Решение № 9715 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2025 г.

Производство по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба, подадена от Национална електрическа компания ЕАД, с ЕИК: 000649348, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, [улица], представлявано от изпълнителния директор - Г. Д., чрез процесуален представител старши юрисконсулт в управление Правно Е. Маринкова, срещу Решение 703/25.04.2025 г., постановено по адм. дело 2/2025 г. по описа на Административен съд (АС) Перник, I състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) 24-А-8-1 от 18.09.2024 г., издаден от главен специалист местни данъци и такси при Община Ковачевци, потвърден с мотивирано решение 01 от 03.12.2024 г., издадено от кмета на Община Ковачевци. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати на Община Ковачевци разноски по делото в размер на 500,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено процесуално нарушение и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че за целите на данъчното облагане е поставено изрично изискване удостоверяването на етап груб строеж на сграда да става с точно определен вид протокол по реда на ЗУТ, като съгласно редакцията на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ към датата на изменението на ЗМДТ през 2019 г. завършването на сграда в груб строеж се констатирало чрез издаване на констативен акт, а след изменението на ЗУТ, с ДВ, бр. 16 от 2021 г., която действа и към настоящия момент установяването се извършва с протокол по наредбата по чл. 168, ал. 3 от ЗУТ. Предвид изложеното счита, че правно релевантно за настъпване правото за данъчно облагане на сграда в груб строеж е наличието на изрично посочения в чл. 15, ал. 7 от ЗМДТ документ, без който е невъзможно доказването на момента, от който започвали да текат сроковете по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ. С оглед това според касатора начисляването на ДНИ за сградата е следвало да възникне от датата на влизане в сила на КА 1/05.07.2024 г., по силата на което дружеството е подало коригираща данъчна декларация, а не от датата на изменението на ЗМДТ през 2019 г. В заключение касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Перник, и вместо него - да постанови друго по същество на спора, с което обжалваният АУЗ да бъде отменен като незаконосъобразен, алтернативно да върне преписката на Община Ковачевци за повторно произнасяне и да даде задължителни за съобразяване указания, а също и срок за изпълнение. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответната страна кметът на Община Ковачевци, чрез своя процесуален представител адв. Н. Николов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор, в писмена защита, както и в хода на делото по същество. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на 1000,00 лева съгласно списък с разноските, намиращ се на л. 29 от настоящото дело и доказателства за плащането им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила оспореното решение на АС Перник. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС Перник е била законосъобразността на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 24-А-8-1 от 18.09.2024 г., издаден от главен специалист местни данъци и такси при Община Ковачевци, потвърден с мотивирано решение 01 от 03.12.2024 г., издадено от кмета на Община Ковачевци, с който за периоди 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на Национална електрическа компания ЕАД са установени задължения за данък недвижим имот (ДНИ) в размер на 39 088,27 лева, от които 29 046,83 лева главница и 10 041,44 лева лихви. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил дружеството да заплати на Община Ковачевци разноски по делото в размер на 500,00 лева. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка в хода на административното производство, в това число: 1. извършената от страна на служител при Местни данъци и такси в Община Ковачевци проверка по повод изменение на ЗМДТ, влязло в сила от 01.01.2019 г. (ДВ, бр. 98 от 2018 г.), и 2. издаденото от кмета на Община Ковачевци в тази връзка писмо с изх. П-337 от 05.03.2024 г., с което дружеството е уведомено, че предвид установената с нотариален акт (НА) 181, том 3, рег. 1471, дело 560 от 29.12.2015 г. и удостоверение 2057 от 23.06.2015 г. собственост на недвижим имот - двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ от 1504 кв. м., намираща се в поземлен имот 974.6, находящ се в [населено място], община Ковачевци, област Перник, местност Циганка, то в 30-дневен срок Национална електрическа компания ЕАД следва да подаде коригираща декларация, в която да бъдат вписани сградата и нейната отчетна стойност, с която е заведена в счетоводството му; 3. полученото от страна на дружеството писмо - становище с ЦУ-98-00-19-2 от 22.03.2024 г., в което се посочвало, че липсва издаден констативен акт по смисъла на чл. 15, ал. 5 и ал. 7 от ЗМДТ, задължаващ юридическото лице да подава коригираща декларация; 4. извършената в резултат справка в техническата служба и служба Местни данъци и такси на Община Ковачевци, извършения оглед на място и направените установявания, че към 23.06.2015 г. недвижимият имот бил завършен до етап груб строеж съгласно удостоверение с изх. 2057 от 23.06.2015 г. на кмета на Община Ковачевци, като в констативния протокол е посочено, че към датата на съставянето му от завършването на сградата в груб строеж са изтекли повече от две години, а наред с това и същата не е въведена в експлоатация и за нея не е налице издадено разрешение за ползване; 5. подадената в тази връзка от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 9990000003/25.07.2024 г. за облагане с ДНИ, с която е декларирана нежилищна сграда до груб строеж с площ от 1 504 [жк],03 лева, във връзка с която е изготвено 6. съобщение 9990000003 от 25.07.2024 г. за определяне на задължения на дружеството към 25.07.2024 г.; 7. изготвеното по този повод уведомление с изх. 24-1 от 25.07.2024 г. за доброволно изпълнение; 8. подаденото от страна на дружеството възражение с вх. П-1077 от 12.08.2024 г., с което се оспорвала приложимостта на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, а също и началната дата, от която би следвало да бъде приложима тази разпоредба. За да отхвърли жалбата на Национална електрическа компания ЕАД при тази фактическа обстановка, АС - Перник е приел от правна страна, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при съобразяване с целта на закона. При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, и след като е посочил относимата правна уредба - първоинстанционният съд е приел за спорен въпросът дали в действителност обложения обект представлява груб строеж и коя е датата на неговото построяване с оглед преценката от кой момент възниква задължение за деклариране и внасяне на данък от страна на данъчнозадълженото лице. Предвид това, съдът е анализирал разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, предвиждаща облагане с ДНИ на сгради в груб строеж, приемайки, че за приложимостта ѝ е необходимо наличие на една от алтернативно предвидените в нея хипотези, а именно - или да са минали две години от завършване на сградата в груб строеж, или да е налице констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и да е минала една година от неговото съставяне. На следващо място съдът, предвид представените по делото доказателства - НА за собственост на недвижим имот и удостоверение с изх. 2057 от 23.06.2015 г., приема за безспорно установени обстоятелствата съответно - че Национална електрическа компания ЕАД е собственик на декларирания недвижим имот, както и че притежаваният от дружеството нежилищен имот е завършен до степен груб строеж съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 5, т. 46 от ДР на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Според съда приложимата в случая първа хипотеза на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ не предвижда издаването на специален акт, установяващ завършеността на грубия строеж, поради което е достатъчно да съществуват годни доказателства, обосноваващи извод в тази посока, каквито безспорно са НА и удостоверението. Освен това е прието, че изискването да са минали две години от завършването на сградата в груб строеж, също е спазено, тъй като именно от датата на удостоверението - 23.06.2015 г. се установява моментът, от който строежът е завършен до етап груб строеж. Според съда, не е предвидено разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ да е приложима само за новопостроени сгради, поради което същата се отнася и за сгради, които към 01.01.2019 г. са построени на етап груб строеж и не са въведени в експлоатация или за тях не е издадено разрешение за ползване, каквато безспорно е процесната сграда. Предвид това е прието, че съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ Национална електрическа компания ЕАД се явявала задължено лице за заплащане на ДНИ, като публичните задължения възникват от момента на влизането на закона в сила, т. е. ДНИ е дължим считано от 01.01.2019 г. На следващо място съдът е приема, че размерът на дължимия данък правилно е определен по правилото на чл. 21, ал. 1, предложение първо от ЗМДТ, предвиждащ, че данъчната оценка на недвижимите нежилищни имоти (, какъвто е и процесният) на предприятията е по висока между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно Приложение 2. Според съда административният орган правилно е съобразил, че данъчната оценка, използвана като данъчна основа се явява именно отчетната стойност и законосъобразно е определен размерът на дължимите данъци за всеки един от данъчните периоди, след като е приложена определената с Наредба за определяне размера на местните данъци в община Ковачевци данъчна ставка. Решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Перник правилно е определил спорния правен въпрос по делото, който се концентрира около правилното приложението на материалния закон и се свежда до това законосъобразно ли са установени с АУЗД задължения на дружеството за данъка върху недвижимите имоти. Критериите и основните принципи за определяне размера на данък недвижими имоти по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ са очертани в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от закона, а конкретните правила за определянето и администрирането им са уредени с Наредба на столичен общински съвет за определяне на размера на местните данъци (НСОСОРМД). Основанията, редът и начинът на определяне на ДНИ се съдържат в нормите на Глава втора, раздел ІІ ЗМДТ чл. 10-28. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Между страните не е спорно, че касаторът е собственик на декларирания недвижим имот по силата на НА 181, том 3, рег. 1471, дело 560 от 29.12.2015 г. Не е спорно и обстоятелството, че притежаваният от касатора нежилищен имот съгласно НА и удостоверение с изх. 2057 от 23.06.2015 г. на кмета на Община Ковачевци, е придобит към 23.06.2015г. до степен на завършеност в груб строеж. Съгласно дадената легална дефиниция на това понятие с § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, "груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ (в приложимата редакция, ДВ бр. 98/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени, а съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ (в приложимата редакция, ДВ бр. 98/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.), данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 от ЗЕТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Правилно АС - Перник е приел, че в случая е изпълнена първата хипотеза на чл.15, ал.5 от ЗМДТ за дължимост на данъка - в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване, доколкото няма спор, че сградата е завършена в груб строеж към 23.06.2015г. и в двугодишен срок от тази дата не е въведена в експлоатация и не е издадено разрешение за ползване. По тези факти и във връзка въведеното задължение по чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ, Национална електрическа компания ЕАД се явява задължено лице за заплащане на ДНИ, считано от 01.01.2019 г. Изложените доводи в касационната жалба в обратния смисъл са неоснователни. Разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗМДТ няма обратна сила (съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове), тъй като регулира за в бъдеще обществени отношения, свързани с въвеждането в експлоатация на новопостроени сгради. За собствениците на такива новопостроени сгради няма да възникнат публични задължения за заплащане на ДНИ за минал период, т. е. две години след построяването им на етап груб строеж, а от момента на влизането на закона в сила, т. е. от 01.01.2019 г. и то само ако са минали две години от завършването им на етап груб строеж. В случая процесната сграда е била завършена на такъв етап през 2015 г., поради което ДНИ, е дължим от 01.01.2019 г. В този смисъл е решение 11332 от 21.11.2023г. по адм. дело 5519/2023г. на ВАС, първо отделение, постановено по аналогичен казус от настоящия състав. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските в касационната инстанция При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Възражението за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като същото е претендирано под минимално предвидения размер по чл.8, ал.2, т.4 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения на адвокатска работа (Загл. изм. ДВ бр.14/2025г.). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение