Решение № 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 г.

Решение № 4901 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6817/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. М., от [населено място] против решение № 39/26.03.2019 година, постановено по административно дело № 20/2019 година по описа на Административен съд – В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – В., чрез юрисконсулт Младенова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил действителните факти от значение за случая, а именно, че касаторът няма трудови правоотношения с "КРЕЗ" ЕООД и не е осигурявана. Тези изводи намират опора в писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, ценени от съда по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК. Паричното обезщетение за временна неработоспособност е недобросъвестно получено, предвид показанията на свидетеля Николов, че подписът върху трудов договор не е негов и че счетоводна кантора "Бдинконсулт" ООД, в която е работила В. М. обслужва "КРЕЗ" ЕООД по договор от 01.06.2015 г. и касаторката е имала достъп до документите на дружеството. Фактите на липса на основания по чл. 10 от КСО за получаване на осигурително плащане и на недобросъвестност са установени от административния орган и съда обективно и пълно. Съдебният контрол е проведен на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което и не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 39/26.03.2019 година, постановено по административно дело № 20/2019 година, Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на В. М., от [населено място] против Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ гр. В., с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. В., с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е постановено възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер общо на 5021. 49 лева, от които 4348. 03 лева главница и 673. 46 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до издаването на разпореждането. Присъдил е разноски. По делото е установено, че В. М. е представила в ТП на НОИ – В. 6 болнични листове за периоди на неработоспособност 09.01.2017 г. -20.01.2017 г.; 23.01.2017 г. -21.02.2017 г.; 22.02.2017 г. -23.03.2017 г.; 24.03.2017 г. -22.04.2017 г.; 23.04.2017 г. -22.05.2017 г.; 12.06.2017 г. -23.06.2017 г. Декларирала е данни, че е осигурено лице по смисъла на КСО с осигурител ТД "Крез" ЕООД, гр. В. и органите на НОИ са й отпуснали и изплатили за процесните периоди парични обезщетения за временна неработоспособност в общ размер на 4348, 03 лева. Със Заповед № 3 Р-5-05-00386284 от 12.03.2018 г. Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. В. е възложил извършването на пълна ревизия по разходите на ДОО на "Крез" ЕООД, гр. В.. В хода на същата на проверяващите са били представени трудов договор № 17/04.01.2017 г. между дружеството и жалбоподателката, както и заповед № 27/13.07.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между същите страни. С декларация вх. № 1004-05-36/15.05.2018 г. управителят на "Крез" ЕООД, гр. В. е установил, че лицето В. М. не е имала трудов договор с дружеството, а представеният от негово име трудов договор не е бил подписван от него. Потвърдил е, че същото лице не е полагало труд в управляваната от него фирма. Посочил е, че не му е било известно от името на дружеството да са били представяни болнични листове в НОИ за жалбоподателката. Контролният орган при ТП на НОИ В. е издал на управителя на "Крез" ЕООД, гр. В. задължителни предписания № 3 Д-1-05-00414771/15.05.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на В. М. в Регистъра на осигурените лица НАП, за периода от 04.01.2017 г. до 12.07.2017 г., които са били изпълнени. Разпитаните по делото свидетели са установили, че при осигурителя на жалбоподателката са работили още 10 лица, за които е имало данни, че са назначени в дружеството без да са осъществявали трудова дейност. Същите не са били известни и на управителя на ТД "Крез" ЕООД, гр. В.. В. М. е извършвала счетоводни и консултантски услуги, но не по трудов договор. Съгласно чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване за осигурения социален риск временна неработоспособност поради общо заболяване. Законосъобразно административният съд е органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на фактическия състав от хипотезата на нормата на чл. 40, ал. 1 КСО. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 КСО, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на валидно възникнало трудово правоотношение само по себе си не е основание за началото на осигуряването. То е предпоставка за това, но само в случаите когато лицето е започнало да упражнява трудова дейност. В настоящия случай не е налице валидно възникнало трудово правоотношение, не е било започнато и упражняването на трудова дейност. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на В. М. органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. Наведените доводи от касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени и неналични. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение