Решение № 3345 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10153/2013 г.

Решение № 3345 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10153/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на Сафа Ахмед Алуан - гражданин на Ирак, против решение № 3788 от 05.06.2013 г., постановено по адм. дело № 3838 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град. Релевира оплаквания за неправилност, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материални закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Председателят на Държавна агенция за бежанци (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя писмено становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Заявява, че съдът е съобразил материално правните предпоставки за предоставяне на закрила и е възприел достигнатите правни изводи, а именно, че не са налице данни, които да обуславят приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Обосновани са и изводите на съда, че Ирак понастоящем е сигурна страна на произход, като в тази връзка решаващият съд се е съобразил и с приложената към делото актуална справка. Предвид изложеното предлага решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 145-178 от АПК, във вр. с чл. 87 от ЗУБ, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на чужденеца против решение № 257 от 22.02.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и съобразено с целта на закона. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че чужденецът не е напуснал Ирак принудително, а доброволно поради съображения от битов характер свързани с упражняваната от него професия. Чужденецът не сочи информация за осъществено срещу него преследване или наличен риск от бъдещо такова, не е бил чл. на политическа партия и не е бил преследван и/или арестуван. Изяснени са всички факти, относими към преценката за мотивите на кандидата за напускане държавата по произход, както и информацията за обстановката в страната. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Анализирайки понятието "преследване" и съпоставяйки с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Самият той, в интервю с рег. № УП-492 от 08.01.2013 г. твърди, че не е членувал в политическа партия, не е бил преследван от иракските власти и не е бил арестуван. Съдът е направил своите правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства за обстановката в Ирак и от личната бежанска история. Изследвал е случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" във вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че, дори търсещият закрила да не представя конкретни доказателства или представените да не са достатъчно убедителни, "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено", но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидирана закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Правилно първоинстанционният съд е приел, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че по делото не е отразена актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на търсещия закрила. Обстановката в Ирак е обсъдена в обжалваното решение съобразно актуални справки с вх. № 01-4223/15.08.2012 г. и с вх. № 01-2551/04.09.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ. Въз основа на същите както и на бежанската история на жалбоподателя, съдът е направил правилен извод, че липсват основания по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. В хода на касационното производство касационният жалбоподател не представя данни да принадлежи към рискова група, която поради определени специфики от религиозно или професионално естество е подложена на риск за живота и личността в по-голяма от обичайната за всички останали граждани на тази страна степен. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Ирак той е подложен на тежки посегателства. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която следва да бъде отбелязано е втора по ред. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. Представеното като ново обстоятелство в настоящото производство е връзката на жалбоподателя с момиче, с което са излизали. Това обстоятелство не е новонастъпило, тъй като е било настъпило преди влизане в сила на решението, с което е отказана закрила по ЗУБ в първото производство и поради тази причина следва да се счита преклудирано. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същият е законосъобразен. По отношение на представеното пред касационната инстанция писмо от представителството на ВКБООН в България, свидетелстващо за признат от офиса на ВКБООН в Сирия бежански статут на молителя съдът счита, че следва да се приеме ведно с всички останали доказателства по делото, но само и единствено въз основа на него съдът не може да приложи разпоредбата на чл. 10 от ЗУБ. Това е така, тъй като признатата с акт на ВКБООН закрила е относима очевидно към 2007 г., когато молителя е живял в Сирия. В интервю с рег. № УП-492/08.04.2013 г. чужденецът потвърждава, че е подавал молба, но твърди, че само семейства са получавали такава. Видно от приложения документ това не е така, касационният жалбоподател е получил търсената закрила, но се е отказал едностранно от нея. Необходимо е да се направи и разграничение между условията към 2007 г., обусловили предоставянето на закрила, и към датата на издаване на административния акт - 22.02.2012. Не може да се прави извод за наличие на основания за предоставяне на закрила към 2012 г., с аргументи относими към 2007 г., при условие, че сега обсъжданото административно производство от една страна е последващо, а от друга, че е ноторно пълното преустановяване на въоръжения конфликт в Ирак. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, съобразено с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,