Решение № 4700 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2012 г.

Решение № 4700 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1826/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Ларби Болмаза Мохамед, гражданин на Алжир, срещу решение № 168 от 22.12.2011 г., постановено по адм. дело № 311/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Видин. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда са неправилни. Позовава се на несъответствие на решението с нормата на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предвиждаща забрана за изпълнение на наложените принудителни административни мерки до приключване на производството по предоставяне на статут пред Държавната агенция за бежанците с влязло в сила решение. Ответникът - началникът на ГПУ - Видин, в писмено становище оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Видин е отхвърлил жалбата на Ларби Болмаза Мохамед, гражданин на Алжир, срещу заповед № П-81/8.11.2011 г. на началника на ГПУ - гр. Видин, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е постановено принудително настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция "Миграция" - МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за принудително отвеждане и организиране извеждането му от Република България, но за не повече от 6 месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалното право и в съответствие с целта на закона. От фактическа страна е установено, че със заповед № 80/8.11.2011 г. на началника на ГПУ - Видин на касатора е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 41, т. 1 ЗЧРБ - "принудително отвеждане до границата на Република България", поради това, че на 7.11.2011 г. същият е задържан в района на ЖП гара - Видин, не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, преминал е държавната граница от Гърция в Република България без разрешение на надлежните органи и не през определените за целта места, целта му била да премине в Румъния, т. е. да използват страната като транзитен пункт за миграция към трета държава. С оглед наложената му ПАМ, отчитайки нелегалното преминаване на държавната граница, както и обстоятелството, че се опитал да напусне страната отново нелегално, началникът на ГПУ - Видин е преценил, че съществува реална опасност чужденецът да се укрие, за да възпрепятства изпълнението на ПАМ и да реализира целта на пътуването си, поради което и на основание чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ е издал процесната заповед № П-81/8.11.2011 г. за настаняване на чужденеца в СДВНЧ. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ (принудително отвеждане до границата), чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Наведен е извод за осъществяване на посочените в обжалваната заповед фактически и правни основания - наложена мярка по чл. 41, т. 2, вр. с чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ и опасност от укриване на лицето. Преценено е, че при налагането на временната обезпечителна мярка е съобразена и правилно приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Според съда подадената молба за закрила по реда на ЗУБ не променя извода за законосъобразност на акта, т. к. нормата на 67, ал. 1 ЗУБ, на която се позовава оспорващият, има отношение към друго производството - това по изпълнение на наложената по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ ПАМ "принудително отвеждане до границата", а не води до забрана за организирането на принудителното отвеждане до границата, респ. - до дерогиране на принудителното настаняване в СДВНЧ при наличие на законовите предпоставки за това (чл. 44, ал. 6 с. з.). Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Съдът законосъобразно и обосновано е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и релевираните пред него оплаквания на жалбоподателя, по същество преповторени и в касационната му жалба пред настоящата инстанция. Решението на съда е надлежно мотивирано, поради което претендираните процесуални нарушения не са налице. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесната заповед. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 и 3 с. з., е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудително отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Република България. С оглед характера и предназначението й, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на наложената му ПАМ. В случая посочените критерии, обуславящи настаняване в СДВНЧ, са налице. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени изискванията на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно - наложена на чужденеца ПАМ по чл. 39а, т. 2 с. з. и съществуваща реална опасност от укриването му. Съдът обосновано е счел за законосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България. Данните по делото сочат на обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Незаконното преминаване на границата, непредаването на граничния патрул при залавянето му и заявените намерения за преминаване в други страни от Европейския съюз чрез използване на страната като транзитен пункт, мотивират извод за основателна вероятност за укриване на чужденеца, респ. - за възпрепятстване на организацията и подготовката на извеждането или за затрудняване или осуетяване изпълнението на ПАМ. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за противоречие на съдебното решение с чл. 67 ЗУБ. Наличието на висящо производство по ЗУБ е ирелевантно за настоящия правен спор, т. к. разпоредбата на чл. 67 ЗУБ не дерогира нормите на ЗЧРБ по налагането на ПАМ, а касае тяхното изпълнение. Пред настоящата инстанция също не са представени писмени доказателства за направено искане за образуване на производство по ЗУБ, но независимо от това, откриването на такова производството е пречка за привеждане в изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ, но не и за издаване на заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. С други думи забраната по чл. 67 ЗУБ е неотносима и неприложима към спорното правоотношение. По изложените съображения съдът намира, че не са налице релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението на Административен съд - Видин следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,