Решение № 11630 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2018 г.

Решение № 11630 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от гр. [населено място] срещу решение № 46/27.02.2018 г. по административно дело № 571/2017 г. на Административен съд гр. Стара Загора, с което съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата й против заповед № ЗД/Д-СТ-144/12.09.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, с която е разпоредено прекратяване на настаняването на детето Р. Х. В. в професионалното приемно семейство на М. Т. и е определено предоставянето на заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. И. С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора, е подал писмено възражение, в което оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора е прекратено настаняването на детето Р. Х. В. в професионалното приемно семейство на М. Т. от гр. [населено място] и е определена заместваща приемна грижа от професионалното приемно семейство на С. И. С. от [населено място] до произнасянето на съда с решение по чл. 28 ЗЗДет. Административният орган се е позовал на изготвения по случая социален доклад от социален работник в отдел "Закрила на детето", въз основа на който е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед Административният съд гр. Стара Загора е приел, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма, като мотивите й се съдържат в социалния доклад, упоменат в нея, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й, спазена е разписаната процедура, като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, административният акт е съобразен с материалния закон и е постигната целта на закона, визирана чл. 3, т. 3 от ЗЗДет. – осигуряване на най-добрия интерес на детето. Решението е правилно. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Съдът правилно е преценил, че фактическата обстановка е безспорно установена в социалния доклад. От изложеното в него е видно, че Отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Стара Загора работи по случая на детето Р. Х. В. от месец март 2012 г., когато след постъпил сигнал за претърпяна злополука с детето, се установява, че майката Г. П. е напуснала страната и е изоставила детето си на грижите на своя приятелка. Предоставена е мярка за закрила – настаняване в специализирана институция ДД – кв. [квартал], гр. [населено място]. По-късно е предприета нова мярка за закрила спрямо детето Р. и същото е настанено временно в професионално приемно семейство на М. К. Т.. Мярката е потвърдена и от РС - София с решение № 111-86-253/26.11.2013 г. за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. В края на 2013 г. професионалният приемен родител М. К. Т. се премества да живее от гр. [населено място] в гр. [населено място]. През 2015 г. М. Т. подава заявление в ДСП - Стара Загора за ползване на предлаганите социални услуги в КСУДС - Стара Загора. Детето Р. заедно с приемното семейство са насочени за подкрепа и консултиране към Център по приемна грижа - Стара Загора, чийто правоприемник се явява настоящия доставчик на социалната услуга "приемна грижа" - община Стара Загора в лицето на създадения Областен екип по приемна грижа по Проект "Приеми ме", а детето за директна работа с психолог към ЦОП/КСУДС - Стара Загора. В хода на работа по случая на малолетната Р. от страна на професионалното приемно семейство М. К. Т. се наблюдават обстоятелства, касаещи промяна в задоволяване потребностите на детето. Подрастването на двете собствени деца на приемната майка М. Т. и отговорностите, свързани със задоволяване на техните потребности, рефлектира на отговорностите и задълженията й спрямо Р.. Според социалните работници грижите за детето, свързани със задоволяване на здравните, образователните и емоционалните потребности не се изпълняват адекватно от приемния родител. На 2.03.2017 г. е получен устен сигнал от жалбоподателката, че детето е откраднало от дома пари на стойност 20. 00 лева. След проведени разговори с училището, е установено, че детето посещава редовно занятията, има изграден приятелски кръг, справя се добре с учебния материал, но приемната майка не е посещавала родителски срещи и не е подписвала учебния бележник от началото на годината. Изготвен е социален доклад по случая от 10.03.2017 г., от който е видно, че приемното семейство не е изградило доверие към детето, приемният родител поставя правила и граници на поведение, наблюдава се неправилно отношение и постоянна отрицателност от негова страна спрямо действията и поведението на детето Р.. Същата е намалила успеха си в училище като по мнение на приемната майка е нямала желание да учи. По тази причина е спряла детето от занимална, като счита, че ако подготвя уроците си в къщи, детето ще се справя по-добре. Въз основа на установеното е направена оценка на риска, изразяваща се наличието на риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет. Представен е и социален доклад от Института по социални дейности и практики от 24.03.2017 г., в който са отразени проведените срещи с детето. На 18.05.2017 г. е депозирано заявление за реинтеграция от Г. П. П. /биологична майка на Р./ до директора на ДСП – Стара Загора, с което изразява желание детето да й бъде върнато в семейството й, като посочва място на живеене в Германия, както и наличието на необходимите условия за отглеждането на детето. Представен е нов социален доклад от Института по социални дейности и практики от 21.06.2017 г., последвала е активна работа по случая от службите за социална закрила на детето. В последния доклад е изложено становище, че с оглед наличието на констатиран риск по смисъла на закона и с оглед осигуряване на най-добрия интерес на детето Р. В. е целесъобразно извеждането й от професионалното приемно семейство на М. Т. и настаняването й в друго професионално приемно семейство – на С. И. С. от [населено място]. В съдебно заседание по първоинстанционното дело детето Р. е било изслушано и е заявило, че в [населено място] се чувства по-добре, има повече приятели и получава по-добри оценки, повече й харесва семейството в [населено място], с биологичната си майка се чува всяка седмица, а докато е била в гр. [населено място], са се чували рядко. Декларирало е желанието си да остане в [населено място], където й харесва повече. Изложеното сочи недвусмислено, че в случая действително са били налице предпоставките по чл. 19, т. 9 от Закона за закрила на детето, на който се е позовал административният орган, издал обсъжданата заповед – промяна в обстоятелствата, свързани с детето и положителна преценка за неговия интерес. В § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето е дадена легална дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето". Този текст изисква цялостна преценка на: желанията и чувствата на детето; неговите физически, психически и емоционални потребности; възрастта, пола, миналото и други негови характеристики; опасността или вредата, която е причинена на детето или вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към него. Касаторката не представя доказателства, които да оборят по неоспорим начин описаните по-горе констатации на административния орган и на първоинстанционния съд, въз основа на които е направен изводът, че издадената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Стара Загора за прекратяване на настаняването му в нейното професионално приемно семейство, е в интерес на детето, здравето и благосъстоянието му. От горното е видно, че е налице основната материалноправна предпоставка за издаване на процесната заповед, защото постановената с нея временна промяна обективно е в интерес на детето. В касационната жалба необосновано се твърди, че заповедта не е мотивирана, трябвало да се посочат конкретните факти и обстоятелства, които са наложили издаването й. Съдът детайлно е разгледал мотивите за издаване на процесната заповед, като правилно е приел, че установената фактическата обстановка е точно, каквато е описана в социалния доклад. Същият не е цитиран в заповедта, но предхожда заповедта и е безспорно, че представлява предпоставка за издаването й. Неоснователно е изложеното в жалбата твърдение, че жалбоподателката не е имала проблем с възпитанието на детето, тъй като ако е бил налице такъв проблем, е щяла да получи от ДСП педагогическа правна помощ, а такава не й е оказвана нито от ДСП, нито от "Приемна грижа". От представените доказателства се установява, че още през 2015 г. след преместване на семейството в гр. [населено място] М. Т. подава заявление в ДСП - Стара Загора за ползване на предлаганите социални услуги в КСУДС - Стара Загора като именно на основание чл. 23, т. 2, във вр. с т. 1 ЗЗДет., детето Р. заедно с приемното семейство са насочени за подкрепа и консултиране към Центъра по приемна грижа - Стара Загора, чийто правоприемник се явява настоящия доставчик на социалната услуга "приемна грижа" - община Стара Загора, в лицето на създадения Областен екип по приемна грижа по Проект "Приеми ме", а детето за директна работа с психолог към ЦОП/КСУДС - Стара Загора, за което свидетелстват и представените от доставчиците социални доклади приложени към административната преписка. Не на последно място следва да се отбележи, че жалбоподателят М. Т. съвсем погрешно приема, че според нея правилно е отказала да бъдат поставяни имунизации на детето, тъй като по вина на ДСП не било установено поставяни ли са такива имунизации или не. Съгласно чл. 137, ал. 4 СК лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, извършват необходимите правни действия за защита на личните права на детето, свързани с неговото здраве, образование и гражданско състояние. Именно в качеството си на лице, на което са възложени грижи за детето Р., М. Т. е имала право, а и задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси, като е следвало да има информация дали на детето са поставени задължителните ваксини по имунизационния календар на РБългария, а ако не разполага с такава, да я потърси от общопрактикуващите лекари на детето или да настоява същите да издирят и да й предоставят такава информация по установения за това ред. Относно представеното съдебно решение на Старозагорския окръжен съд, същото е неотносимо към настоящия спор. Изложените фактически обстоятелства и събраните доказателства по въззивно гражданско дело № 1166/2018 г. са в друго съдебно производство и не съответстват на фактическите доказателства, установени по настоящото административно дело. Изложеното налага извод, че като не е уважил жалбата срещу оспорената пред него заповед, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,