Решение № 7407 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2021 г.

Решение № 7407 от 17.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4731/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топливо" АД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. К., срещу решение № 579 от 03.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4653/2020 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 18-3758/23.04.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска решаване на спора по същество, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура", редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния представител юрк. В. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – началник на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Топливо" АД срещу заповед № 18-3758/23.04.2020 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е отказано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в частта за поземлени имоти с идентификатори 68134.600.834, 68134.600.1281 и 68134.600.1274, находящи се в гр. София, район "Подуяне". Изменението е поискано със заявление рег. № 01-135403/16.03.2020 г. от "Топливо" АД и се изразява в промяна границите на имот с идентификатор 68134.600.834 в съответствие с границите на УПИ IV, кв. 9, по регулационния план на м. "НПЗ "Хаджи Димитър – Малашевци", гр. София, съгласно документи за собственост. С изменението се коригира южната граница на имота, като се навлиза в имоти с идентификатори 68134.600.1281 и 68134.600.1274, както и се намалява площта на същите - за имот с идентификатор 68134.600.1281 се намалява от 23775 кв. м. на 23714 кв. м. и за имот с идентификатор 68134.600.1274 от 43068 кв. м. на 41870 кв. м., а се увеличава площта на имот с идентификатор 68134.600.834 от 24592 кв. м. на 25850 кв. м. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с относимата материлно-правна разпоредба. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта, като е приел, че границите по регулационния план, на които е основал заявлението си жалбоподателят, са на последно място по приоритетност при определяне границите на имотите по кадастралната карта и несъответствията между тях не представляват "непълноти или грешки". Прието е също така, че изместването на югозападната граници на имота на жалбоподателя би я поставило върху насипа, върху който се намират жп линиите в имота на заинтересованата страна, който по площ съответства на документа му за собственост. Според административния съд одобряването на процесното изменение ще приведе площта на жалбоподателя в съответствие с документа му за собственост, но ще намали площта на имота на заинтересованата страна, съответстваща към момента на документа й за собственост, като посоченото е индиция за спор за материално право, в който едната страна противопоставя на другата свои собственически права и при липса на съгласие на всички собственици на засегнатите имотите с процедираното изменение, както в случая, тези права следва да бъдат установени в друго съдебно производство по общия исков ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № РД-02-20-5/2016 г. /. В случая от приетите по делото писмени доказателства, включително скица-проект № 15-286581/25.03.2.0202 г. и неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че с процесното изменение се предвижда промяна на югозападната граница на имот с идентификатор 68134.600.834 – собственост на касатора, като тя се измества в югозападна посока и навлиза в имоти с идентификатори 68134.600.1281 и 68134.600.1274, като границата на последния имот се засяга по цялото й протежение с имот с идентификатор 68134.600.834. При така процедирането изменение на кадастралната карта площта на имот с идентификатор 68134.600.1274 се намалява с 1 198 кв. м., а площта на имот с идентификатор 68134.600.1281 се намалява с 61 кв. м. Видно и от заключението на вещото лице, ако се трасира и премести границата на процесните имоти в съответствие с действащия регулационен план, то тази граници поради стръмния наклон на терена ще следва да се трасира на около 2-3 метра в насипа на жп линията. Следователно, с промяна на южната граница на имот с идентификатор 68134.600.834, собственост на касатора, се застъпва площта на съседните два имота, на които и квадратурата им, съответстваща на актовете за публична държавна собственост, се намалява. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице спор за собственост, следва освен констатирано "застъпване" на части от засегнатите имоти, да са налични и противопоставими документи за собственост. В настоящия случай безспорно освен установеното със събраните писмени доказателства застъпване са налице и противопоставими титули за собственост, тъй като и "Топливо" АД разполага с документ за собственост за имота, нанесен с идентификатор 68134.600.834, и съответно заинтересованата страна Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" разполага с такива за засегнатите си собствени имоти. По делото се установява също така, че собственикът на засегнатите имоти с идентификатори 68134.600.1281 и 68134.600.1274 е изразил в хода на административното производство изрично несъгласие с исканото изменение на КККР. При така установеното правилно административният съд е обосновал извод за наличие на спор за материално право относно границата между имотите, предмет на изменението, което е основание да се откаже отстраняване на допуснати в КККР непълноти и грешки. Този спор за собственост е недопустимо да бъде разрешаван в протеклото административно производство или в съдебното производство по оспорване на отказа за извършване на исканото изменение. Следователно, отказът на началника на СГКК – София е в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Настоящият състав не споделя и възражението на касатора за непредставяне по делото на нотариален акт № 33, том I, рег. № 4847, дело № 170/1999 г., доколкото в хода на съдебното производството този акт е бил представен от самия касатор и приет от съда като доказателство по делото. Доводите на касационния жалбоподател относно размера, обема и границите на поземления му имот, а от там и относно собствеността на застъпената част, следва да бъдат конкретно установени в исково производство и не следва да бъдат обсъждани в настоящето. При констатиран спор за материално право наведените аргументи, включително относно прилагането на регулацията, подлежат на обсъждане в производство по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,