Решение № 10753 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15042/2011 г.

Решение № 10753 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15042/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митнически пункт "Варна запад" против решение № 2385 от 20.10.2011 г., постановено по адм. д. № 886/2011 г. от Административен съд - Варна, с което е отменено решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073610/17.09.2010 г. на началника на Митнически пункт "Варна запад", за извършена корекция на декларираната митническа стойност на "Девненски захарен завод" ЕАД - гр. Девня и са определени за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 120,48 лв. Със същото решение съдът е отменил и решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0073610/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", с което са определени за вземане под отчет на задължения за лихви върху ДДС. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу административните актове. Наведените касационни основания видно от обстоятелствената част на жалбата са неправилно приложение на материалния и процесуалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът в касационното производство - "Девненски захарен завод" ЕАД, гр. Девня чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба с искане за отхвърлянето й. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от легитимирана страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й съдът намира следното: С решението си Административният съд - Варна е отменил решение 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073610/17.09.2010 г. на началника на Митнически пункт "Варна запад", за извършена корекция на декларираната митническа стойност на "Девненски захарен завод" ЕАД - гр. Девня и определени за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 120,48 лв. Със същото решение съдът е отменил и решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0073610/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", с което са определени за вземане под отчет на задължения за лихви върху ДДС. За да отмени административния акт съдът е изложил мотиви, че митническата стойност на стоките в решението по процесното ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Съдът се е позовал на разпоредбата на ал. 4 от чл. 35 от ЗМ, съгласно която реално платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. В конкретния случай съдът е приел, че плащането в размер на 308,41 евро по фактура № 051-00048577/18.10.2010 г. не може да се приеме като условие за продажбата, за да бъде добавено към реално платената или подлежаща на плащане цена на основание чл. 35, ал. 4 от ЗМ. Към момента на издаването на процесната фактура, продажбата е осъществена, като стоката е доставена и разплащанията са извършени. Такъв разход не е предвиден за добавяне към реално платената или подлежаща на плащане цена в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗМ, поради което и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗМ към митническата стойност, определена от платената цена за получената стока, не могат да бъдат добавени префактурираните от продавача пропорционално загуби на крайния получател. Въз основа на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073610/17.09.2010 г. на началника на Митнически пункт "Варна запад", за извършена корекция на декларираната митническа стойност на "Девненски захарен завод" ЕАД - гр. Девня и определените за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 120,48 лв. По отношение на решение от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0073610/17.09.2010 г. на началника на Митнически пункт "Варна запад", с което са определени за вземане под отчет на задължения за лихви върху ДДС, съдът е приел, че в административния акт липсва описание на фактическата обстановка и мотивите за издаването му, както и начина за определяне на задължението - период, за който е определена лихвата, и върху каква главница е определена. Позовал се е на разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ и чл. 232, § 1 от МК и на Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-546/09, съобразно които лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. При установените факти на извършени плащания по митните сборове и предвид липсата на мотиви, от които да може да се направи поне обосновано предположение за размера на дължимата главница, падежа на задължението и датата на извършени плащания по него, е невъзможно извършването на проверка за законосъобразността на начислените с оспореното решение лихви. Допълнително съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на двете решения и по отношение на определените в тях за вземане под отчет задължения за мито и за ДДС в размер съответно на 327 428,43 лева и 237 749,90 лева. Посочено е, че с предхождащо тези две решения решение вх. № 9300-732/20.09.2010 г. към същия ЕАД са били изчислени като дължими за вземане под отчет държавни вземания в размер на 327 428,43 лева за мито и 237 629,42 лева за ДДС, като е разпоредено вземането им под отчет. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 205 от Закона за митниците, вземането под отчет представлява вписване на изчисления размер на митните сборове в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, какъвто представлява Регистъра за вземане под отчет в съответното митническо учреждение. Доколкото пълният размер на определените с предходното решение задължения за мито и ДДС по този ЕАД вече е бил взет под отчет по силата на разпореденото в него, повторното им вземане под отчет би означавало в счетоводните документи на митническото учреждение да бъдат двукратно признати за възникнали вземания по един и същ ЕАД, без да е налице втора стопанска операция. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатенaта сума по фактурa № 051-00048577/18.10.2010 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК. По отношение на процесната фактура, вещото лице е посочило, че липсата в резултат на фири е установена едва при последния получател и той е ощетен не само с липсата на неговото количество, но и с липсата полагаща се на предходните получатели. Установено е от вещото лице, че извършеното плащане по процесната фактура представляват по своята същност обезщетение за крайния получател за установени липси в резултат на фири (наричани в практиката "Shrink"). Установено е също така от вещото лице, че разплащането на понесените загуби от последния получател се извършва чрез доставчика "Каргил Интернешънъл", тъй като между тях няма търговски взаимоотношения и на тази база доставчика издава фактура № 051-00048577 от 18.10.2010 г. Констатирано е също така, че тези разходи се отчитат директно във финансовия резултат-в случая, като финансови разходи и не формират цена на придобиване. С оглед заключението на съдебно-икономическата експертиза следва, че плащането по процесната фактура не е част от договорената и реално платената на продавача цена за стоката, поради което не е налице основания за увеличаване на митническата стойност с размера на това плащане. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като е отменил решение от 16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0073610/17.09.2010 г. на Началника на Митнически пункт "Варна запад", в частта, с която е определена по-висока митническа стойност на стоката, декларирана с посочения ЕАД, вследствие на което в тежест на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня, са определени за довнасяне задължения за ДДС, Административен съд - Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и касационното оплакване за допусната незаконосъобразност от АС Варна при отмяната на решението от 30.03.2011 г. към ЕАД № 10BG002002H0073610/17.09.2010 г. на началника на Митнически пункт "Варна запад". Съдът обосновано е съобразил, че атакуваното пред него решение не съдържа мотиви, фактически основания за издаването му конкретно относно размера на главницата, върху която е начислена лихвата и периода, за който е начислена същата. Такива обстоятелства не са изложени в самото решение. Такива обстоятелства не са изложени и в актовете, на чието основание е издадено решението - докладна записка вх. № 4424-1483/10/07.02.2011 г. на отдел "Последващ контрол" при Митница Варна и решение вх. № 9300-128/16.02.2011 г. Не се съдържат и в доклад № 9/03.01.2011 г., към който препраща докладната записка. Относно наличието на софтуерен проблем на системата БИМИС, посочен като основание за издаване на процесното решение, не се сочат каквито и да било доказателства по делото. Предвид липсата на мотиви, от които да може да се направи обоснова предположение за размера на дължимата главница, падежа на задължението и датата на извършени плащания по него, е невъзможно извършването на проверка за законосъобразността на начислените с оспореното решение лихви. Правилно съдът е заключил, че издаденото решение не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради непосочването на фактическите обстоятелства относно падежа на задълженията и техния размер, както и евентуалното им плащане. Непосочването на фактите, въз основа на които е определено задължението нарушава правото на защита на жалбоподателя в производството по издаване и обжалване на посочения акт, поради което се явява неотстраним порок и съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на постановения акт. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответното по касация дружество претендира заплащане на разноски, но не е представило доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,