Решение № 13157 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2012 г.

Решение № 13157 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Димитър Стефанов Ковачев от гр. София за отмяна на влязлото в сила решение № 6012 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 13529/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и на оставеното с него в сила решение № 4150 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заявление вх. № 1885 от 30.08.2005 г. Димитър Стефанов Ковачев е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 18.08.2005 г., от която дата със заповед № 2 от 17.08.2005 г. е било прекратено трудовото му правоотношение с работодателя "Слънце 5" ООД, гр. София.

С разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. ръководителят на осигуряването за безработица при Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) е отпуснал на Димитър Стефанов Ковачев парично обезщетение за безработица в размер на 117,18 лв. месечно за времето от 18.08.2005 г. до 17.06.2006 г.

Разпореждането не е било оспорено от Димитър Стефанов Ковачев и е влязло в сила.

2. С молба вх. № 94Д-3105-1 от 02.06.2006 г. и с последващи молби от 15.06.2006 г. и 22.06.2006 г. Димитър Стефанов Ковачев е направил и след това поддържал искане да бъде изменено влязлото в сила разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г., тъй като, според него, периодът, за който следва да получава обезщетение за безработица, е 12 месеца, а не 10 месеца, както е определен с разпореждането.

С писмо № 94Д-3105-1 от 09.06.2006 г. и друго от 29.06.2006 г. на СУСО е получил идентични отговори: "образуването на административно производство е недопустимо".

3. На 04.07.2006 г. Димитър Стефанов Ковачев отново е направил искане да бъде изменено влязлото в сила разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г.

С писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г. главният директор на СУСО е отказал да уважи искането, защото "с оглед липсата на доказателства (нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за правото на парично обезщетение, които при отпускането му не са могли да бъдат известни и др. под.), липсва основание за административния орган да преразгледа по реда на чл. 32 от ЗАП (Закон за административното производство) влязлото в сила разпореждане".

4. Димитър Стефанов Ковачев е оспорил този отказ пред Софийския градски съд, който първоначално е образувал съдебно производство (адм. дело № 852 от 2007 г.), но след това с определение от 25.02.2008 г. е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че жалбата, по която е било образувано, е просрочена и поради това е недопустима.

5. Сезиран с частна жалба от Димитър Стефанов Ковачев, Върховният административен съд, шесто отделение, с определение № 6629 от 04.2008 г. по адм. дело № 4522/2008 г. е отменил определението от 25.02.2008 г. по адм. дело № 852/2007 г. на Софийски градски съд, АК, III Б състав и е върнал делото на същия съд с указание да бъде разгледана по същество жалбата на Димитър Стефанов Ковачев срещу писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г. на главния директор на СУСО.

6. Софийският градски съд е изпълнил указанията на Върховния административен съд, като е разгледал заявения с оспорването на Димитър Стефанов Ковачев правен спор по същество и с решение от 09.10.2008 г. по същото адм. дело № 852/2007 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Това решение на Софийския градски съд е било оставено в сила с решение № 2831 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 14595/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.

7. С определение № 8997 от 07.07.2009 г. по адм. дело № 5332/2009 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, оставено в сила с определение № 10785 от 18.09.2009 г. по адм. дело № 10481/2009 г. на седемчленен състав, подадената от Димитър Стефанов Ковачев жалба срещу решение № 2831 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 14595/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е оставена без разглеждане. Тези състави на ВАС са приели, че жалбата е процесуално недопустима и като касационна жалба срещу решението на тричленния състав, и като искане за неговата отмяна по реда на чл. 239 АПК.

8. Затова с жалба вх. № 19245 от 29.10.2009 г., подадена в Административен съд - София град, Димитър Стефанов Ковачев е направил три искания:

а) "Моля на основание чл. 32 от АПК да бъде образувано административно производство срещу НОИ-СУСО за отмяна на влязъл в сила административен акт - разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. и писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г. на същия ответник, като незаконосъобразни". Това искане Димитър Стефанов Ковачев е обосновал с аргумента: "незачитането на трудовия ми стаж от десет години като едноличен търговец е незаконосъобразно."

б) "Моля да постановите решение, по силата на което ответникът да ми заплати парично обезщетение за безработица за периода от 18.08.2005 г. до 18.10.2009 г. съобразно действащите към този период разпоредби за прослужено време с трудов стаж над 20 години, заедно с натрупаната мораторна лихва върху него"

в) "и да внесе за същия период от време дължимите социални, здравни и други осигуровки в НОИ-СУСО".

9. По тази жалба, очевидно съединена с искова молба, е било образувано адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град. След няколко уточнявания за вида на търсената от Димитър Стефанов Ковачев съдебна защита, този съд с решение № 4150 от 01.09.2011 г. по посоченото адм. дело е:

а) оставил без разглеждане и върнал като процесуално недопустима исковата молба на Димитър Стефанов Ковачев в частта, с която срещу СУСО е предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди от писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г. (по-горе т. 3);

б) отхвърлил като неоснователно искането на Димитър Стефанов Ковачев за прогласяване нищожност на разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. (по-горе т. 1);

в) отхвърлил като неоснователен иска за обезщетение в размер на 8600 лв. неимуществени вреди от разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. (пак (по-горе т. 1).

10. Сезиран с касационна жалба от Димитър Стефанов Ковачев, Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 6012 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 13529/2011 г. е оставил в сила решение № 4150 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град.

II. Отмяната на това именно решение иска сега Димитър Стефанов Ковачев. Това негово искане е обосновано с аргумента: "Решението от 26.04.2012 г. по АД № 13529/2011 г. по описа на VI отделение на ВАС е постановено в противоречие с определение № 6629 от 04.06.2008 г. по АД № 4522/08 г. по описа на VI отделение на ВАС, което е влязло в законна сила и не подлежи на обжалване" (по-горе т. I. 5.).

Следователно сега направеното от Димитър Стефанов Ковачев искане, непрецизно наименовано "жалба", е за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 6012 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 13529/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и на оставеното с него в сила решение № 4150 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град.

III. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че това искане за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 АПК от надлежна страна по делото (за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 238, ал. 1 АПК) и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно.

Според чл. 239, т. 4 АПК подлежи на отмяна съдебен акт (съдебно решение), когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

1. Както се посочи по-горе (т. I. 5.) с определение № 6629 от 04.2008 г. по адм. дело № 4522/2008 г. тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е отменил определението от 25.02.2008 г. по адм. дело № 852/2007 г. на Софийски градски съд, АК, III Б състав и е върнал делото на същия съд с указание да бъде разгледана по същество жалбата на Димитър Стефанов Ковачев срещу писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г. на главния директор на СУСО. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че:

а) "с писмо изх. № ОП - 303/10.07.2006 г. на главния директор на СУСО, в отговор на подадена на 04.07.2006 г. от Димитър Ковачев жалба, е постановен отказ да се преразгледа по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) влязлото в сила разпореждане № 4801016986/29.09.2005 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО (който отказ) е основан на липса на предпоставки за преразглеждане на влезлия в сила административен акт по смисъла на чл. 231 ГПК (отм.)";

б) "отказът на по-горестоящия административен орган да допусне производство по възобновяване за отмяна или изменение на влязъл в сила индивидуален административен акт при условията на чл. 32, ал. 1 от ЗАП (отм.) и чл. 99 и сл. от АПК (обн., ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г.) подлежи на съдебен контрол за законосъобразност... по реда на глава десета, раздел IV, АПК, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт";

в) правилно Софийски градски съд е очертал предмета на правния спор, но "неправилен и необоснован е изводът на този съд за просрочие на жалбата".

2. С решение № 6012 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 13529/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение и с оставеното с него в сила решение № 4150 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град (чиято отмяна се иска сега) тези съдилища са приели, че:

а) с решение от 09.10.2008 г. по същото адм. дело № 852/2007 г. на Софийски градски съд и с решение № 2831 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 14595/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е бил разрешен по същество и затова със сила на пресъдено нещо въпросът за законосъобразността на отказа на главния директор на СУСО, изразен с писмо изх. № ОП-303 от 10.07.2006 г., да отмени по реда на чл. 32, ал. 1 ЗАП (отм.) влязлото в сила разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО;

б) "съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото" и затова "не би могло да се пререшава въпроса за законосъобразността, респ. за нищожността на писмото в производство по чл. 204, ал. 3 АПК";

в) "при проведения съдебен контрол за нищожност на оспорвания административен акт - разпореждане от 29.09.2005 г. на длъжностно лице при СУСО, правилно е прието, че същият е валиден и не са налице законовите предпоставки за прогласяването му за нищожно; разпореждането е издадено съгласно действалите към датата на издаването му норми, от компетентен по материя, по място и по степен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила".

3. Съпоставянето на двете групи съдебни актове - от една страна тези по адм. дело № 852/2007 г. на Софийски градски съд, адм. дело № 4522/2008 г. и адм. дело № 14595/2008 г., двете на Върховния административен съд, шесто отделение, и от друга страна тези по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град и адм. дело № 13529/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, води до извода, че макар да са постановени между едни и същи страни, те имат различен предмет (т. е. няма идентичност на изброените първоинстанционни и второинстанционни съдебни дела). От тази съпоставка се вижда, че:

а) предмет на определението от 25.02.2008 г. по адм. дело № 852/2007 г. на Софийския градски съд и на определение № 6629 от 04.06.2008 г. по адм. дело № 4522/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е спорът за допустимостта на подадената от Димитър Стефанов Ковачев жалба срещу отказа, изразен с писмо № ОП-303 от 10.07.2006 г. на главния директор на СУСО;

б) предмет на решението от 09.10.2008 г. по адм. дело № 852/2007 г. на Софийския градски съд и на решение № 2831 от 04.03.2009 г. по адм. дело № 14595/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е спорът за законосъобразността по същество на този отказ;

в) предмет на решение № 4150 от 01.09.2011 г. по адм. дело № 7484/2009 г. на Административен съд - София град и на решение № 6012 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 13529/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, са споровете:

• за допустимостта да бъде преразгледан чрез иск по чл. 204, ал. 3 АПК разрешеният вече със сила на пресъдено нещо спор за законосъобразността на отказа, изразен с писмо № ОП-303 от 10.07.2006 г. на главния директор на СУСО;

• за валидността на разпореждане № 4801016986 от 29.09.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО;

• за основателността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение в размер на 8600 лв. за вреди, причинени от това разпореждане.

Липсата на идентичност между предмета на изброените дела и постановените по тях съдебни актове обуславя извод за неоснователност на искането за отмяна, основано на чл. 239, т. 4 АПК, поради което това искане следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,