградата на ДГС - гр. Ловеч. За да постанови решението си съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност, при спазване на формата и административнопроизводствените правила и материалните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да се отхвърли. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: В оспорената заповед липсват мотиви, от които да се направи извод дали е бил налице описаният в чл. 87п, ал. 2, т. 1 от ППЗГ фактически състав, само при наличието на който може да бъде проведена процедура за продажба от съответния вид. Оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 87р, ал. 2, т. 11 от ППЗГ - с нея не е определен съставът на комисията за провеждане на търга, което е задължителен реквизит на заповедта. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е постановена в съответствие с чл. 87п, ал. 4 от ППЗГ - търгът бил оповестен най-малко 7 дни предварително чрез обява в местен вестник. Оповестяването на тръжната процедура във в."Фактор", бр. 1-5-11.01.2009 г. не доказва спазването на срока от 7 дни, тъй като не може да се установи точната дата на издаване на вестника. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е била оповестена публично на официалната страница на ДАГ. Посочената в съдебното решение страница не е официалната страница на ДАГ към момента на издаване на обжалваната заповед. С обжалваната заповед са приети условия за провеждането на търга, които не дават достатъчна възможност на кандидатите да се запознаят с предмета на търга, видно от т. 5 на обжалваната заповед. Иска се отмяна на решението и присъждането на направените разноски. Ответната страна-Директорът на ДГС, както и заинтересованите страни: "Алсевда" ЕООД, "Бовекс-88" ЕООД и "ДГФ Комерс" ЕООД, редовно призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е неоснователна. Решението на АС Ловеч е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на материалния закон. Направените възражения в жалбата са неоснователни и недоказани. От представените доказателства е видно, че не се установяват нарушения, относно огледа на дървесината, които да възпрепятстват извършването му, както и относно закупуването на тръжната документация, които да се ограничили правата на жалбоподателя. Не са налице сочените касационни основания и решението следва да остане в сила. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. При постановяването на решението си съдът е преценил представените по делото доказателства, отговорил е подробно на доводите на жалбоподателя и направените от него изводи са в съответствие с установената фактическа обстановка и не противоречат на закона. Съдът е изложил подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС напълно споделя. Доводът за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 87п, ал. 2, т. 1 от ППЗГ е недоказано. Поисканата от жалбоподателя в първоинстанционното производство експертиза е била допусната, но жалбоподателят не е конкретизирал искането си за експертизата и не е внесъл определения депозит за нея, като с писмена молба представителят на жалбоподателя е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие и да се приключи по същество, поради което съдът правилно е приел, че следва да се приключил съдебното дирене и да се даде ход по същество. Представените писмени доказателства от ответната страна, които не са оспорени от жалбоподателя, установяват спазването на изискването за оповестяване на процесната заповед, както правилно е приел съда. Недоказани и съответно-неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 87п, ал. 4 от ППЗГ. Неоснователно е и оплакването, че са нарушени правата на жалбоподателя пред вид приетото в оспорената заповед, че огледът на дървесината може да се извърши всеки работен ден от 0.8,00 до 16,00 часа на 12.01.2009 г. Очевидно се касае до фактическа грешка, като вместо до 12.01.2009 г. е изписано на 12.01.2009 г., което може да се съобрази с оглед посоченото, че огледът на дървесината може да се извърши всеки работен ден /до тази дата/, а не само един работен ден. Освен това за да се отмени оспореният адм. акт, с който са приети условията на търга, допуснатите нарушения следва да са съществени и да са нарушили правата на жалбоподателя за участие в производството или за определянето му за спечелил търга участник, а от данните по делото е видно, че такива нарушения не са извършени. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,