Решение № 13054 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2014 г.

Решение № 13054 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Павел Любенов Христов от гр. Девня против решение № 3255 от 18.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3264/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на Христов срещу решение № 2390/21.03.2013 г. на началника на РУП - Девня и жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт. От подробното изложение в касационната жалба се извеждат твърдения по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Според Христов административният орган е постановил решението си в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, а първоинстанционният съд при постановяване на решението си е нарушил закона. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспореното решение на началника на РУП - Девня. Ответникът началникът на Районно управление "Полиция" - Девня не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази наведените доводи на страните, приема касационната жалба за неоснователна. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е установил, че с оспореното решение № 2390 от 21.03.2013 г. на началника на РУП - Девня са отнети издадените на Павел Христов разрешение за носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Правилно е приел, че решението е съобщено лично на адресата на 26.03.2013 г. Заключил е, че жалбата срещу административния акт за проверка на неговата законосъобразност е просрочена, тъй като е подадена на 29.08.2013 г., т. е. извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално недопустима. Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК административните актове могат да се оспорят пред съд по отношение на тяхната законосъобразност. Основанията са посочени в чл. 146 от АПК. Това оспорване не е безсрочно. То е обвързано с предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, след изтичането на който за оспорващия се преклудира процесуалното му право на жалба. Видно от доказателствата по делото, за Павел Христов е преклудирана процесуалната възможност да оспорва решението на началника на РУП - Девня по отношение на неговата законосъобразност, тъй като жалбата е подадена след този срок, който е изтекъл на 9.04.2013 г. Съдът е извършил проверка на административния акт предвид изведени от жалбата оплаквания за неговата нищожност и на основание чл. 168, ал. 3 от АПК. След извършения задълбочен правен анализ правилно е приел, че оспореното решение не страда от такива тежки пороци, водещи до неговата нищожност. Основният довод на касатора е, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. В съответствие със закона първоинстанционният съд е заключил, че при наличие на образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, административният орган е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155 от ЗОБВВПИ и да издаде решение, с което да отнеме разрешенията за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. В случаите по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ издателят на акта действа в условията на обвързана компетентност и установеното по надлежния ред обстоятелство за наличие на образувано срещу титуляра наказателно производство за извършено престъпление от общ характер е абсолютна предпоставка за отнемане на издадените му разрешения за притежаване и носене на бойно оръжие носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Твърдяната от касатора материална незаконосъобразност не е в степен да доведе до нищожност на оспорения акт. При правноустановената в чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ възможност след настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от ЗОБВВПИ да бъдат отнети издадените разрешения с решение на органа, който ги е издал, обжалваният акт е издаден на годно правно основание. Ето защо, доколкото в процесния случай са изпълнени визираните в хипотезата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ условия за отнемане на издадените разрешения, решението за отнемане на двете разрешения за носене, употреба и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие не е нищожно. За да е материално законосъобразно атакуваното решение на началника на РУП - Девня, е необходимо наличие на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Твърдяната от касатора Павел Христов неправилна преценка на органа за наличието на релевантни факти и съответствието им с хипотезата на правната норма би могло да представлява нарушение на административнопроизводствените правила или на материалния закон, което да доведе до незаконосъобразност на постановения акт, но не и да релевира неговата нищожност. Както правилно е прието в обжалваното решение, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Налице е валидно сторено волеизявление на административния орган, който при издаване на акта не е допуснал такова особено съществено нарушение на законността, което не може да бъде санирано. Като е отхвърлил подадената от Павел Христов жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Изложените от касатора възражения са неоснователни, тъй като те касаят законосъобразността на административния акт, по отношение на която срокът за оспорване е преклудиран. Воден от горното, Върховният административен съд