Решение № 2807 от 16.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джордан ЦЦ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица] срещу Решение 442 от 11.02.2022 г. на Административен съд - Велико Търново по административно дело 533/2021 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Джордан ЦЦ ЕООД срещу Заповед З-ЦУ-2675 от 09.08.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), с която е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение на дружеството BG16RFOP002-2.101-2473 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.101 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки II по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. Касационният жалбоподател Джордан ЦЦ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва като неправилни и противоречиви с приложимата нормативна уредба направените правни изводи от съда по отношение на приложимия материален закон към датата на одобряване на програмата. Счита, че неправилно и административният орган и първоинстанционният съд, са приели, че дружеството - кандидат има задължения към бюджета за периода преди 01.01.2020г. и че същите са установени с влязъл в сила акт и не са обезпечени. Твърди, че административният орган не е извършил пълна и точна проверка кога са възникнали задълженията, както и не е взел в предвид погасените задължения и по този начин е достигнал до грешни изводи в издадената заповед. Посочва, че Заокна за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) е приет в общественополезни и общественозначими цели, поради което ограничителното му тълкуване и прилагане е недопустимо. Счита, че неправилно е прието, че ревизионния акт, въз основа на който са установени задълженията на дружеството, е влязъл в сила, т.к е отправено искане за прогласяване на неговата нищожност. Счита, същият акт за нищожен и негоден да породи правни последици, в това - число да установи публични задължения. Посочва, че въпреки, че не е дължимо задължението, същото е било обезпечено. Твърди, че дружеството е добросъвестен и редовен платец, поради което не е на лице основанието за отказ от предоставяне на финансова помощ по програмата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. В. Савов, САК. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, счита същата за неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът се представлява от ст.юрк. С. Стоянов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна: Изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия в изпълнение на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки (Условията за кандидатстване). В т. 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите , подточка 1, буква й от Условията за кандидатстване, е предвидено, че потенциалните кандидати не могат да участват в схемата за набиране на заявления и да получат безвъзмездна финансова помощ в случай че имат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 (за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т. 7 (по влезли в сила наказателни постановления) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не отсрочени, разсрочени или обезпечени. Съгласно т. 24 от Условията за кандидатстване, е предвидено, че допълнително НАП ще извършва служебни проверки, включително на данните относно наличието или липсата на публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 7 от ДОПК преди 1 януари 2020 г. и/или ще изиска по служебен път данни или документи за наличието или липса на задължения към общините. На 22.06.2021 г. Джордан ЦЦ ЕООД е подало проектно предложение BG16RFOP002-2.101-2473. На 09.08.2021 г., със Заповед З-ЦУ-2675 на изпълнителния директор на НАП, на Джордан ЦЦ ЕООД е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение, на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 18 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП), и Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерския съвет на Република България. Отказът е мотивиран с несъответствие на кандидата с изискването по т. 11. 2, подт. 1, буква й от "Критериите за недопустимост на кандидатите. Посочено е, че в хода на проверката, съгласно т. 24 от Условията, е установено, че за кандидата са налице публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК преди 1 януари 2020 г., установени с Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001 от 20.08.2020 г. които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), съгласно което задължението на дружеството Джордан ЦЦ ЕООД към 31.12.2019 г. е в размер на 7 257,46 лева, от които главница в размер на 3 834,48 лева и лихви в размер на 3 422,98 лева. Посочено е, че дружеството е извършвало вноски за погасяване, както на текущо възникнали задължения, така и на такива по образувано изпълнително дело, като към датата на издаване на процесния отказ от финансиране по програмата, задълженията на дружеството са в размер на 51 205,27 лева, от които по ревизионен акт 17 928,63 лева, от които 40221,07 лева главница и 10 984,20 лева лихви. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е приел, че съгласно представените документи и от представеното заключение на вещото лице се установява, че към дата 31.12.2019 г., дружеството е имало непогасени публични задължения към държавата, в размер общо на 7 257,46 лева. Същите, извън впоследствие установените с ревизионен акт от 20.08.2020 г. вземания в размер общо на 5 706,82 лв., включват и начислени лихва за забава в размер общо на 1 550,64 лв., върху несвоевременно погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на дружеството - кандидат. По изложените съображения, съдът е приел за неоснователни доводите на дружеството, че задълженията не са установени с влязъл в сила акт. Съдът е посочил, че Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001/20.08.2020 г. на ТД на НАП Велико Търново е потвърден с Решение 173 от 06.11.2020 г. на директора на Д "ОДОП" Велико Търново, с който са определени публичните задължения на дружеството, както и че въпросният акт не е бил оспорен по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Счел за неправилни доводите на дружеството, че публичните му задължения, възникнали преди дата 01.01. 2020 г. са надлежно обезпечени, т.к от страна на дружеството няма представени доказателства за обезпечаване на размера на вземанията по образуваното изпълнително дело. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения отказ и е отхвърлил жалбата срещу него. Решението на Административен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 26б, ал. 2 ЗМДВИП, средствата по чл. 26б, ал. 1 се предоставят на микро, малки и средни предприятия, отговарящи на критерии и по ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, като ал. 3 предвижда, че тези средства се превеждат по платежна сметка на съответното предприятие от Националната агенция за приходите. С Решение 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в размер 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер - Националната агенция за приходите. Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки", обявена и администрирана от Националната агенция за приходите. В т. 4 от това решение е предвидено, че администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки" е Националната агенция за приходите. В съответствие с чл. 26б, ал. 4 ЗМДВИП, Националната агенция за приходите кандидатства въз основа на решение на управителния съвет за дейности по извършване на плащания към микро, малки и средни предприятия по ал. 1 3 с европейски средства въз основа на сключен договор с управляващ орган на оперативната програма съгласно условията на съответния договор. Оспореният пред съда акт на изпълнителния директор на НАП е издаден във връзка с изпълнението на договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен на 19.01.2021 г. между НАП и Управляващия орган на ОПИК по проект BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки чрез прилагане на схема за подпомагане от НАП на ОПИК 2014 - 2020 , сключен въз основа на процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на НАП по смисъла на чл. 43, ал. 1 от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗНАП, изпълнителният директор организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган. Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, са влезли в сила и са задължителни, както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. В този смисъл, относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тези критерии, кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В т. 11. 2, подт. 1, буква "й" от Критерии за недопустимост към Условията за кандидатстване изрично е посочено, че потенциалните кандидати не могат да участват в процедурата за подбор на проекти и да получат безвъзмездна финансова помощ в случай че имат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. С оглед така въведената регламентация в Условията за кандидатстване, които са задължителни, както за кандидатите, така и за Управляващия орган, при анализ и проверка на подадените проектни предложения, определящо значение имат представените от кандидата и служебно изискани документи, удостоверяващи липсата, респ. наличието на данъчни задължения. В настоящия случай, изпълнителният директор на НАП е приел, че проектното предложение на кандидата "Джордан ЦЦ" ЕООД следва да бъде отхвърлено поради недопустимост на кандидата по т. 11. 2., подт. 1, б. й от Условията за кандидатстване. Според текста на посочената точка, потенциалните кандидати не могат да участват в схемата за набиране на заявления и да получат безвъзмездна финансова помощ в случай че имат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 (за данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета) и т. 7 (по влезли в сила наказателни постановления) от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че задълженията на дружеството кандидат са установени с Ревизионен акт Р-04000420000841-091-001 от НАП Велико Търново, който е потвърден с Решение 173 от 06.11.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново и същият е влязъл в сила, т.к.подадената от дружеството жалба срещу него е просрочена. От страна на дружеството е направено искане за прогласяване на нищожност на административният акт, но това искане не променя стабилитета на издадената заповед до произнасянето на компетентният съд, т.к съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Неоснователни са възраженията на касатора, че ревизионният акт е обжалван и не е влязъл в сила, поради което и не следва да се приемат установените по него публични вземания. Нормата на чл. 153, ал. 1 от ДОПК и чл. 157, ал. 1 от ДОПК, посочва, че обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, като алтернативно са изброени предпоставките за спиране на същото, нормативно установени в разпоредбите на чл. 153, ал. 2 ал. 7 от ДОПК и чл. 157, ал. 2 ал. 4 от ДОПК. Тези предпоставки не се констатират в процесния случай. Съгласно чл. 127, ал. 1 от ДОПК, установеното с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след изтичането на този срок ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на ДОПК по аргумент от чл. 127, ал. 2 от ДОПК. От представените по делото доказателства, данни за отсрочване или разсрочване на задълженията, както и за спиране на предварителното изпълнение на акта, липсват. В тази връзка, като необосновани следва да се отхвърлят и доводите на касатора, че установените задължения са надлежно обезпечени, т.к притежаваните средства по сметка на дружеството е в пъти по-голяма от сумата достатъчна за обезпечение на вземането. Наличието на достатъчно средства по сметка на дружеството не е еднозначно на предоставено обезпечение в съответен размер. Не са представани доказателства за направено обезпечение. Необосновано е и твърдението, че задълженията не се дължат, т.к издаденият акт е нищожен. Един акт се обявява за нищожен след успешно проведана съдебна процедура за това, като няма данни за завършена такава. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд и административният орган приемат, че преди 01.01.2020 г. дружеството има задължения по реда на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, които не са отсрочени, разсрочени или обезпечени и произтичат от влязъл в сила акт на компетентен орган. Правилно административният орган е приложил изменението на разпоредбата, към датата на издаване на процесната заповед, с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Прилага се този нормативен акт, който към деня на издаването на административния акт регулира спорното правоотношение. Административният акт е издаден на 09.08.2021г., към която дата е налице законодателна промяна в разпоредбата на чл. 26б, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В § 72 от ПЗР на ЗМДВИП, е посочено, че законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., а относно промените в чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, същите влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тази разпоредба е в сила от 11.12.2020 г. от датата на обнародването й - ДВ, бр. 14 от 2020 г. и предвижда, че в процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена на лица, които нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и на лица, чиито задължения са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Предвид липсата на преходна разпоредба, която да изключва приложението й за висящите процедури, цитираната по-горе нормативна промяна засяга и процедурата, в която е взело участие дружеството-жалбоподател. Правилна е преценката на административния съд, за законосъобразност на издадения административен акт съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Решението е съобразено и с целта на закона, доколкото неговата цел е да се подпомогнат предприятия, които отговорно и законосъобразно извършват дейността си, а не такива които забавят плащанията на публичните си задължения. Условията и правилата, по които се развива производството по подбор на проектни предложения са строго формални и подлежат на стриктно спазване от страните в административното правоотношение, за да се постигне целената бързина и навременност на предоставяната финансова помощ, от една страна, а от друга доколкото се касае за състезателна процедура, да се гарантира точно приложение на принципите на равно третиране и свободна конкуренция. Всяко отклонение от въведените задължителни изисквания поражда предвидените в закона неблагоприятни за кандидата правни последици. Несъответстващият на условието по т. т. 11.2, подт. 1, буква й от Условията за кандидатстване, кандидат предпоставя отрицателно по резултата си волеизявление на изпълнителния директор на НАП по заявеното с проектното предложение искане за предоставяне на финансова подкрепа. С оглед на всичко изложено доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните по делото факти и е стигнал до правилни правни изводи, поради което решението му като правилно и съответно на закона и събраните доказателства, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника, направено в писмения отговор по касационната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касаторът бъде осъден да плати на Националната агенция за приходите юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал оспорения акт, разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,