Решение № 656 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2016 г.

Решение № 656 от 18.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Е. С. А., нотариус в район на действие Районен съд Г., против Заповед № СД-05-58/18.03.2016 г. на министъра на правосъдието, с която и е отказано да бъде преместена от район на действие Районен съд Г. в район на действие Районен съд С. З. В жалбата са твърди и основава, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и несъответна на целта на закона. Иска отмяната и като незаконосъобразна, като преписката се върне на решаващия орган за ново разглеждане със задължителни указания да бъде издаден искания административен акт. Ответникът, министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която оспорения административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Със заявление от 04.12.2015 г. Е. С. А., нотариус с район на действие Районен съд Г., е поискала да бъде преместена като нотариус с район на действие Районен съд С. З. Искането се основава на наличие на вакантно място, както и важни причини, настъпили независимо и извън волята на нотариуса - влошено здравословно състояние, основано на представените към заявлението документи. С писмо от 12.12.2015 г. от Съвета на нотариусите е изискано становище относно исканото преместване. С т. 5 по Протокол № 1/09.01.2016 г. от редовно заседание на Съвета на нотариусите е взето решение, че искането на А. не следва да бъде уважено, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Приета е на първо място липса на вакантно място за нотариус в района на действие, в който се желае упражняване на дейността от А. Този извод се основава на броя на населението за района на Районен съд С. З. - при припадащ се брой места за нотариуси 16, действащите са 17, съответно припадащият се брой места за нотариуси в съдебния район на Районен съд Г. е 2, като освобождаване на едното от заетите две места би било в противовес на императивната норма на чл. 10 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Решението е съобщено на министъра на правосъдието с писмо от 18.01.2016 г., получено на същата дата в Министерство на правосъдието. Заявлението на А. е обсъдено на 25.01.2016 г. на заседание на комисия, назначена със заповед от 28.1.2014 г. на министъра на правосъдието. Становището на комисията /съвет, подпомагащ министъра на правосъдието съгласно посочената заповед/ е за неоснователност на искането, поради липса на законовите предпоставки на чл. 34б от ЗННД - наличие на вакантно място и "важни причини" по смисъла на закона. С докладна записка от 29.01.2016 г. становището на съвета е сведено до знанието на министъра на правосъдието. С оспорената Заповед № СД-05-58/18.03.2016 г. министърът на правосъдието е отказал нотариус Е. А., вписана под № 564 в регистъра на Нотариалната камара, да бъде преместена от район на действие Районен съд Г. в район на действие Районен съд С. З. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че в случая не е налице нито една от двете материалноправни предпоставки, които по закон следва да са осъществени кумулативно, за да се извърши исканото преместване. Прието е, че липсват свободни места за нотариуси по смисъла на чл. 10 от ЗННД, тъй като припадащият се брой места за нотариуси според броя на населението по съдебния район за района на Районен съд С. З. е 16, а броят на действащите нотариуси е 17, включително след заличаването на починал нотариус. Т. извод се основава на становището на Съвета на нотариусите, изразено в писмо от 18.01.2016 г. Липсата на "важни причини" за исканото преместване се основава на приетото, че не са налице нововъзникнали обстоятелства, които да водят до пълна или частична невъзможност за упражняване нотариални функции от А. в района и на действие. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 34б, ал. 4 от ЗННД но е незаконосъобразна, поради неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК административният орган издава акта с мотивирано решение, който акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспорената пред съда заповед не отговаря на императивните изисквания на закона, не съдържа надлежни мотиви относно фактите, основаващи според административния орган неоснователността на отправеното до него искане, спрямо които факти се дължи приложението на относимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие, въз основа на мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. Важните причини по смисъла на тази разпоредба са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му и могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие - чл. 34б, ал. 2 от ЗННД. Министърът на правосъдието е приел липсата на първата предпоставка на закона - наличие на открито място по чл. 10 от ЗННД при направен извод, че "припадащият се брой места за нотариуси според броя на населението по съдебния район за района на Районен съд С. З. е 16, а броят на действащите към момента нотариуси в същия район е 17, след заличаването на нотариус", поради настъпила смърт. Този извод е голословен, неподкрепен с доказателства, като се основава единствено на становището на Съвета на нотариусите. В разпоредбата на чл. 10 от ЗННД, на която се основава обжалваната заповед, не фигурира възприетия от административния орган критерии "брой на населението", според съдържанието и се открива едно място за нотариус на 10 000 жители в един район. Какво е имал предвид като брой на населението в случая административния орган, какъв точно брой и към кой момент е неясно както за участващата в административното производство страна заявител, така и за съда. В нарушение на изискването на чл. 36 от АПК, издалият заповедта не е събрал доказателствата, без които не би могъл да разгледа искането. Позоваването в оспорената заповед на писмото на Съвета на нотариусите не налага друг извод, тъй като и в него не се съдържат каквито и да е обективни данни, основаващи становището му. Такива данни не са събрани и от Съвета, назначен със заповед № ЛС-04-1693/28.10.2014 г. на министъра на правосъдието, като негов помощен орган в производството по чл. 34б от ЗННД, въпреки че с т. VI от заповедта на съвета е вменено задължение освен да се изиска справка за свободни места от за съдебния район, за който се иска преместване, при необходимост /"по преценка"/ да се изиска и информация от Националния статистически институт за броя на населението в района, за който се иска преместване, както и мнението на специалисти във връзка с изясняването на обстоятелства и преценка на представените със заявлението доказателства относно нуждата от преместване. При липсата на мотиви в обжалвания административен акт, основаващи извода за липса на предпоставките на чл. 10 от ЗННД, обективиращи волята на административния орган е недопустимо обсъждането на представените от жалбоподателката доказателства, тъй като съдът извършва проверка на законосъобразността на обжалвания акт, като не може да го мотивира вместо неговия издател. Отделно от това в оспорената заповед липсват каквито и да е съображения относно възможността място да бъде открито по преценка на министъра на правосъдието при условията на чл. 10, ал. 4 от ЗННД. Липсата на втората предпоставка на закона - наличие на важни причини за исканото преместване в оспорената заповед се извежда чрез преповтаряне на становището на помощния съвет. Становището е дадено без да е направен какъвто и да е анализ на представените от заявителя документи, а на практика и несъответен на посоченото в тях. Формалното посочване в заповедта на един от представените документи не отговаря на изискването на закона за мотивиране на акта от фактическа страна. Искането се основава на причини от здравословен характер, като не се установява по делото преценката им да е извършена от компетентно лице, заключението на което да го основава, в нарушение на разпоредбите на чл. 36 и чл. 51 от АПК. Следва да се отбележи неизпълнението на задължението на помощния орган както по т. т. VI от заповед № ЛС-04-1693/28.10.2014 г. така и по т. VIII от нея, в която изрично е посочено, че в случай на нужда от преценка на заявените обстоятелства съветът може да ползва становището на експерти. Този орган не е изпълнил задълженията си, вменени му със заповедта на министъра, като последния е възприел даденото му становище в нарушение на закона, игнорирайки собственото си задължение да установи всички относими факти и обстоятелства от значение за случая преди да издаде административния акт. Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна, а обжалвания с нея административен акт - за незаконосъобразен, като постановен при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма. Оспорената заповед на министъра на правосъдието следва да бъде отменена, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК Върховния административен съд, Трето отделение