Решение № 16078 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2012 г.

Решение № 16078 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3616/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Семена Добрич" АД, представлявано от Иван Михайлов, против решение № 192/20.12.2011 г. постановено по адм. д. № 496/2011 г. по описа на АС - Добрич. Иска отмяна с доводи за незаконосъобразност, установяване нищожност на административен акт и присъждане на претендираното обезщетение. Твърди, че неправилно съдът е приел, че издаването на заповедта един месец преди изтичане на срока и на действие по закон, не засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Административното производство по издаване на заповедта е в изпълнение на една от целите на закона за осигуряване производство на сортови семена, чрез осигуряване на пространствена изолация, с цел да се избегне опрашването на растенията с други чужди растения. Не е отчетен факта, че законът предвижда административното производство да се проведе в срок, като издаването на акта след този срок следва да се определи като издаден в противоречие с целите на закона. Допуснатите нарушения при издаването на акта са съществени и неправилно не са приети от съда, като такива водещи до нейната нищожност. Необоснован е според касационния жалбоподател и извода за липсата на причинна връзка, тъй като своевременното издаване на заповедта би довело до нейната изпълняемост с прилагане на административна мярка по чл. 72 от ЗППМ, при нарушение на пространствената изолация. Ответната страна - Община Камено, оспорва касационната жалба с доводи, че съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по искова молба с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в която се твърди, че в резултат на издадената нищожна заповед № РД-0981/5.03.2009 г. на кмета на общината, ищецът е претърпял имуществени вреди, в размер на 140 051,61 лв. С решението на съда исковата молба е отхвърлена като неоснователна. Развити са мотиви, че заповедта на административния орган не е нищожна, поради което няма основание за уважаване на исковата претенция. Решението е правилно и следва да се остави в сила. То е постановено при изяснена фактическа обстановка и направените правни изводи съответстват на събраните доказателства по делото. Правният спор по делото е дали е нищожна Заповед № РД-09-81/5.03.2009 г. (л. 41) след като същата не е издадена в законовия срок по чл. 29, ал. 4 от Закона за посевния и посадъчен материал (ЗППМ). По силата на посочената разпоредба заповедта следва да се издаде в 14-дневен срок от постъпване на заявлението, но не се спори, че тя е издадена на 5.03.2009 г. Основните твърдения са свързани с доводите, че забавеното издаване на административния акт и неговото късно съобщаване на засегнатите лица рефлектира върху законосъобразността му до степен на нищожност, в резултат на което и дружеството е понесло сочената вреда. Законосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд, че липсват основания за прогласяване нищожност, защото заповедта е издадена от административен орган, който има съответната материална компетентност, спазена е формата на акта като условие за действителност на административния акт и липсват такива съществени нарушения на производството и на материалния закон, които да са толкова тежки, че да обосновават нищожност. Върховният административен съд в практиката си многократно е посочвал, че нарушаването на административнопроизводствените правила при издаването на акта обикновенно води до унищожаемост на акта, освен ако нарушението на тези правила е довело до липсата на волеизявление и на това основание - до нищожност. Допуснатото нарушение на правилата следва да е съществено, а то е такова, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, и когато ако не бе допуснато би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В конкретния случай както правилно е отбелязал първоинстанционния съд неспазването на срока за издаването акта не може да се приеме, че води до несъответствие с целите на закона и от тук да доведе до неговата нищожност. Това е така тъй като несъответствието с целта на закона представлява по същество превратно упражняване на власт, т. е. когато правомощието да се издаде акт се използва за постигане на друга цел, различна от законоустановената. Затова и правилно съдът е приел, че заповедта не е издадена в несъответствие с целта на приложимия закон - ЗППМ, чиято цел е да осигури пространствена изолация на семепроизводствените посеви от съседни източници на прашец, за да се избегне нежелано чуждо опрашване, разпространение на болести и др. Не се спори по делото, че заповедта забранява на собствениците или ползвателите на земеделски земи засегнати от пространствената изолация да не ги засяват т. е. не може да се приеме, че преследваната с атакуваната заповед цел е различна от законоустановената. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател, че късното съобщаване на издадения акт водят до неговата нищожност са неоснователни. Безспорно съобщаването за издаването на административния акт има важно значение, но в друг аспект, а именно във връзка с оспорването му. Действията по съобщаването за издаването на административния акт са материално-технически действия, в които не се съдържа никакво волеизявление. Те са и фактически, и юридически отделими от действията по издаване на административния акт, от волеизявлението на административния орган. Освен това те се предприемат и след издаването на акта, т. е. те имат значение за неговото обжалване или изпълнение (особено ако е допуснато предварително изпълнение, но не и за издаването му. За това те не могат да се отразят върху действителността (валидността) на административния акт. (Виж Административно право - проф. К. Лазаров издание Фенея - 2009 г.). В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК, когато вредите за причинени от нищожен административен акт, незаконосъобразността се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, което означава, че за да е допустим искът не е необходимо предварително нищожността да е обявена. Но установяването на нищожност е елемент от фактическия състав от ангажиране отговорността на държавата, поради което правилно съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,