Решение № 8779 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2013 г.

Решение № 8779 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Божидар Иванов Иванов от гр. Монтана срещу решението по адм. дело № 653/2012 г. на Административен съд Монтана, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция" гр. Монтана не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение /без дата/ по адм. дело № 653/2012 г. на Административен съд Монтана е отхвърлена като неоснователна жалбата на Божидар Иванов Иванов от гр. Монтана срещу отказ № 27946 от 06.12.2012 г. на Началника на Районно управление "Полиция" гр. Монтана за издаване на разрешение за дейности с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на жалбоподателя на основание чл. 83, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Видно от данните по делото, производството пред административния орган е образувано по молба на Божидар Иванов Иванов от гр. Монтана, с искане да му бъде подновено разрешението за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Отказът на административния орган по чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е мотивиран с липсата на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. Съдът е анализирал фактическите и правни основания изложени в оспорения пред него административен акт, както и изложените доводи в жалбата и е стигнал до обоснования извод, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт и материалният закон правилно е приложен. Представените от жалбоподателя и приети доказателства досежно обстоятелствата, че същият не е осъждан и е в нормално психическо състояние, съпоставени с визираните изискванията на разрешителния режим, визиран в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. т. 10 от ЗОБВВПИ не обосновават извода за издаването на исканото разрешение. В тази връзка правилно е разпределена от съда и доказателствената тежест между страните в съответствие с разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК, като оспорващият - жалбоподателят следва да установи наличието на законовите условия, даващи основание на административния орган да издаде исканото разрешение по реда на ЗОБВВПИ. Първоинстанционния съд съответно с разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е приел, че в конкретния случай не е доказано твърдяното от жалбоподателя обстоятелство в искането му до административния орган, а именно - основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Пред настоящата инстанция отново се излага довода от касатора изложен и пред първоинстанционния съд за необходимостта от издаване на разрешението, предвид на това, че само при наличието му той би могъл да кандидатства на работа в посочените от него търговски дружества. Този довод е обсъден от съда с изложени обосновани мотиви за неотносимостта му към прилагането на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, които мотиви се възприемат от настоящата инстанция. Изводът на съда довел до постановяването на обжалвания съдебен акт не е опроверган пред настоящата инстанция от касатора, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК