Решение № 2121 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 260/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Б. П., чрез адв. Табаков като процесуален представител, срещу решение 9665 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 1754/2024 г. по описа на Административен съд-Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че съдът незаконосъобразно отхвърля искането му за спиране на производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт по АНД 2632/2024 г. на Районен съд - Пловдив, образувано по негова жалба срещу наказателно постановление 24-0273-000128/12.03.2024 г., издадено от началника на РУ - Хисаря. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Пенкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Б. П. срещу заповед 317з-8174 от 05.08.2024 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с която в качеството му на младши инспектор старши полицай в група Охранителна полиция към РУ - Раковски при ОДМВР - Пловдив на основание чл. 204, т. 3 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, които деяния са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 3 ЗМВР, в изискуемата форма и с необходимото съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 210, ал. 1 ЗМВР, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че изискването за образуване на дисциплинарното производство и определяне на дисциплинарно разследващия орган е в съответствие с нормата на чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Посочва, че е спазена предвидената процедура, както и сроковето по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в хода на дисциплинарното производство е осигурено правото на защита на служителя. Приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, че противоправното му поведение не е доказано с влязъл в сила акт - издаденото за него наказателно постановление. Достига до извод за безспорна установеност на виновното извършване на деяние, което правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата по т. 15, т. 19, т.20, т. 25 и т. 28, б. б от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от 2014 г., което е довело до уронване престижа на службата. Излага съображения, че с действията си служителят компрометира институцията като цяло и създава негативен отзвук в обществото, като поведението му съставлява тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", поради което законосъобразно служебното му правоотношение е прекратено. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че Д. Б. П. е на работа в системата на МВР от 1992 г. като многократно е преназначаван на различни длъжности. Дисциплинарното производство срещу него е образувано със заповед 317з-2007 от 26.02.2024 г. на директора на ОДМВР - Пловдив, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Заповедта е издадена по повод получена докладна записка с рег. 273р-1855/20.02.2024 г. от началника на РУ - Хисаря. Според установената в дисциплинарното производство фактическа обстановка, на 20.02.2024 г. около 09.50 ч., управлявайки собствения си лек автомобил, П. е спрян за проверка от автопатрул на РУ - Хисаря. Предвид външно изразените белези - зачервено лице, подпухнали очи и дъх на алкохол, както и неговото поведение с легитимиране, че е служител на РУ - Раковски, е извършена проверка за наличието на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест", което дава положителен резултат 0,90 промила на хиляда в издишания въздух. След съставяне на АУАН и издаване на талон за изследване в медицинско заведение служителят саморъчно изписва, че отказва да даде кръв. От определената дисциплинарна комисия е изготвена обобщена справка с рег. 329р-7460 от 19.06.2024 г., от която става ясно, че по време на извършване на нарушението жалбоподателят е бил в платен годишен отпуск. Направено е предложение на П. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратено служебното правоотношение в МВР поради допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, като уронващо престижа на службата. На 20.06.2024 г. на служителя е връчена покана за запознаване с обобщената справка и на тази дата подпомагащият го в защита адвокат декларира, че е запознат със същата и получава екземпляр от нея. След отправяне на покана за даване на писмени обяснения такива не са представени. От съда са проверени констатациите на органа, довели до издаването на оспорения административен акт. Правилно е прието, че в хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения и да представя доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено. Изводът на съда за доказаност на извършеното от мл. инспектор П. дисциплинарно нарушение, което води до налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание, е в съответствие с материалния закон. Описаните в заповедта действия на служителя са в противоречие с посочените от дисциплинарно наказващия орган правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15, съгласно която държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19, според която той пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20, която предвижда, че държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 25, която гласи, че държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта и т. 28, б. "б", с която на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, е вменено задължението в качеството на участник в пътното движение да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Нарушението на цитираните разпоредби на Етичния кодекс, с който касаторът е запознат, обуславят квалификацията на поведението му като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 ЗМВР, довело несъмнено до уронване престижа на службата и поради това представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Както правилно приема съдът, жалбоподателят допуска извършване на противоправни действия, които по естеството си водят до реално застрашаване с намаляване или загубване на доверие от страна на гражданите в полицейската институция и се отразяват негативно върху авторитета на МВР. Независимо от това, че деянието е осъществено по време на отпуск, то предвид специфичната дейност на служителите в това ведомство и нейната значимост за обществото като цяло, за тях са регламентирани правила за етично поведение, които те следва да съблюдават както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск в качеството си на участници в пътното движение. В случая, като управлява личния си автомобил след употреба на алкохол, с поведението си жалбоподателят нарушава посочените в административния акт конкретни норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, който го задължава като държавен служител да пази доброто име на институцията, да съблюдава законността на действията, които предприема, както и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Предвид изложеното правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществената преценка за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща проверка относно наличието на установените от компетентния орган релевантни факти, изложени в мотивната част на акта и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Неоснователно е възражението на касатора, направено и в първоинстанционното производство, че при евентуална отмяна на наказателно постановление 24-0273-000128/12.03.2024 г. с окончателен съдебен акт по АНД 2632/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, то не би съществувало констатирано нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), извършено от него, поради което следва да отпадне възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, а с наказателното постановление на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Дисциплинарната отговорност е различна от административнонаказателната, съответно са различни процедурите за налагане на дисциплинарно наказание по ЗМВР и за налагане на санкция при извършено административно нарушение по ЗДвП. Те са самостоятелни и независими едно от друго производства. Според чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Противно на доводите в касационната жалба двете производства не са взаимно обусловени. В този смисъл е и ТП 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ОСС на Върховния административен съд. Отделно от това следва да се посочи, че при извършена служебна проверка се установява, че с решение 42 от 02.01.2025 г. по КАНД 2480/2024 г. на Административен съд - Пловдив е оставено в сила решение 1272 от 04.10.2024 г. по АНД 2632/2024 г. на Районен съд - Пловдив, с което наказателното постановление, издадено от началника на РУ - Хисаря, е потвърдено. Дори същото да беше отменено, то това е без значение за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, т. е. за деяние, което е в противоречие с морално-етични правила и норми, а не за извършено по ЗДвП административно нарушение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,