Решение № 12617 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2017 г.

Решение № 12617 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3839/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на И. Р. И. и Главният архитект на Община гр. П. против решение № 59 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 495/2016 г. по описа на Административен съд гр. П.. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Молят за отмяната му. Ответникът - началникът на РДНСК - Южен централен район (ЮЦР)не изразява становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отхвърля жалбата на главния архитект на Община гр. П. против заповед № ДК-10-ЮЦР-23/18.05.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЦР - П., с която, на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ вр. чл. 149, ал. 5 АПК, е прогласена нищожността на Акт за узаконяване № 7/21.12.2013 г. на строеж: "Масивна двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ- II-9 - за жилищно строителство, в местността "Кулински ливади", в землище на с. И., област П., издаден на основание § 127, ал. 2 вр. § 184 ПЗР ЗИДЗУТ от главния архитект на О. П.. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по протест на прокурор от О. П. П. срещу акта за узаконяване с твърдения за неговата нищожност, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. По отношение на процедурата по издаване на акта за узаконяване съдът излага съображения за неприложимост на § 127 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като заповед от 29.01.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР за премахване на процесния строеж е издадена преди влизане в сила на нормата на § 127 и е влязла в законна сила преди това - 26.09.2012 г. Освен това съдът сочи, че нормата е неприложима и поради факта, че строежът не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 - да е изпълнен до 31.03.2001 г., тъй като от доказателствата по делото е установено, че същият е изграден през 2005 г. Направен е извод, че § 127 ПЗР ЗИДЗУТ е неприложим, при което актът на главният архитект е издаден при пълна липса на материалноправните предпоставки за издаването му, поради което правилно същият е прогласен за нищожен. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно съдът приема, че в правомощията на прокурора е да сезира компетентния за това орган с искане за прогласяване нищожността на акта за узаконяване. Началникът на РДНСК може без ограничение във времето по жалба на заинтересувано лице или по протест на прокурора (не и при служебна проверка) да обяви нищожността на акт за узаконяване, независимо, че това не е регламентирано в чл. 216, ал. 6 ЗУТ - арг. § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ вр. чл. 216 ЗУТ. Нищожният административен акт не влиза в сила и не поражда правни последици. Ето защо доводите в касационната жалба на главният архитект в обратния смисъл, са неоснователни. Законосъобразно административният съд приема, че влязлата в сила заповед за премахване на строежа като незаконен е пречка за развитие на производството по узаконяването му по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИДЗУТ. Тази разпоредба е приложима по отношение на строежите, за които не е издадена заповед за премахването им като незаконни до 26.11.2012 г., когато нормата влиза в сила. По делото е установено, че актът за узаконяване на строежа е издаден след като заповедта за премахване на незаконния строеж е обжалвана по съдебен ред и оспорването е отхвърлена т. е. налице е стабилен административен акт, като законосъобразността на тази заповед е установена със сила на пресъдено нещо. Въпросите за незаконността на строежа, неговата недопустимост и нетърпимост, както и че подлежи на премахване, са окончателно разрешени. Пререшаването им, каквото представлява издаването на акт за узаконяване на същия строеж, е недопустимо. Влезлият в сила стабилен административен акт за премахване на строежа като незаконен се явява абсолютна процесуална пречка за издаване на акт за узаконяването му- арг. чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за незаконосъобразността на заповедта, с която акта за узаконяване е обявен за нищожен, поради това, че преди издаването й главният архитект отменя акта за узаконяване на основание чл. 91 АПК. Главният архитект няма правомощие сам да оттегли (отмени) издаден акт за узаконяване, който изцяло и с обратна сила замества разрешението за строеж (нормата на чл. 156, ал. 5 ЗУТ е специална спрямо общите правила на АПК), поради което направеното оттегляне е недействително и не поражда правни последици. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат в касационните жалби. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Решението е постановено след анализ на представените доказателства като са обсъдени доводите и възраженията на страните и са изложени конкретни мотиви в подкрепа на направените изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,