Решение № 13212 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2020 г.

Решение № 13212 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2735/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Д. и С. Д. от [населено място], чрез адв. Бакалова и адв. Атанасов против решение № 2121 от 05.12.2019 г. по адм. дело № 1236/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците К. Н. и Г. Н., в писмен отговор по жалбата, чрез адв. Ангелова, излагат становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение и молят за оставянето му в сила, като К. Н. претендира разноски. Останалите ответници не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на К. Н. Разрешение за строеж /РС/ № П-21/12.04.2018 г. за строеж: "Преустройство на апартамент № 2 с идентификатор 07079.614.324. 4. 2 в апартаменти № 2 и № 2 а в съществуваща жилищна сграда с идентификатор 07079, 614. 324 по КК на гр. Бургас, УПИ III-42-7542, кв. 59 по плана на к-с "Възраждане". Решението е мотивирано с допуснато съществено нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, поради липса на императивно изискуемото съгласие на К. Н., който се явява непосредствен съсед като собственик на гараж под преустройваното жилищно помещение, през който е предвидено прокарване на нова канализация. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е установено по делото от приложената документация по административната преписка и заключението на съдебно-техническата експертиза, че разрешеното преустройство на жилището съставлява строеж в хипотезата на преустройство по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, което налага спазване на императивните разпоредби по чл. 148, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като строежа се извършва в сграда с режим на етажна собственост. Без значение е в случая обстоятелството, че не се променя предназначението, тъй като преустройството попада в приложното поле на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ – прокарва се нова инсталация през обща част, която засяга помещение на един от съсобствениците в етажната собственост К. Н. Видно от заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза /лист 141/ "в северозападната стая е оформен кухненски кът...., което налага изграждане на нов канализационен клон. Той преминава хоризонтално по тавана на гараж № 2 на Н. и вертикално в североизточния му ъгъл". При горните констатации се явява законосъобразен решаващият правен извод на административния съд, че оспореното РС е издадено при съществено нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, тъй като не е дадено съгласие от пряко и непосредствено засегнатия собственик на находящия се под преустройваното жилище гараж, който обжалва РС. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника К. Н. и изхода на делото, касаторите дължат реално направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение по представения Договор за правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,