Решение № 14169 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2020 г.

Решение № 14169 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6612/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Дончев срещу Решение № 762/08.04.2020 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. дело № 2965/2019 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Й. Дончев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. за кампания 2017 г. изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и Й. Дончев е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че доводите на първоинстанционния съд, върху които се крепи крайният му извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо (УП) изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са противоречиви и не внасят яснота по повдигнатия за разрешаване правен спор. Моли касационната жалба да се уважи и обжалваното решение да се отмени или при условията на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Не претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Темчев. Ответникът – Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Пловдив е било УП изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно което на Й. Дончев по подаденото заявление за подпомагане с УИН 16.11.0717/80863 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г. е оторизирана сума в размер на 0 лева. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд, позовавайки се на Определение № 12587/25.09.2019 г. на ВАС постановено по дело № 9126/2019 г. е изложил съображения, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването. За неоснователна е приел молбата на процесуалния представител на ответника – заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, за недопустимост на жалбата, с която се иска прекратяване на делото, поради наличието на хипотезата на чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 1 АПК. В тази връзка е посочил, че молбата е неоснователна, тъй като в своето определение ВАС изрично е посочил, че в случая се касае за наличие на условията на чл. 98, ал. 2 АПК, поради което на контрол за законосъобразност пред съда подлежал първоначалният административен акт, т. е. УП изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. Установил е, че Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. е получено от лицето С. Дончева – майка на жалбоподателя на 19.03.2019 г., видно от известие за доставка PSDFZD025 CD3 K, а жалбата до министъра на земеделието, храните и горите е подадена на 28.03.2019 г., поради което същата се явява подадена в указания 14 дневен срок. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил относимите към спора факти. Изложил е съображения, че оспорваното УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е недопустимо. Преценката на съда, че жалбата, с която е сезиран е допустима, е неправилна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Правилно първоинстанционният съд е установил, че УП е съобщено на адресата на 19.03.2019 г., като това не се оспорва от Й. Дончев. В административния акт се съдържа указание за възможността за обжалване на акта, както по административен ред, така и по съдебен ред. Й. Дончев е избрал да оспори УП първо по административен ред – министъра на земеделието, храните и горите в качеството му на пред по-горестоящ оран (чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители), видно от подадената жалба рег. индекс № 94-690/28.03.2019 г. Правилно решаващият съд е приел, че жалбата до министъра на земеделието, храните и горите е подадена в указания 14 дневен срок. Изводът му, че това прави и жалбата до съда подадена в срок е неправилен, тъй като този извод е в противоречие с нормите на чл. 97, ал. 5, чл. 149, ал. 3 АПК и Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия, което решение на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съгласно т. 2 на цитираното ТР съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт. В случая от доказателствата по делото се установява, че административната преписка във връзка с жалба рег. индекс № 94-690/28.03.2019 г. на Й. Дончев е постъпила в Министерството на земеделието, храните и горите на 15.04.2019 г., видно от писмо рег. индекс 94-690/15.04.2019 г. За изпращане на преписката, на основание чл. 97, ал. 1 АПК, до Дончев е изпратено писмо изх. № 70-2475/21.05.2019 г., за което по делото няма данни дали и кога е получено от него, но уведомяването на лицето за датата, на която преписката във връзка с подадената жалба е получена от по-горестоящия административен орган, не се отразява на преценката за срочността на жалбата до съда. Считано от 15.04.2019 г. и доколкото по-горестоящия орган е едноличен, срокът по чл. 97, ал. 1 АПК за произнасяне е двуседмичен и е изтекъл на 30.04.2019 г. (29.04.2019 г. е бил почивен ден). Жалбата до съда срещу УП изх. № 02-160-6500/1959 от 15.02.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е подадена по пощата на 09.07.2019 г. Същата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на Дончев на Заповед № РД 20-170/19.06.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите (на 26.06.2019 г.), но с оглед ТР № 6 от 30.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2013 г., ОСС, І и ІІ колегия това не променя факта, че жалбата срещу УП е просрочена. С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати. Възражението за недопустимост на жалбата поради просрочието е направено своевременно пред първоинстанционния съд, съдът е събирал доказателства в тази връзка, който не са били оспорени от жалбоподателя. Същият не е и ангажирал доказателства за депозиране на жалбата му в срока по чл. 149, ал. 3 АПК, макар да липсват изрично указания на съда в тази насока, поради което делото не следва да се връща за събиране на доказателства за подаване на жалбата в срок. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК