Решение № 803 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2008 г.

Решение № 803 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3595/2008 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. В. П. В. е поискала с молба вх. № 5804/08.07.2008 г. да се отмени влязлото в сила решение № 148 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 239/2008 г. на Сливенския окръжен съд като противоречащо на решение № 65 от 21.02.2008 г. по ч. гр. д. № 776/2007 г. и на решение № 202 от 14.05.2008 г. по ч. гр. д. № 243/2008 г. на същия съд. Ответниците не са подали отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, но само на изрично посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания. В настоящата молба за отмяна молителката твърди, че е участвала като купувач по изп. дело № 295/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районния съд гр. Н. в проведената публична продан на недвижим имот, представляващ стопански двор с площ от 3900 кв. м. в кв. "И" - УПИ ХI кв. 4 образувано по молба на взискателя Х. З. Х. срещу М. Ж. Ж. и В. М. Ж. Сливенският окръжен съд по гр. д. № 776/2007 г. е постановил решение № 65/21.02.2008 г., с което е отменил постановление от 21.11.2007 г. на държавния съдебен изпълнител от 21.11.2007 г. по изп. д. № 295/95 по описа на съдебно- изпълнителнатаслужба Н. З. с което той сам е отменил свое постановление от 20.11.2007 г. за обявяване на купувача по проведената публична продан и за прогласяване на проданта за настанала като незаконосъобразно по жалба на взискателя. Срещу новото постановление от 12.03.2007 г. за възлагане на имота са подадени две жалби от длъжниците, по които са образувани две отделни дела и по тях са постановени различни решения. С решение № 148 от 11.04.2008 г. по гр. д. № 239/2008 г. Сливенският окръжен съд по жалба на М. Ж. Ж. е отменил постановление за възлагане на недвижим имот от 12.03.2008 г. на държавен съдебен изпълнител като незаконосъобразно като е приел, че наддавателното предложение е направено от лице, което не е участвало в проданта, което води до незаконосъобразност на действието на съдебния изпълнител, за възлагане на имота. С последващо решение № 202 от 14.05.2008 г. по гр. д. № 243/2008 г. по жалба на В. М. Ж., длъжник по същото изпълнително дело Сливенският Окръжен съд е оставил в сила постановлението за възлагане на недвижим имот от 12.03.2008 г. При тези данни следва да се приеме, че действително изводите в мотивите на двете решения са противоречиви, но не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е идентична по съдържание с тази на чл. 231, ал. 1, б. "г" по отменения ГПК даваща право на заинтересованата страна да поиска отмяна на две влезли в сила решения, които си противоречат. При дългогодишното й прилагане се е утвърдила константна съдебна практика на ВКС по тълкуването й в смисъл, че отмяната е допустима при противоречиво решени дела с еднакъв предмет и между едни и същи страни. Целта на отмяната в този случай е не само да се отстрани нарушението на процесуалните правила, което е допуснато от съдилищата чрез преразглеждане на правния спор, но и да се постанови правилно решение, независимо, че второто по време решение е недопустимо поради отвод за присъдено нещо. В разглеждания случай двете решения са постановени по отношение на различни страни, следователно не е налице идентитет на делата - императивно изискване за отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Противоречие само в мотивите не може да служи като основание за отмяна, тъй като те не са част от решението и не се ползват със сила на пресадено нещо /ТР1/2000 г. на ВКС, ОСГК т. 18/ . Не е налице и противоречие между решение № 65/21.02.2008 г. по гр. д. № № 776/2007 г. и решенията по гр. д. № 239/2008 г. и гр. д. № 776/2007 г. на Сливенския окръжен съд, защото те са постановени по жалби срещу различни действия на съдебния изпълнител, от което следва, че липсва обективен идентитет между делата. С оглед на изложеното молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение