Решение № 10874 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2012 г.

ВАСIII отделение18.07.2013 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2030 от 25.07.2012 г. по адм. дело № 2167 от 2012 г. на Административния съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10874 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общинския съвет - Провадия, чрез адв. Гергана Николова и адв. Галина Георгиева - АК - Варна, против решение № 2030 от 25.07.2012 г. по адм. дело № 2167 от 2012 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата поддържат, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърдят, че съдът не е конкретизирал в какво се изразява нарушението на чл. 19 и 20 от Закона за водите (ЗВ). Общинският съвет се е позовал на променената разпоредба на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), което обуславя законосъобразността на взетото решение. Претендират направените разноски по делото. Ответникът по жалбата - прокурор при Районната прокуратура - гр. Провадия, редовно призован, не се явява. Заинтересованата страна - "Евроинженеринг" ЕООД, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е приел, че административният акт противоречи на чл. 20 и 21 от ЗВ и на чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК) с оглед вида на обекта - публична общинска собственост. Доводът за приложение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС е неоснователен. Предмет на спора е язовир, който не е под режима на Закона за сдруженията за напояване. Разпоредбите на чл. 20 и 21 от ЗВ и на чл. 13 от ЗК са приложими като специален закон по отношение на ЗОС и изрично предвиждат, че процесният обект подлежи на концесиониране. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Варна, е обявена нищожността на решение на Общинския съвет - Провадия, № 51-726 от 27.07.2011 г., с което е открита процедура за отдаване под наем за срок от 10 години чрез публичен търг с явно наддаване на недвижим имот - язовир с площ 182,880 декара. В мотивите си съдът е приел, че с оглед вида на обекта - воден обект по смисъла на Закона за водите (ЗВ), този закон е приложим като специален закон. Налице са предпоставките на чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите (ЗК) - имотът да е публична общинска собственост и да представлява обществен интерес, при които чл. 20, ал. 2 от ЗВ предвижда предоставяне чрез концесия. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на правно релевантните факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. При извършената служебна проверка съдът не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Общият ред за управление на общински имоти е уреден в разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и чл. 14 от ЗОбС. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗОбС предоставянето на имоти - общинска собственост, под наем се извършва чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Такъв друг специален ред за управление на имоти - публична общинска собственост, се съдържа в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за концесиите, определяща, че обектите от обществен интерес, представляващи публична общинска собственост, се отдават на концесия по реда на този закон. Следователно като специален закон Законът за концесиите изключва приложението на разпоредбите на Закона за общинската собственост, ако са налице законовите предпоставки - имотът да е от изрично посочения вид в закона и да представлява обществен интерес. По делото няма спор, че предмет на обжалваното решение е имот - публична общинска собственост. Този факт се установява от приложения акт № 500 от 23.10.2000 г. за публична общинска собственост. Доколко един имот е от обществен интерес, следва да се установи конкретно - предвид неговото предназначение и използване. Доказателства в тази насока се съдържат в преписката, приложена към решението на общинския съвет. Изготвеният финансов и икономически анализ сочи, че язовир "Блъсково II" е изграден с цел напояване и рибовъдство. Посочени са параметрите на развиваните дейности - рибовъдство, напояване и отглеждане на водоплаващи птици. Всички тези стопански дейности са от обществен интерес и за задоволяване на обществени потребности и правилно съдът е приел, че те определят приложението на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК при определяне на реда за управлението на този обект. В случая общинският съвет не би трябвало да има колебание в приложението на посочената материалноправна норма, поради това че обектът вече е бил отдаван на концесия. Промяната в разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС не води до извод, че след като и цели имоти - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем, то това дава право на общинския съвет да отдава под наем процесния язовир. Промяната в посочената разпоредба не дерогира приложението на специалната норма на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗК, която предписва специален ред за управление на публични общински имоти, когато те представляват по вид и предназначение обществен интерес. Язовирът с площ 182,880 дка и с предназначение, посочено във финансовия анализ, безспорно представлява обществен интерес. Като е приложил разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, общинският съвет е нарушил императивна норма на материалния закон, поради което решението му е нищожно. Съдът е направил подробен анализ на събраните доказателства по делото и на приложимия закон, като е изложил правни изводи, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

3