Решение № 4304 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2020 г.

Решение № 4304 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13229/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Пловдив против решение № 429/4.11.2020 г. на Административен съд - Стара Загора, постановено по адм. дело № 716/2018 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-24-1204065-091-001/16.07.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив за установеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 година в размер на 1 313. 55 лева и лихви за просрочие в размер на 977. 13 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че за 2010 година на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО не следва да се признават за данъчни цели отчетени от "Сити груп 2" ООД амортизации за лек автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе" с 6+1 места, поради неизползването му в икономическата дейност на дружеството. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - "Сити груп 2" ООД, чрез адв. И. З. моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Възразява срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, като счита, че при определянето му следва да се бъде съобразен обжалвания материален интерес. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване, а по същество - за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Доводите на прокурора от Върховна административна прокуратура, че е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване са неоснователни. Съгласно чл. 160, ал. 7 ДОПК обжалваемостта на първоинстанционния съдебен акт се определя от размера на установените с ревизионния акт задължения, без лихвите, а не от размера на материалния интерес, предмет на касационното обжалване. В ревизионния акт са установени задължения в общ размер на 149 602. 22 лева (главница), поради което касационната жалба срещу частта от решението относно установените задължения за корпоративен данък за 2010 година и съответните лихви, следва да се приеме за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспорения ревизионен акт в частта по ЗКПО за 2010 година не са признати за данъчни цели отчетените от "Сити груп 2" ООД амортизации за лек автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе" с 6+1 места в размер на 13 135. 42 лева. При административното обжалване на акта, решаващият орган е приел, че правното основание за преобразуване на финансовия резултат е по чл. 54 ЗКПО, а посоченото от органите по приходите основание по чл. 26, т. 1 ЗКПО е неточно. На това основание са потвърдени установените задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 313. 54 лева и съответните лихви в размер на 977. 13 лева. Предмет на касационното производство е решението в частта, в която е отменен ревизионния акт в частта по ЗКПО за 2010 г. за задължения в общ размер на 2290. 67 лева. В останалата част, в която е отменен ревизионния акт за разликата до пълния размер на установените задължения от 302 531. 86 лева, решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да отменени ревизионния акт и в частта по ЗКПО за 2010 година, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е било лишено от възможност да представи доказателства за използването на лекия автомобил в икономическата си дейност, тъй като уведомено в съответствие с чл. 124, ал. 1 ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред и не му е предоставен предвиденият от закона 14 - дневен срок за представяне на доказателства. Освен това според съда, в ревизионния доклад са изискани документи - пътна книжка, пътни листове, разход ГСМ, лицата, използвали МПС, фактури за гориво, като е игнорирана целта на закупуване на МПС и заприхождаването му като актив на дружеството. От правно значение е дали дадено МПС е закупено с цел да бъде употребено в икономическата дейност на дружеството, което се установява според счетоводните му документи, а след това дали е използвано, за да допринесе за икономическата изгода. Според съда разяснението е необходимо, тъй като се касае за начисляването на амортизации, които са начисляват дори и ако активът не е използван, независимо по какви причини. Когато се установи, че този актив е използван, но използването му не е от значение за икономическата изгода на дружеството, едва тогава не се признават разходите, за които ревизиращият екип е изискал документи и които не са включени при определяне на данъчната печалба за 2010 г. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че ревизионният акт следва да бъде отменен и в частта на установените задължения по ЗКПО за 2010 г. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. Основателни са оплакванията в касационната жалба за нарушения на процесуалния и материалния закон. Неправилно съдът е приел, че ревизираното дружество е било лишено от възможност да представи доказателства за използването на лек автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе" с 6+1 места в икономическата си дейност, поради неспазване на 14 - дневния срок от връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК. От мотивите на ревизионния акт е видно, че в частта по ЗКПО за ревизирания период на 2010 година не са посочени и установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Допълнително установеното задължение за корпоративен данък за този период е резултат от непризнаване на декларираните от дружеството амортизации в размер на 13 135. 54 лева. Съгласно чл. 122, ал. 4 ДОПК основата за облагане с данъци по чл. 122, ал. 2 ДОПК се определя за съответния период за който са установени обстоятелства по ал. 1 на същата разпоредбата. В случая в частта по ЗКПО за 2010 г. не са установени такива обстоятелства и основата за облагане е определена по общия ред. Неправилно е приложен и материалния закон. Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на счетоводните разходи и съответно на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в конкретния случай не е изпълнена. По делото е установено, че автомобилът е придобит през м. 03.2007 г. и не са представени каквито и да било доказателства, че е използван в икономическата дейност на дружество. Изводите на първоинстанционния съд, че не е необходимо доказване на използването му, тъй като е заведен като актив на дружеството, са в противоречие с цитираното определение на амортизируем актив, дадено в СС 4 "Отчитане на амортизации" и с нормата на чл. 58, ал. 1 ЗКПО, според която начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. С оглед на изложеното, решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт за установеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2010 година в размер на 1 313. 55 лева и лихви за просрочие в размер на 977. 13 лева, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Сити груп 2" ООД против ревизионния акт в тази част. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на общия размер на присъдените разноски. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в общ размер на 5 915 лева върху материален интерес от 302 531. 86 лева. Материалният интерес по касационната жалба е в общ размер на 2 290. 68 лева, поради което решението в частта на присъдените разноски следва да се отмени за сумата над 5870. 21 лева. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 390. 35 лева за всяка съдебна инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/9-07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо 780. 70 лева и разноски за държавна такса за касационното обжалване в размер на 18. ЗЗ лева - общо 799. 02 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,