Решение № 2982 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2011 г.

Решение № 2982 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 485 от 07.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4726/2010 г. от Административен съд София-град, с което по жалба на Гюнай Адем Юсуф е отменена негова заповед № 127 от 07.06.2010 г. По наведени доводи за неправилност на решението - постановено в нарушение на материалния закон моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата. Ответникът оспорва жалбата в представени писмени бележки от процесуалния му представител и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частично основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Гюнай Юсуф заповед № 127 от 07.06.2010 г. на Директора на ИАРА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение, считано от 08.06.2010 г. от длъжността "старши инспектор", в сектор "Рибарство и контрол" - гр. Хасково, в Главна дирекция "РМВ", регионален център "Рибарство и контрол - Централна България" с ранг III младши, длъжностно ниво от ЕКДА Б7 в ИАРА - София. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Юсуф е заемал длъжност "старши инспектор" в отдел "Рибарство и контрол", в Териториално звено "Рибарство и контрол", Главна дирекция "Рибарство и морски въпроси" в ИАРА. Със заповед № РД-719 от 02.06.2010 г. изпълнителния директор на ИАРА е утвърдил ново щатно разписание, в сила от 03.06.2010 г., в което общата численост на персонала е 340 щатни бройки. В структурата на агенцията е предвидена специализирана администрация, в която съществува "Главна дирекция "Рибарство и морски въпроси" и в същата са предвидени Териториални звена Отдел "Рибарство и контрол" за всеки областен град, с изключение на столицата. В отдел "Рибарство и контрол" Хасково отново са предвидени 11 щатни бройки, като Гюнай Юсуф е заемал длъжността "старши инспектор РК", която е една от тях. Със заповед № РД-734 от 07.06.2010 г. изпълнителния директор на ИАРА е утвърдил ново длъжностно разписание на агенцията, в сила от 07.06.2010 г., в което щатната численост е намалена на 324 бройки. Администрацията отново е структурирана в Обща и Специализирана такава, като в последната е предвидена Главна дирекция "Рибарство и контрол". В същото щатно разписание са предвидени и четири Регионални центрове "Рибарство и контрол" в състава на които са предвидени сектори "Рибарство и контрол". В структурата на Регионален център "Рибарство и контрол - Централна България" е предвиден сектор "Рибарство и контрол" - Хасково с численост на персонала 10 щатни бройки, в който не съществува длъжност "старши инспектор". С обжалваната пред първоинстанционният съд заповед № ЧР 127 от 07.06.2010 г. обаче служебното му правоотношение е прекратено за длъжност "старши инспектор" в сектор "Рибарство и контрол", какъвто по утвърденото със заповед № РД-719 от 02.06.2010 г. длъжностно разписание не съществува, Главна дирекция "РМВ", регионален център "Рибарство и контрол - Централна България", който е създаден с длъжностното разписание, утвърдено със заповед № РД-734 от 07.06.2010 г., но в друга дирекция, също новосъздадена - "Рибарство и контрол", при което изводът на първоинстанционният съд, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон е правилен. От изложеното безспорно се установява, че служебното правоотношение с Гюнай Юсуф е прекратено за длъжност, която не само, че никога не е заемал, но и такава не е съществувала по предходното длъжностно разписание. Нещо повече - такава длъжност в описаната в заповедта структура не е съществувала и в длъжностното разписание, което е било в сила от 13.04.2010 г., утвърдено със заповед № РД-620 от 12.04.2010 г. Ето защо, настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е постановена в нарушение на закона, тъй като служебното правоотношение с жалбоподателя Гюнай Юсуф е прекратено за длъжност, която същият не е заемал, такава не е съществувала по длъжностните разписания на агенцията и следователно няма как да бъде съкратена. Обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че органът по назначението може да прекрати служебното правоотношение с държавен служител поради съкращаване на заеманата длъжност само за съществувало реално такова правоотношение - т. е. ако служителят е бил назначен на длъжност, която е съществувала в администрацията, след което е съкратена, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение