Решение № 7160 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2018 г.

Решение № 7160 от 14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14216/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. К. С. от гр. П., чрез процесуалния си представител, срещу решение № 1707 от 24.07.2018 г., постановено по адм. д. № 3240/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против отказа, обективиран в писмо изх. № 16 П11655/3 от 03.11.2017 г. на Кмета на община П. по искане на жалбоподателкта на основание § 9 и § 10 от ПЗР на ЗУТ. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се неправилност на извода за липса на предпоставките по § 9 от ПЗР на ЗУТ, тъй като посочва, че предоставянето на обезщетение за отчуждения имот с предоставянето на апартамент и право да се включи в ЖСК не изпълнява условията на закона за приключване на отчуждителното производство. Твърди, че същото приключва със заплащане на сумите по сметка в ДСК, а доказателства за това не са представени. Поради това твърди наличието на предпоставките по § 9 от ПЗР на ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен отказа на Кмета на община П. и преписката да му бъде върната за ново произнасяне. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред АС – гр. П. от С. К. С. е оспорен отказа на Кмета на община П., обективиран в писмо изх. № 16 П11655/3 от 03.11.2017 г., с който е прието, че не са налице хипотезите на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за уважаване на искането на жалбоподателката за имотно обезщетение за отчужден от наследодателите й със заповед № 1001 от 16.06.1975 г. недвижим имот пл. № 1994, парцел IX, кв. 4 – стар по плана на III градска част на гр. П., собственост на наследодателите на жалбоподателката К. П. и Р. П.. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че отчуждителното производство е приключило, тъй като е налице издадена и влязла в сила заповед за отчуждаване, както и обезщетението по нея е било заплатено. Приел е, че макар да е налице втората предпоставка по § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно имотът е бил завзет преди 30.10.1998 г., поради липсата на първата предпоставка, а именно висящо и неприключило отчуждително производство, законосъобразно е постановен отказ, поради липса на предпоставки за уважаване на искането. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че със заповед № 1001 от 16.06.1975 г. от наследниците на К. И. П. – Р. Т. П., К. К. П., чиято дъщеря е жалбоподателката, и С. К. П. е отчужден недвижим имот пл. № 1994, включен в парцел IX, кв. 4 – стар, III градска част по плана на гр. П. за изграждане на ЖСК "Г.", като в заповедта е определена стойността на всеки дял от отчуждените собственици и отчуждените собственици са били обезщетени с жилища, също определени в заповедта, в изграденото ЖСК. Със заповед № 1476 от 24.09.1976 г., издадена на основание чл. 265 и чл. 285, ал. 3 от ППЗТСУ и чл. 100 от ЗТСУ, са определени конкретни имоти, отстъпени като обезщетение на отчуждените собственици, като на наследодателя на жалбоподателката К. П. също е определен такъв имот ап. ... на ет. ... с изба, гараж и таван в ЖСК на обща стойност 11 410 лв. Установено е също така, че жилищната кооперация, за която е отчужден поземления имот на наследодателя на жалбоподателката, е изградена. Установено е и че определените парични обезщетения на правоимащите лица за отчуждения поземлен имот са изплатени съгласно представен по делото списък на изплатени суми по заповед № 1001 от 1975 г. Съдът е установил, че наследодателите на жалбоподателката са избрали освен парично обезщетение и такова с жилище в ЖСК, която е построена на мястото, като са станали членове по право на ЖСК, като за определените им жилища с посочената по – горе заповед са издадени и нотариални актове. При тези установявания изводът на АС – гр. П., че в случая отчуждителното производство е приключило, което е пречка за отмяната му по реда на § 9 от ПР на ЗУТ, е законосъобразен. Възражението на касатора, че не е доказано изплащането на паричните суми за отчуждаване на имота е неоснователно. Действително не се установява да са налице пълният набор на документи, но представеният списък с изплатени суми правилно съдът е кредитирал като доказателство, което установява, че тези суми са били изплатени на правоимащите лица. В случая е правилен изводът на съда за приключило производство по отчуждаване, тъй като по тяхно искане и съгласно чл. 81 от ЗТСУ (отм.); им е предоставено обезщетение с жилище в предвидената и построена ЖСК на мястото на отчуждения имот. И поради това наследодателят на жалбоподателката е станал член по право на ЖСК съгласно чл. 10, т. 1, ЗЖСК, по която разпоредба съответно собствениците на отчуждените имоти за кооперативно жилищно строителство, какъвто е настоящия случай стават членове по право на ЖСК. Поради изложеното и по конкретното искане на наследодателя на жалбоподателката същият е обезщетен с жилище в построената ЖСК, на мястото на отчуждения имот, като е изплатено и припадащото се за отчуждената му част от поземления имот обезщетение. Поради това е правилен изводът на съда, че не е налице висящо отчуждително производство, което би било предпоставка за уважаване на искането по § 9 от ПР на ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като своевременно направено и основателно съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде уважено като се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,