Решение № 11542 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3931/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от началник отдел Местни приходи при община Гулянци срещу решение 1062 от 20.02.2023 г. по адм. дело 9653/2022 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 75 състав, с което по жалба на Топ Инвест Къмпани ЕООД е обявена нищожността на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК 8123-1 от 20.01.2021 г. , издаден от П. Фердинандов на длъжност публичен изпълнител в община Гулянци, потвърден с решение 1 от 16.02.2021 г. на началника на отдел Местни приходи. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че както АУЗД, така и потвърждаващото го решение са издадени от компетентни органи. Излагат се подробни съображения за законосъобразност на процесния АУЗД по същество с оглед наведените в първоинстанционната жалба на дружеството доводи. На следващо място, касаторът изразява становище за неоснователност на възражението на лицето за изтекла давност. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Топ Инвест Къмпани ЕООД, оспорва същата в представен писмен отговор и изразява становище за правилност на решението. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като извърши проверка на валидността, допустимостта и правилността на решението съгласно чл.218 и чл. 219 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил АУЗ 8123-1 от 20.01.2021 г., с който спрямо Топ Инвест Къмпани ЕООД са установени задължения в общ размер на 12 666,19 лева, в т.ч. ДНИ в размер на 4426,45 лева, от които главница 3 540,42 лева и 886,03 лева лихви, за ТБО в размер на 8 239,74 лева, от които главница 6 490,82 лева и 1 748,92 лева лихви, за периода 2015 2020 г. вкл., дължими по отношение на собствените на дружеството недвижими нежилищни имоти земя и сграда, находящи се в [населено място], община Гулянци. АУЗД е обжалван по административен ред и е потвърден с решение 1 от 16.02.2021 г. на началника на отдел Местни приходи в община Гулянци. За да прогласи нищожността на процесния АУЗД, съдът е приел, че служителят, издал същия, не разполага с материална компетентност по смисъла на чл. 4, ал. 1 4 ЗМДТ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. От доказателствата по делото е видно, че в титулната част на оспорения акт издателят се счита оправомощен съгласно заповед ЧР-03-494 от 22.11.2017 г. на кмета на община Гулянци. Съгласно предходна заповед РД 09-88 от 22.02.2017 г. на кмета на община Гулянци, П. Фердинандов като мл.експерт е определен за служител, който има правата и задълженията на орган по приходите съгласно § 13 от ПЗР на ДОПК и съгласно т. 2 от същата заповед, служителят да изпълнява правомощията на инспектор по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. Със заповед ЧР-03-494 от 22.11.2017 г. на кмета на община Гулянци лицето е назначено на длъжността публичен изпълнител в община Гулянци, считано от 22.11.2017 г. с дневно работно време 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Със заповед РД-09 495 от 28.11.2017 г. на кмета на община Гулянци, Фердинандов е определен да изпълнява правомощията на публичен изпълнител, свързани със събирането на просрочени публични вземания, което включва обезпечаване на установени и изискуеми публични вземания и предаване на неплатените в срок задължения за принудително събиране от органите на НАП и частни съдебни изпълнители. При така събраните доказателства обоснован и правилен е изводът на съда за липса на материална компетентност на органа, издал АУЗД. Процесният акт е издаден от служителя в качеството му на публичен изпълнител в община Гулянци и липсва оправомощаване на същия служител от кмета на община Гулянци по смисъла на чл.4, ал. 4 ЗМДТ. Касационната инстанция споделя развитите от първостепенния съд съображения за разграничение на правомощията на органите по приходите и на публичните изпълнители в отделните фази на данъчния процес съобразно приложимите разпоредби на ДОПК. С чл. 107, ал.1 ДОПК е предвидено, че с компетентност да установяват данъчни задължения разполагат само органите по приходите, но не и публичните изпълнители, а разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ сочат, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители в общинската администрация по реда на ДОПК, като в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Следователно, като е приел, че в процесния случай служителят в качеството му на публичен изпълнител в общината не е орган по приходите и оспореният акт е издаден от материално некомпетентен орган и е прогласил неговата нищожност, АССГ е постановил правилно решение. По така изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение