Решение № 1274 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2013 г.

Решение № 1274 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14090/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Милен Николов Георгиев, от гр. Ловеч против решение № 102/26.08.2013 г. по адм. дело № 124/2013 г. на Административен съд - Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 54д, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че при възстановяване изплащането на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е приложима разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 КСО, защото прекратяването на изплащането на паричното обезщетение е извършено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО, а не на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО, за да се обоснове приложението на чл. 3, ал. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. По делото е установено, че на Милен Николов Георгиев, от гр. Ловеч е отпуснато парично обезщетение за безработица с разпореждане № 101-00-1215-3/28.02.2012 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ловеч за периода 06.11.2011 г. - 05.11.2012 г. в размер на 7,83 лева дневно. С последващо разпореждане № 101-00-1215-5 от 23.05.2012 г. е изменен дневния размер на паричното обезщетение за безработица като е определен нов размер от 23,76 лева, считано от 06.11.2011 г. Изменението е направено след като по съответния ред е удостоверен осигурителен доход на жалбоподателя в Англия за периода 10.05.2011 г. - 05.11.2011 г. С разпореждане № 101-00-1215-4/27.04.2012 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е прекратил изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 30.04.2012 г. с мотиви "започване на трудова дейност". Прекратяването е постановено на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. На 24.10.2012 г. със заявление вх. № 51/24.10.2012 г. Милен Георгиев е поискал възстановяване на паричното обезщетение удостоверявайки осигурителен период в Англия от 01.05.2012 г. до 01.10.2012 г. Съгласно служебна бележка изх. № 10008058/12.10.2012 г. на Агенцията по заетостта лицето се е регистрирало като безработно на 12.10.2012 г. С разпореждане № 101-00-1215-6/06.02.2013 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54д, ал. 5 КСО е възстановено паричното обезщетение за безработица отпуснато с разпореждане № 101-00-1215-3/28.02.2012 г. за период от 12.10.2012 г. до 17.04.2013 г. в размер на 23,76 лева дневно. По-късно същото е анулирано и е издадено разпореждане № 101-00-1215-9/06.02.2013 г., с което е изменено разпореждане № 101-00-1215-5 от 23.05.2012 г. в частта относно периода на отпуснатото парично обезщетение и е определен нов период на парично обезщетение за безработица от 06.11.2011 г. - 05.11.2012 г. С решение № 19/14.05.2013 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Ловеч е отхвърлил жалбата на Милен Николов Георгиев срещу разпореждане № 101-00-1215-9/06.02.2013 г. на ръководител на осигуряването за безработица, с което е определен нов период за парично обезщетение. За да постанови този резултат, ръководителят на ТП на НОИ е приел, че прекратяването на регистрацията на лицето като безработно предхожда започването на трудова дейност, което органите на НОИ са установили при подаване на заявлението за възстановяване на паричното обезщетение за безработица (ПОБ). Административният орган е приел, че не е налице първата предпоставка - по време на получаването на ПОБ, лицето да е започнало упражняване на дейност, подлежаща на осигуряване по смисъла на чл. 4 КСО и тъй като лицето е започнало трудова дейност на 01.05.2012 г., а не на 30.04.2012 г., от който момент е била прекратена регистрацията му в Агенцията по заетостта е приел, че последната е прекратена по негово желание, т. е на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО, а не по чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО както е прието и записано с породилото правни последици разпореждане № 101-00-1215-4/27.04.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да отхвърли съдебното оспорване, сходни мотиви е изложил и административният съд. Приел е, че действителните факти не отговарят на основанието за прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта и на отпуснатото парично обезщетение. Посочил е, че "макар и не с най-прецизната правна техника" административният орган всъщност е изменил разпореждането за изменение № 5 от 23.05.2012 г., а не за прекратяване на ПОБ № 4 от 27.04.2012 г., тъй като той е имал подобни правомощия, дадени му с разпоредбата на чл. 54ж, ал. 2 КСО - в сила от 01.01.2013 г. Отчитайки тези мотиви съдът е достигнал до заключението, че при тези факти правомощието на административния орган да измени влязлото в сила разпореждане за парично обезщетение за безработица е валидно възникнало по силата на закона и е правилно упражнено, защото установените факти, действително сочат наличие на основания за приложението на чл. 3, ал. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съдебно решение за неправилно, като постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. С решение от 27.04.2012 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда" - регистрацията на Милен Николов Георгиев е прекратена на основание чл. 20, ал. 3, т. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, съгласно която регистрацията се прекратява, когато търсещите работа лица започнат работа и са осигурени или подлежат на осигуряване по реда на чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване или въз основа на заетост са подчинени на законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по споразумението за Европейското икономическо пространство. С разпореждане № 101-00-1215-4/27.04.2012 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - гр. Ловеч е прекратил изплащането на отпуснатото на Милен Николов Георгиев паричното обезщетение за безработица, считано от 30.04.2012 г. с мотиви "започване на трудова дейност". Породените правни последици от този акт не са отпаднали нито същият е изрично отменен. Позоваването от съда на непрецизна правна техника на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч не отчита наличните обстоятелства по делото. В оспореното решение № 19/14.05.2013 г. на ръководителя на ТП на НОИ липсва валидно и правилно упражнено волеизявление по чл. 54ж, ал. 2 КСО. Такова волеизявление липсва и в контролираното разпореждане № 101-00-1215-9/06.02.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 КСО влязлото в сила разпореждане, с което е отпуснато, респ. възстановено парично обезщетение за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. И в двата случая органът е длъжен да изложи конкретни и ясни мотиви защо издава административния акт. С разпореждане № 101-00-1215-9/06.02.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица се е задоволил да отбележи като мотиви "поради представени нови документи". Не е обсъдено значението на работната карта на лицето, в която фигурира дата 30.04.2012 г. и влязлото в сила решение на директора на Дирекция "Бюро по труда". Недопустимо е подменено и правното основание на което е прекратено отпуснатото парично обезщетение за безработица. Визираните нарушения сочат неточно приложение на материалния закон от административния съд и многобройни и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложението на материалноправните разпоредби от органите на НОИ. При така наличните факти не може да бъде изключено приложението на чл. 54д, ал. 5 КСО, съгласно която ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Като незаконосъобразно следва да бъдат отменени и решение № 19/14.05.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 101-00-1215-9/06.02.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, като преписката бъде върната за издаване на нови актове при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора в тежест на ТП на НОИ - гр. Ловеч следва да бъдат поставени направените от жалбоподателя разноски и за двете инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие № 0000012013 от 29.05.2013 г. и 2 бр. квитанции за платени държавни такси) възлизат на сумата от 335,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение