Решение № 8210 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11274/2020 г.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по две касационни жалби: от Шаула ЕООД гр. Стара Загора и от Община Стара Загора против Решение 327/30.07.2020 г. по адм. д. 930/19 г. на Административен съд - Стара Загора, с което по отношение на първия касатор са отхвърлени като неоснователни предявените против Община Стара Загора на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на преки вреди от отменен като незаконосъобразен мълчалив отказ на главния архитект на Община Стара Загора да издаде строително разрешение, по отношение на непризнати разходи в размер на 467 лв. за визуализация на обект и 5088 лв. за почистването на поземлен имот, и втория касатор е осъден да заплати обезщетение на Шаула ЕООД в размер на 16051,08 лв. за причинените му имуществени вреди от същия отменен мълчалив отказ. Касационните жалби се поддържат в съдебно заседание от представителите на касаторите така, както са предявени. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Шаула ЕООД и за основателност на касационната жалба на Община стара Загора. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касаторите пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационните жалби са неоснователни. Неоснователно е твърдението на касатора Шаула ЕООД, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като не му е призната право на обезщетение за извършените разходи за визуализация на обекти и за почистване на терена. Обезщетението за вреди по ЗОДОВ включва единствено и само тези разходи, които са в пряка причинна връзка с отменения административен акт. В настоящия случай, макар и дружеството по занятие да се занимава със строителство и продажба на жилища и други строителни обекти, то разходите за реклама, какъвто разход е този за изготвяне на 3 - D визуализация на бъдещите обекти не е елемент от предпоставките за издаване на строително разрешение, поради което и правилно съдът е отказал неговото признаване. Правилно съдът е отказал да присъди обезщетение и за извършения разход за почистване на терена, тъй като този разход е такъв, който следва, а не предхожда издаването на строителното разрешение, и като е извършен предварително, е извършен на риск на строителя. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно - отменен мълчалив отказ на административен орган от администрацията на ответника да му издаде строително разрешение. Първоинстанционният съд е приел също, че се е установила и пряка причинна обусловеност между отмененият административен акт и вредата. За да обоснове това си решение, съдът е приел, че разходите, които ищецът е направил за съгласуване и проектиране на обект жилищна сграда на обща стойност 16051,08 лв. са присъщи и законосъобразни. Тези изводи на съда са правилни. Правилен е извода на съда, че след като по ПУП на квартала се е предвиждало исканото от ищеца застрояване, и след като главния архитект е издал виза за проектиране, ищеца законосъобразно е поръчал изготвяне на архитектурни и други проекти и е предприел и други съгласувателни процедури за да му бъде издадено строително разрешение. Всички извършени от ищеца и признати от съда разходи са били подробно изследвани от експерта по делото, който е дал еднозначно заключение, че те са действително извършени, заплатени и осчетоводени. Неоснователно е твърдението на касатора Община Стара Загора, че извършените разходи не са били заплатени от ищеца, тъй като заключението на вещото лице, извършило проверка в счетоводството на ищеца е категорично, че тези разходи са заплатени изцяло, като са посочени и датите, на които са извършени плащанията. Неоснователно е и твърдението на същия касатор, че след като след постановяването на отменителното решение от по-горния административен орган е била постановена строителна забрана, ищецът пак би претърпял същите вреди, тъй като, ако главния архитект беше действал законосъобразно и беше издал искания администратиен акт, то ищеца би започнал строителство и ако то бъде спряно от друг административен орган, иска за вреди би бил насочен против този орган, което не е предмет на настоящото дело, и негово право против кой административен орган ще насочи иска си. От анализа на гореизложеното следва да се направи еднозначния извод, че между отмененият административен акт, издаден от административен орган на ответника - Главния архитект, и претендираната вреда, претърпяна от ищеца, е налице пряка причинна връзка и следователно, исковете му за присъждане на обезщетение на тези претендирани вреди са основателни. Неоснователни са доводите на касаторите за допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съда е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат твърденията си, приел е всички представени от тях писмени доказателства, назначил е и е изслушал исканите експертизи, с което е извършил всичко необходимо за попълването на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. От анализа на изложеното по-горе може да се направи само еднозначния извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,