Решение № 1436 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2010 г.

Решение № 1436 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "РАЛИЦА-КИРИЛ КИРОВ", подадена чрез пълномощник адв. Бабачев против решение № 687 от 10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 1620/08 г. от Пловдивски административен съд. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против ревизионен акт (РА)№ 1300800052/20.05.2008 г., издаден от ТД на НАП Пазарджик, с който му е начислен данък добавена стойност (ДДС) и лихва за забава върху него във връзка с отказан данъчен кредит по фактура (ф.)№ 64/27.12.07 г., издадена от "Медия - Борса Имоти" ООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на решението и вместо това постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата срещу РА. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора решението на съда е обосновано и правилно. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на I-во отделение преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Спорният въпрос пред първоинстанционния съд е бил относно правото на данъчен кредит за жалбоподателя по спорната фактура № 64/27.12.07 г., с предмет на доставката излъчване на рекламен клип по договор. С РА правото на данъчен кредит е отказано поради липсата на предпоставките, визирани в чл. 9 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Констатациите на органите по приходите, обосновали този извод са, че съгласно сключен договор от 04.06.07 г. с рекламно-издателска къща "Медия - Борса Имоти" ООД е изготвен рекламен продукт чрез който се рекламира фабрика "Ралица-Кирил Киров", гр. Ракитово и готова продукция на различни видове мебели от дърво, произведени от фабриката за вътрешния и външния пазар. Съгласно договора рекламният клип следва да се излъчи в рубрики Спорт на електронните всекидневни издания на "Бг Днес", "Хит Нюз", "Бг Спорт", "Борса", "Народ" и "България Днес ТВ". Констатирано е, че съгласно договора при рекламно обслужване, изпълнителят изпълнява услугите към възложителя на база на отделни анекси за всяка конкретна поръчка, каквито не са представени на ревизиращия екип. Констатирано е също така, представянето на разпечатани страници, съдържащи реклама с името на ЕТ "Ралица- Кирил Киров". Изводите на органите по приходите са, че не би могло да се прецени, плащането по спорната фактура за излъчване на рекламен клип по договора за кой период се отнася, а по отношение на представените разпечатки от страници в интернет е направен извод, че такива биха могли да бъдат направени с подходящ текстови редактор на всеки компютър, по всяко време. Крайният извод е, че от представените доказателства не би могло да се направи извод за реално извършена сделка по спорната фактура. Първоинстанционният съд е отхвърли жалбата на едноличния търговец, мотивирайки решението си, както следва: Приема, че жалбоподателят не доказва никакви факти, които да водят до заключението, че фактурираната доставка е реално осъществена, а в конкретния случай е следвало да се установи извършени ли са услугите публикуване на рекламни клипове, рекламиращи дейността на жалбоподателя в Интернет сайтове през уговорения период от време, респективно излъчени ли са същите. По делото не било доказано, че рекламните клипове са изготвени. Съдът приема за недоказани следните факти, за които жалбоподателят е създал пречки за събиране на допуснати доказателства-дали записът на наличния по делото компакт-диск представлява флаш анимация; дали видът, в който се намират файловете в диска са готови за излъчване в Интернет. Липсват конкретни договорености за съдържанието на рекламните клипове. Съдът е приел, че дори да се допусне, че рекламните клипове са изработени, жалбоподателят не доказва публикуването им в Интернет пространството. Преценено е, че не са представени доказателства, от които да може да се установи публикуването на рекламните клипове на определени дати през уговорения период, на страниците на посочените сайтове. Съдът не е кредитирал в това отношение представените по делото разпечатки, приемайки, че самото им съществуване не доказва, че те са свалени от сайта, нито че са съществували на него. Съдът е прегледал съдържащия се по делото компакт-диск установявайки, че той съдържа картинни и видео файлове, създадени през м. 03.2009 г. Въз основа на тази констатация, съдът е направил извод, че не би могло да се установи дали на компак-диска е записана именно рекламата, възложена от жалбоподателя по договора от 04.06.2007 г., т. е дали действително става въпрос за архив на излъчена реклама. Съдът е констатирал липсата на доказателства за наличието на съглашения, по силата на които доставчикът по фактурата да има достъп до сайтовете, нито че той е собственик на тези сайтове. Първоинстанционният съд е приел също така за недоказано твърдението, че към датата на въпросната фактура е налице плащане на бъдещата услуга. Съдът не е кредитирал изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не кореспондирала със събраните по делото писмени доказателства, а вещото лице изцяло се е позовало на документи, представени му от доставчика по фактурата. Обжалваното решение е правилно. Изводите, направени от първоинстанционния съд почиват на обективно възприета фактическа обстановка по спора и се обосновават от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят не доказва твърдението си, че по процесната фактура е налице реално извършена услуга, изразяваща се в започнало от 27.12.07 г. излъчване на 50 броя 24 часови излъчвания на изработения рекламен продукт в електронните издания на фирма "Медия- Борса Имоти". В самата фактура липсва подробна конкретизация относно стопанската операция. Видно от самата фактура е, че описаната в нея стопанска операция е излъчване на рекламен клип по договор без да се уточняват броя на излъчванията и времетраенето им. В представения договор от 04.06.2007 г. е предвидено (чл. 4.1), че при рекламно обслужване, изпълнителят изпълнява услугите към възложителя на база на отделните анекси ( медия планове за всяка конкретна поръчка, по цени базирани за конкретния вид услуга, установени на рекламния пазар в момента). Във връзка със стопанската операция, описана в спорната фактура такъв анекс не е представен. Представеният с жалбата Анекс № 1 от 27.12.07 г. към договор, сключен на 04.06.07 г., не следва да се кредитира, тъй като ответникът е оспорил достоверността на датата под този анекс, във връзка с което оспорване жалбоподателят не е ангажирал доказателства. От друга страна жалбоподателят е разполагал с възможността да докаже твърдението си посредством указаната и допусната от съда съдебно-техническа експертиза, която обаче не е събрана по делото по причини, свързани с процесуалното поведение на жалбоподателя. Именно жалбоподателят е имал интерес от изслушването на тази експертиза, тъй като отговорите на формулираните по нея въпроси са от значение за преценката възможно ли е било осъществяването на реклама в интернет мрежата чрез информацията, записана на представения по делото компакт диск и какъв е начинът за проследяване излъчването на конкретна реклама в интернет и цифровата телевизия за минал период от време. Основателни и логични са съображенията на първоинстанционния съд, с които е отхвърлил доказателствената сила на информацията, съдържаща се в представения по делото компютърен диск и разпечатките от интернет сайтове. Само информацията от тези доказателствени средства не е достатъчна да се формулира извод за реално осъществена реклама на дейността на жалбоподателя от "Медия- Борса Имоти". Изводите, направени от първоинстанционния съд са след внимателна и изчерпателна преценка на събраните по делото доказателства, преценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност, поради което са обосновани и правилни. При липса на доказана реална сделка по фактурата, съдът е приложил правилно материалния закон потвърждавайки отказа на данъчен кредит по нея. Решението като правилно следва да се потвърди. Неоснователна е касационната жалба и в частта й, в която се оспорва първоинстанционното решение относно присъдените на ответника разноски. Доводите на касатора са, че юрисконсултът получава трудово възнаграждение във връзка със заеманата от него длъжност. Според касатора разпоредбата на чл. 143 от АПК уреждала изчерпателно хипотезите, в които се присъждат разноски и в съдържанието й не е включено юрисконсултско възнаграждение. Поставеният с възражението на касатора въпрос е разрешен с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. с което се прие, че в случаите, в които съдът отхвърля оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В конкретния случай дирекция "ОУИ"-Пловдив е представлявана от юрисконсулт, поради което и с оглед изхода на делото, съдът правилно е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения, Върховният административен съд