Решение № 6413 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 436/2017 г.

Решение № 6413 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 436/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. В. от гр. В., чрез адв. Тодоров като процесуален представител, срещу решение № 2405 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1791/2016 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 160/27.05.2016 г. на кмета на район "Младост" - община В. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, а в условията на евентуалност - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - кметът на район "Младост" - община В., чрез юрк. Стоева като процесуален представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалбата на В. С. В. срещу заповед № 160/27.05.2016 г. на кмета на район "Младост" - община В., с която на основание чл. 225а във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на жалбоподателя е наредено премахването на незаконен строеж: "пристройка на балкони към ателие № 1 и ателие № 2", находящ се в поземлен имот с идентификатор 10135.3506.935 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., СО "П.", като изпълнен без строителни книжа съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. Същото не е оспорено от страните и правилно е кредитирано от съда. Искане за назначаване на нова или допълнителна експертиза не е направено от жалбоподателя в първоинстанционното производство. Констатациите на вещото лице се оспорват едва в касационната жалба, което е недопустимо. Не се установяват твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е изложил подробни съображения по възраженията, направени от жалбоподателя. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че през 2014 г. жалбоподателят е изпълнил надстройка върху терасите, респ. пристройка към съществуващите две ателиета, негова собственост. Характеристиката на изпълнените строително - монтажни работи определят извършеното като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, пета категория. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Не е налице текущ ремонт по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Изпълнено е надстрояване, като е променено предназначението на двете тераси, в резултат на което функционално са приобщени към ателиетата. Изграденото не се обхваща от определението на § 5, т. 43 ДР ЗУТ за текущ ремонт. Процесният строеж не представлява и остъкляване на балкон по смисъла на чл. 151, т. 6 ЗУТ, за което не се изисква разрешение за строеж. Доводите на жалбоподателя за извършване на строителството преди издаване на удостоверение № 129/16.10.2013 г. за въвеждане на жилищната сграда, втори етап - вх...д "В" в експлоатация са обсъдени от съда. Обосновано е прието, че строежът е изпълнен, след като Владимиров е придобил собствеността върху двете ателиета с нот. акт № 157/17.03.2014 г. Констатираните пристройки към тях не попадат в обхвата на издаденото през 2009 г. строително разрешение и одобрения инвестиционен проект. Установено е единствено изпълнението на терасите към обектите преди въвеждане на сградата в експлоатация и същите не са предмет на заповедта за премахване. Правилно съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел досежно времето на изпълнение на строителните работи, които са в противоречие с останалите доказателства по делото и заключението на вещото лице. Представените с касационната жалба писмени доказателства, свързани със сключения предварителен договор за продажба на двата обекта, също не опровергават направените от съда фактически установявания относно годината на изграждане на строежа. С оглед времето на строителството законосъобразен е изводът за неприложимост на разпоредбите на § 16 и § 127 ЗУТ за търпимост на строежа, поради което обосновано е прието, че подлежи на премахване. Законосъобразно е и заключението на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констативният акт, предхождащ издаването на заповедта е съобщен редовно на жалбоподателя. Отказът да го получи е удостоверен с подписите на двама свидетели. Дори и да се приеме нередовност при връчването на констативния акт, то не е налице съществено процесуално нарушение. Заповедта е надлежно оспорена пред съда. Жалбоподателят е разполагал с възможността да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което правото му на защита не е нарушено. П. В. е посочен като адресат на акта в качеството му на собственик и извършител на строежа. Тези обстоятелства са установени както в административното, така и в съдебното производство. Доводите в касационната жалба повтарят поддържаните пред първоинстанционния съд. Те са обсъдени в обжалваното решение и доколкото касаят основно законосъобразността на оспорения административен акт не следва да се разглеждат повторно в това производство. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касационния жалбоподател пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно се явява направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се дължи в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,