Решение № 4433 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11375/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Касационната жалба е подадена от Креми 74 ООД, с адрес: гр. София, [жк], [улица], чрез Н. Скляр - управител, срещу решение 5744/02.10.2023 г. постановено от АССГ по адм.д.3945 по описа на Административен съд София град за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД ДЛН21-ВК66-314/6/ от 13.01.2022 г. орган по приходите в отдел Общински приходи Люлин , дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община. Касаторът твърди, че решението е неправилно, неоснователно, незаконосъобразно и немотивирано. Според изложеното в касационната жалба, макар по делото да са изслушани две експертизи, съдът е кредитирал само тази, която е изготвена по искане на ответника и преповтаря изводите на административния орган. Не са обсъдени възраженията срещу нея и направеното оспорване. Постановения съдебен акт не е мотивиран. В съдебното решение не са обсъдени основни възражения срещу акта и факти, които подкрепят защитната теза на дружеството. Образуването на производство по чл.107, ал.3 от ДОПК, с рег. индекс ДЛН21-ВК66-316/1/ от 14.12.2021 г., при започнала по рано проверка е лишено от законово основание. Не може да бъде откривана нова административна процедура при незавършена предходна такава. В съдебното решение липсват изложени самостоятелни мотиви, което препятства обжалването на съдебния акт. Становището на вещите лица в изготвените експертизи са при едни и същи факти, но са направени коренно различни изводи относно размерът на задълженията. Не са взети предвид направените възражения за изтекла погасителна давност относно всички задължения. Извършените плащания на дружеството за ТБО и ДНИ изобщо не са съобразени при издаване на решението и АУЗД. Въз основа на така поддържаните при обжалването твърдения се иска постановеното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен издадения АУЗД. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директор на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли, да бъде оставена без уважение. Становището му е, че постановеното решение е допустимо, правилно и законосъобразно. Изготвената повторна ССчЕ е изцяло съобразена с изискванията на ЗМДТ и правилно първоинстанционният съд е обосновал решението си на нея. Моли, решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 246.46 лв. Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Обосновава становището си в подробна пледоария по същество на спора. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационните основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК /АУЗД/ ДЛН21-ВК66-314/6/ от 13.01.2022 г. издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи Люлин , дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с решение СФД22-РД28-121/30.03.2022 г. на Директора на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при СО, с който на жалбоподателя за периода от 2016 до 2020 г. са установени публични общински вземания за ДНИ в размер на 7924.92 лв. главница и лихви в размер на 2717.68 лв. , както и ТБО в размер на 16 242.24 лв. главница и лихви в размер 5 570.98 лв. Съдът е приел, че собствеността на обложените недвижими имоти не е спорна. Креми 74 ООД е собственик на търговски обект магазин 6 на ет.1 със РЗП 30.85 кв.м. Заедно с 7.85/3080 ид.ч. от УПИ, в което е построена сградата и недвижим имот представляващ търговски обект на два етажа с РЗП 767.32 кв.м. заедно с 180.28/3080 ид.части от мястото. Собствеността се удостоверява с приложен нотариален акт. За недвижимите имоти са подадени декларации от данъчно задълженото лице. Издаването на АУЗД е предхождано от извършена проверка по документни, в хода на която е установено, че дружеството е декларирало балансовата стойност на имотите, след приспадане на амортизациите, а не отчетната им стойност. След проверката, органите по приходите на СО са установили, че в подадените декларации е отразена балансовата стойност на имотите, като са приспаднати амортизациите. Определянето на задълженията съгласно. ЗМДТ се извършва върху отчетната стойност на недвижимите имоти. По представени от дружеството документи тази стойност е определена и е издаден процесния АУЗД. В него задълженията са описани по видове, по години и за всеки обект предмет на облагане поотделно. Актът е оспорен по административен ред, но жалбата не е уважена и е потвърден. При извършената проверка на обжалвания административен акт, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. Фактическите основания са посочени изключително коректно, с излагане на съображения относно дължимите суми за ДНИ и ТБО за съответния период. Според мотивите на решението не са доказани и твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Начислените суми за ДНИ съгласно чл.22 ЗМДТ и чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на СОС са на база 1.875 промила върху данъчната оценка на недвижимите имоти за всяка една от годините от 2016 г. до 2020 г. Изчисленията направени с АУЗД от приходната администрация изцяло съвпадат със заключението на вещото лице по допуснатата повторна ССчЕ. Това заключение е кредитирано, тъй като вещото лице е извършило съпоставка на представените платежни документи от приходната администрация, при която е констатирало пълно съответствие. Отчетени са прихващанията извършени при смяна на партидата на дружеството при промяна в ЗМДТ. Повторната експертиза е изчислила задълженията за ДНИ на база отчетна стойност, която именно е стойността при счетоводното завеждане на недвижимите имоти, съобразно законовите изисквания. Съдът е посочил, че не кредитира първоначално изготвената експертиза, тъй като определените в нея размери на задълженията са въз основа на балансовата стойност на имотите, което е неправилно според приложимите правила на ЗМДТ. По отношение на ТБО, решаващият състав е приел следното: дружеството в качеството му на собственик на процесните имоти е данъчно задължено лице и по отношение на ТБО. От данните по делото се установява, че процесният имот не е бил снабден със самостоятелен съд за събиране и съхраняване на генерираните при ежедневната експлоатация битови отпадъци, поради което дължимата ежегодна ТБО е определена с оспорения акт по правилата на чл.67, ал.2 ЗМДТ. Не е установено по делото, че услугите които формират ТБО не се предоставят за имота собственост на дружеството. От представените по делото заповеди, с които кметът на общината е определял през процеснте години границите на районите, в които е било извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, се вижда че процесните имоти, не попадат извън тези граници и са били обслужвани от фирмите по сметосъбиране и сметоизвозване. Всички компоненти на услугата, за която се заплаща спорната такса, се извършват в района, където се намира недвижимия имот на жалбоподателя. Съдът е обсъдил и направеното възражение за изтекла погасителна давност за установените задължения по ДНИ и ТБО и след като е съобразил относимите разпоредби е приел, че за нито една от годините не е изтекла петгодишната погасителна давност. С конкретни мотиви е посочено и защо не е изтекла и абсолютната погасителна давност, така както се поддържа от дружеството. По тези съображения АССГ е приел, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата подадена срещу него е неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка и е стигнал до правилен извод, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Неоснователно е твърдението, че липсват мотиви на съдебния акт, което засяга правото на защита на дружеството, тъй като не е ясно с какви мотиви е отхвърлена жалбата. Видно от съдържанието на решението, първоинстанционният съд е описал подробно и ясно установената пред него фактическа обстановка, като е изложил мотиви по всички спорни въпроси между страните. Противно на поддържаното от касатора, АССГ е изложил подробни мотиви защо кредитира повторното заключение на изслушаната ССчЕ. Обосновано е и приетото, че с изслушаната първоначално експертиза размерите на задълженията не са установени според правилата на ЗМДТ и тази експертиза не може да послужи за проверка на установеното от административния орган. Съдът не е обвързан от заключенията на експертите, а съгласно чл.202 ГПК следва да ги обсъди в мотивите на съдебния акт заедно с останалите доказателства по делото. Това е сторено от решаващият състав и кредитирането на повторната експертиза е обосновано. Мотивите на решението са подробни и обосновават крайният извод за законосъобразност на АУЗД. Несподелимо е и твърдението, че съдебният състав не е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност за всички задължения установени с АУЗД. Изрично на стр. 20, в три абзаца е обсъдено дали е налице погасяване на задълженията въз основа на изтекла погасителна давност. Изложени са мотиви относно изтичате на петгодишната погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, както и за абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДПК. Вярно е, че подробно изложените изчисления касаят само 2016 г., но за тази година са най старите задължения и след като по отношение на тях не може да се приложи институтът на давността, същият е неприложим и по отношение задълженията за следващите години. Това изрично е посочено от съдебния състав, като е отбелязано, че за всяка от процесните години са приложими изложените аргументи за 2016 г. Обстоятелството, че решаващият състав не е достигнал до извод за погасяване на задълженията по давност, така както поддържа касаторът не е основание да се приеме, че решението е неправилно, още повече да бъде приложена давността към процесните задължения. По отношение на задълженията за данък недвижими имоти /ДНИ/ за 2016 г. - 2020 г. обосновано е прието, че касаторът е данъчно задължено лице, като собственик на обложените недвижими имоти. Задълженията за ДНИ възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и на субекта, както и на изискуемата правна връзка между тях. Задълженията за ДНИ са правилно определени от приходната администрация на СО. Основата върху която са начислени задълженията е отчетната стойност на имотите, съобразени изискванията на Наредбата за определяне размера на местните данъци на Столичен общински съвет, относно приложената ставка към тази основа. При определяне на размерът на задълженията са отчетени извършените плащания от дружеството. Неоснователно е твърдението, че АУЗД не държи сметка за преведените суми по старата партида на дружеството. Обстоятелството, че плащанията направени от Креми 74 ООД са съобразени при издаване на акта и определените с него задължения се потвърждава и от заключените на вещото лице, което е проверило платежните документи представен от счетоводството на задълженото дружество. По отношение на задълженията за ТБО за 2016 г. - 2020 г. Съгласно трайната практика на ВАС, за да възникне дължимост на ТБО, е необходимо да са налице заповеди на кмета, издадени по реда на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както и услугите да са реално предоставени. Правилно и след извършен подробен анализ на доказателствата по делото, решаващият състав е приел, че общината предоставя услугите по сметосъбиране и сметозивозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В конкретния случай по делото се съдържат заповеди за всяка от процесните години, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги. В решението е обсъдена предоставяната услуга за всеки от компонентите и правилно е прието, че ТБО се дължи за процесните имоти, а размерът му е коректно определен при съобразяване на вида, характера на имота, неговото местоположение, честотата на услугите и всички предпоставки, които влияят върху формиране размера на задължението за ТБО. Предвид изложеното настоящият състав намира, че размера на ДНИ и ТБО е правилно определен, което се потвърждава и от заключението на кредитираната по делото ССчЕ, поради което и решението по отношение на установените задължения за ДНИ и ТБО е правилно. С оглед гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците сочени от касационния жалбоподател, тъй като е постановено при спазване на изискванията на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила. Съдът е съобразил както доказателствата по делото, така и съответните материално правни разпоредби и затова решението му като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на Столична община се дължи присъждане на разноски. Направено е искане в този смисъл с молба от 26.03.2024 г. С оглед материалния интерес по делото и при съобразяване минималният размер на разноските по чл.8, ал.2, т.4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 246.46 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение