Решение № 17583 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2019 г.

Решение № 17583 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3919/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК- Североизточен район, гр. Варна, чрез юрк. Грозданов срещу решение № 2232/20.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1498/2017 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата В. Казакова, чрез адв. Шатов, в писмено възражение, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно Претендира разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответниците Община Варна, главен архитект на район "Одесос" при Община Варна, "Жоал Пропърти" ООД, С. Желева, В. Малджиев, А. Стоилова, К. Чонев, А. Иванов, С. Димчев, М. Генова, М. Лечева, Е. Кондова, Р. Маджарова, М. Стоянова, А. Пискюлева, Ж. Родева, Б. Лечева, Е. Вълчева, К. Чонева, Д. Цветкова, Г. Даракчиев, В. Василев, М. Градинарова, Р. Петкова, В. Малджиев, Р. Петрова, М. Генова, М. Лечев, И. Шиманская, Л. Ковачева, А. Бойчева, Р. Михов, Т. Поповска, Г. Лечев, Д. Соколов, М. Казакова, П. Свраков, Д. Златева, Е. Димитрова, С. Алеков, Д. Поповски, Ю. Савова, Е. Стефанова, С. Лечева, Н. Бъчваров, С. Абаджиев, М. Кирова, В. Гигов, Г. Стоянов, Г. Златев, А. Рашков, С. Абаджиев, Л. Тончев, В. Станчев, Е. Пенева, В. Малджиева, А. Архондиев, Л. Гайдарова, Б. Атанасова и Ж. Желев не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отменил по оспорване на В. Казакова заповед № ДК-10-СИР-08/21.04.2017 г. на и. д. началника на РДНСК- Североизточен район и е постановил отмяна на оспореното пред РДНСК по реда на чл. 216 ЗУТ Разрешение за строеж № 0-9/06.02.17 г., издадено от главния архитект на район "Одесос" - община Варна в полза на "Жоал Пропърти" ООД за "Банков офис - промяна предназначение на търговски обект "Снек-бар" на първи и подземен етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135.1508.193. 1, находяща се на [улица], кв. 715 по плана на 3 м. р. гр. Варна и монтаж на рампа за достъпна среда". Прието е, че оспорващата е собственик на магазин в партера на сградата, съседен на преустройвания по разрешението за строеж обект, съгласно нот. акт № 2/1994 г., което я легитимира като заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, което обстоятелство е отчетено в производството по чл. 216 ЗУТ. С оспорената заповед на РДНСК- Североизточен район е отхвърлена жалбата на Казакова, с мотив, че собственият й търговски обект не се засяга от предвидената рампа, видно от представените становища от фирмата извършила оценка за съответствие на проекта със съществените изисквания към строежите, съгласно чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ /на проектантите по част "Архитектура" и "ОВК"/ - рампата е предвидена да се разположи на тротоар, публична общинска собственост, при условията на чл. 184, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, изцяло пред преустройваното помещение, без да засяга по никакъв начин или препятства достъпа до съседния магазин, и отговаря на изискванията на Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението. След подробно обсъждане на приетото без оспорване заключение на съдебно-техническата експертиза, административният съд е установил несъответствие на изводите на началника на РДНСК- Североизточен район с фактическата обстановка, а именно: 1. пред сградата, в която се намира преустройвания самостоятелен обект, не е налице тротоар по смисъла на § 6, т. 6 ДР на ЗДвП, като такъв няма изграден, ограден или очертан с пътна маркировка тротоар, а цялото платно на бул. "Сливница" в района представлява пешеходна зона, без изрично разграничаване на пътно платно и тротоар, 2. началото на проектираната рампа /най-ниската й част/ покрива изцяло ширината на колоната и започва от нейния северозападен край, като рампата започва от 36 см. на северозапад от осовата линия на общата разделителна стена, свързана с колоната към фасадата на сградата и в обсега на магазина, 3. входната врата на магазина на Казакова е разположена на 36 см. от северозападния край на колоната и на 38 см. от разделителната стена в посока магазина, 4. по проект ширината на рампата е 115 см. между ръкохватките /при минимална ширина 120 см. мерено между ръкохватките на парапетите съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, 5. при експлоатацията в проектния й вид инвалидните и детски колички ще бъдат позиционирани успоредно на сградата, точно пред входната врата на магазина на жалбоподателката, за да започне изкачването им по рампата, 6. не е предвидено свободно пространство пред началото на рампата с размери най-малко 150 на 150 см. съгласно изискването на чл. 17, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. При тези констатации на вещото лице, административният съд е извел решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед на РДНСК- Североизточен район и на обжалваното пред този орган Разрешение за строеж № 0-9/06.02.17 г., тъй като са налице несъответствия с изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009 г. - проектираната рампа не започва спрямо основата линия на разделителната стена между магазина на жалбоподателката и преустройвания обект и не е предвидено позиционирането в обсега на фасадата на преустройвания обект, както и не е предвидено рампата да е разположена изцяло пред преустройвания обект, а пречи на входа на съседния магазин, вкл. не отговаря на заложените в наредбата параметри. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е установено от събраните в съдебната фаза на производството доказателства, че разрешеното изграждане на рампа за достъпна среда, като част от преустройството с промяна на предназначението на "Снег-бар" в банков офис, не покрива изискванията на на чл. 17, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 4 от 01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението във връзка с § 6, т. 6 ДР на ЗДвП. Съгласно т. 2, ал. 2, чл. 17 от Наредбата следва да има свободно пространство с размери най-малко 150/150 м. през всяка платформа, каквото в случая не е осигурено. Не е спазено и изискването на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимална ширина от 120 см. между ръкохватките на парапетите, тъй като по проекта е предвидена ширина от 115 см. Освен това рампата е предвидена успоредно на сградата, като с описаните от вещото лице параметри излиза извън очертанията на преустройвания търговски обект и засяга входа на съседния магазин, собственост на оспорващата. Тези нарушения са от категорията на съществените, тъй като касаят основно пригодността на предвидената рампа за използването й по предназначение /от инвалиди/, поради което водят до незаконосъобразност на разрешението за строеж, както правилно е приел административният съд. Неоснователни са възраженията по касационната жалба по техническите параметри на рампата и невъзможността за предвиждането й по друг начин, тъй като не се подкрепят от доказателства и са относими към правилността на съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена надлежно в първоинстанционното производство. Неоснователно е и позоваването на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, тъй като достъпността на хора с увреждания до търговския обект следва да бъде съобразена с техническите изисквания, които осигуряват безопасно изполване на рампата. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената от ответницата Казакова претенция за разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 260 лв, съставляващи адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2018 г. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение,