Решение № 5822 от 14.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Котрулев от гр. София чрез адв. А. Живков срещу решение 5583 от 06.10.2021 г., постановено по адм. д. 9889/2019 г. по описа на Административен съд - София град, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от него иск срещу Агенция за социално подпомагане за сумата над 50 лв. до пълния предявен размер от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени негативни емоции- възмущение и стрес от незаконно извършено прихващане с недължимо от ищеца юрисконсултско възнаграждение съгласно решение 7155/30.11.2018 г. на АССГ от дължимото по същото решение от ответника на ищеца обезщетение през периода 12.08.2019 г.- 23.08.2019 г. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителната му част на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в тази част да бъде отменено и ВАС да осъди Агенция за социално подпомагане да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Претендира разноски. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която искът на И. Котрулев срещу Агенция за социално подпомагане е уважен за сумата от 50 лв., е подадена касационна жалба и от Агенция за социално подпомагане. Вторият касационен жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, И. Котрулев от гр. София, се явява лично и с адв. А. Живков, който поддържа касационната жалба , оспорва тази на СДВР, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт в осъдителната му част и неправилност на същия в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно изложени в писмен отговор и устно в хода по същество. Касационният жалбоподател, Агенция за социално подпомагане, не изпраща представител. От процесуалния му представител по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба на Котрулев с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на И. Котрулев обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 лв., причинени му вследствие на извършено прихващане с недължимо от ищеца юрисконсултско възнаграждение съгласно решение 7155/30.11.2018 г. на АССГ, постановено по адм.д. 2363/2018г. по описа на АССГ, което е отменено с решение на ВАС по адм.д. 412/2019г./ВАС в частта му по отношение дължимата от И. Котрулев в полза на Агенция за социално подпомагане сума от 97.50 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение, неправилно прихванато с дължимото по същото решение от ответника на ищеца обезщетение, изразяващи се в причинени му през периода от 12.08.2019 г.-23.08.2019 г. отрицателни емоции от тази несправедливост, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2019 г. до окончателно изплащане на главницата. Със същото съдебно решение АССГ е отхвърлил претенцията на Котрулев срещу същия ответник, на същото основание и за същия исков период за сумата над 50 лв до пълния й предявен размер от 500 лв като неоснователна. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е незаконосъобразно фактическо действие по прихващане на насрещни суми- неправилно срещу присъденото със съдебно решение вземане на Котрулев срещу Агенция за социално подпомагане гр. София АСО/ в размер на 200 лв по решение 7155/30.11.2018г. по адм.д. 2363/2018г. по описа на АССГ / оставено в сила в тази част с решение на ВАС по адм.д. 412/2019г. /ВАС / АСО е извършило прихващане със сумата от 97,50 лв, която сума Котрулев дължи на АСО като съдебни разноски по адм.д. 2363/2018г. по описа на АССГ , въпреки че към датата на извършеното прихващане решението на АССГ по отношение тази сума е отменено с влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм.д. 412/2019г./ВАС и сумата от 97,50лв вече не е дължима от Котрулев; от това незаконосъобразно фактическо действие за ищеца са настъпили неимуществени вреди, представляващи преживяна отрицателна емоция във връзка със субективното му преживяване, че е жертва на злоупотреба с власт в резултат на действието на ответника; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното фактическо действие и настъпилите вреди - негативни емоционални преживявания. Съдът е приел за недоказано по делото твърдяното от ищеца влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се [заличен текст]. Съдът е заключил, че показанията на разпитаната по делото свидетелка не установяват нито интензивността, нито продължителността на търпените от ищеца негативни емоции. Ищецът не е нагажирал и необходимите доказателства / писмени такива или съдебно медицинска експертиза/ , които да установят както увреждане на здравсловното му състояние в резултат на търпените негативни емоции, така и наличието на причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и незаконосъобразно осъществетното от служителите на ответника прихващане, от което същите се претендират. След обсъждане на института на определяне размера на доказаните по основание неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е претърпяно, последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, АССГ е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 50 лв., поради което е уважил иска до този размер и е отхвърлил същия за разликата от 50 лв. до пълния претендиран размер от 500 лв. Съдебното решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на административния съд, развити в съдебния акт, обосноваващи както осъдителния, така и отхвърлителния диспозитив на решението, които ВАС не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща по силата на чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Настоящият касационен състав на ВАС споделя изцяло правния извод на АССГ за осъществяване на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: налице е незаконосъобразно фактическо действие прихващане на сумата от 97,50 лв. при изплащате на предявено парично вземане по изпълнителен лист, извършено от АСП без наличие на фактическо и правно основание / налице е влязло в сила решение 9416/19.06.2019 г. по адм.д. 412/2019 г. на ВАС, Трето отделение, с което е отменено решение 7155/30.11.2018 г. по адм. дело 2363/2018 г. на АССГ в частта, с която И. Котрулев е бил осъден да заплати на Агенция за социално осигуряване юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,50 лв./ Неправомерното прихващане на част от дължимата сума има негативно отражение върху емоционалното състояние на засегнатото лице. В този смисъл са налице и причинени вреди вследствие незаконосъобразното фактическо действие, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразното прихващане. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора АСП за това, че остават недоказани както преживените от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и незаконосъобразното действие. Съдебното решение е правилно и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Този размер следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Така определеният размер отговаря както на доказания характер на вредите, така и на доказания техен интезитет и период на търпене. Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице. С оглед гореизложеното касационните жалби са неоснователни, а съдебното решение като правило в атакуваните му с тях части следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Котрулев за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, както и това на касационния жалбоподател Агенция за социално подпомагане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение