Решение № 932 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу Решение 8782 от 15.07.2024 г., постановено по адм. д. 10101 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., с което по жалба на П. В. С., са отменени разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 12 в частта "... и екологичната група на МПС по чл. 37а"; чл. 29, ал. 6 в частта "... за определяне на екологичната им група по чл. 37а"; чл. 38, ал. 1 в частта "... в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8"; чл. 38, ал. 11 от Наредбата в частта "... с отразена екологична група, когато стойностите на съдържанието на емисиите в отработилите газове на МПС не превишават граничните стойности за съответната екологична група по чл. 37а"; чл. 39; чл. 43а, ал. 1, т. 7, б. "е" в частта "... и съответната екологична група по чл. 37а"; чл. 43а, ал. 8 и ал. 8, т. 7 и т. 8, б "а" за алинея 8 в частта "... за определяне на екологичната група по чл. 37а"; за ал. 8, т. 7 в частта "... екологична група по чл. 37а"; ал. 8, т. 7, б. "а" в частта "... определената екологична група на МПС по чл. 37а"; Приложение 5, Част 2, Раздел 1, т. 2, б. "аб", относно действията на председателя на комисията преди извършването на периодичния преглед "прочита данните от електронния носител на знака от последния периодичен преглед и сравнява наличните от знака данни с данните от информационната система по чл. 11, ал. 3; когато данните не могат да бъдат прочетени или знакът не съдържа електронно четими данни, председателят на комисията прави снимки на VIN/рама на превозното средство и на поставената от производителя задължителна табела, които се прикачват към протокола от прегледа;" от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (по-надолу в текста само Наредба/та, обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016 г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г., попр., бр. 84 от 29.09.2020 г.; изм. с Решение 3934 от 29.03.2021 г. на ВАС на РБ - бр. 76 от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.; изм. и доп., бр. 88 от 20.10.2023 г., в сила от 20.10.2023 г.; изм. с Решение 5518 от 29.05.2023 г. и Решение 12387 от 12.12.2023 г. двете на Върховния административен съд на Република България - бр. 106 от 22.12.2023 г., в сила от 22.12.2023 г.). Наред с това, Министерството на транспорта и съобщенията е осъдено да заплати на С. сумата на направените по делото разноски в размер на 655,00 лв. Първата касационна жалба е подадена от Сдружение Европейски център за транспортни политики (Сдружение/то), представлявано от неговия председател, чрез упълномощения адв. П. Генков. В тази жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Оспорват се направените от тричленния състав на Върховния административен съд изводи за издаването на Наредбата, част от която са оспорените отменени разпоредби, при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА), както и за издаването й в нарушение на чл. 18а ЗНА. Последното оплакване се мотивира с довод, че предвид издаването на акта от министър, а не от Министерския съвет на Република България, изготвянето на предварителна оценка за въздействието му не е дължимо. По изложените в тази касационна жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявеното от С. оспорване срещу отменените разпоредби от Наредбата. В съдебното заседание пред настоящия съд първата касационна жалба се поддържа от Сдружението, чрез упълномощения адвокат Генков, а по същество на касационното оспорване се иска нейното уважаване. Релевират се допълнителни съображения за недопустимост на съдебния акт, предмет на касационната проверка, основани на твърдението за извършена неправилна преценка от първоинстанционния съд относно наличието на правен интерес у настоящия ответник по касация оспорващ в съдебното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд, да оспори пред съда отменените разпоредби от Наредбата. Отрича се за С. да е налице личен, непосредствен и пряк правен интерес от оспорване на отменените от съда разпоредби от Наредбата, като се поддържа и становище, че той защитава чужди права тези на притежателите на превозни средства от категориите М1 и N1. В допълнение се оспорва той да е обосновал пред първоинстатнционния съд правния си интерес - обръща се внимание, че по делото не са представени и доказателства С. да е преминал годишен технически преглед предвид липсата на каквато и да е индивидуализация в представените доказателства относно това и липсата на представена фактура с индивидуализиращи данни. Претендира се присъждането на сторените разноски за първоинстанционното производство. Втората касационна жалба е подадена от министъра на транспорта и съобщенията, чрез упълномощения държавен експерт с юридическа правоспособност А. Георгиева. В тази жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите за недопустимост на съдебния акт се основават на твърдението за липса на правен интерес за С. от оспорването на отменените разпоредби от Наредбата. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи за наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес, който да произтича от качеството му на собственик на мотоциклет Ямаха съгласно представен талон за регистрация на мотоциклет, чиято техническа изправност се удостоверява по реда на оспорената Наредба и заверените копия от фискални бонове от 2019 г. и 2021 г. за преминат технически преглед, репективно заплащането му в посочените две години. Касационният жалбоподател сочи, че позитивната уредба, която касае удостоверяване на техническата изправност на превозните средства от категория L3e, какъвто е мотоциклетът, се съдържа в Наредбата, но обръща внимание, че предявеното от С. оспорване касае само разпоредбите в частта екологична група по чл. 37а. В този смисъл поддържа становище, че при преценка на правния му интерес съдът не е отчел, че екологичните групи по чл. 37а не се отнасят до мотоциклетите, а само до леки и лекотоварни автомобили категории M1 и N1. Допълва, че при успешно преминаване на периодичен технически преглед за мотоциклетите се издава знак за периодичен преглед, който удостоверява единствено техническата им изправност за движение по пътищата, без в него да се вписва екологична група за тях по причина, че такава няма по предписанието на чл. 37а от Наредбата. В допълнение релевира доводи, че представените заверени копия от фискални бонове не доказват преминат технически преглед за 2023 г., когато е подадена жалбата, а правният интерес следва да е налице към този момент. По изложените съображения се иска обезсилването на обжалваното съдебно решение като постановено по недопустима жалба. При условията на евентуалност се иска неговата отмяна като неправилно. Релевират се подробни доводи, с които се обосновава наличието на твърдените пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се направените от съда изводи за допуснати нарушения на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. Твърди се, че съдът приел и обсъдил неотносими към оспорването доказателства, други неправилно обсъдил или не го направил въобще, а по някои съществени въпроси не изложил мотиви. По подробно изложените в тази касационна жалба доводи се иска обезсилването, а при условията на евентуалност отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждането на сторените разноски за държавна такса за касационното оспорване и юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд тази касационна жалба се поддържа чрез упълномощени процесуални представители, които от името на министъра на транспорта и съобщенията молят за обезсилване, а при условията на евентуалност за отмяната на съдебния акт, предмет на инстанционна проверка, по изложените в касационната жалба съображения. Претендират за присъждане на разноски за производството съгласно представен списък на разноските и доказателства за платена държавна такса. Двете касационни жалби се оспорват от ответника по касация С. в представен по делото писмен отговор, а по същество на касационното оспорване се иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. В отговор на доводите за неговата недопустимост се прави позоваване на разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК и прогресивния характер на легитимацията - на възможността да се обжалват нормативни административни актове както при пряко нарушени права, така и при предстоящо засягане на права. Реферира се към приетото в Решение 5 от 2007 г., постановено по конституционно дело 11 от 2006 г. и в Решение 1 от 2005 г., постановено по конституционно дело 8 от 2004 г. на Конституционния съд на Република България. Наред с това се оспорват и касационните оплаквания за неправилност на съдебното решение, като се излагат подробни съображения в подкрепа на изводите на тричленния състав на Върховния административен съд за приемане на оспорените разпоредби от Наредбата в нарушение на чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация се явява лично и се представлява от упълномощената адв. Янкова, която от негово име оспорва предявените касационни жалби и поддържа представения отговор. По същество на касационното оспорване, лично и чрез адвоката си, С. моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмени бележи и прави искане за присъждане на сторените по делото в касационното производство разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационните жалби, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Предлага оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, за които този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледат досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Пред тричленния състав на Върховния административен съд, в производство по реда на чл. 185 и сл. АПК, е била разгледана жалбата на С., с която е оспорена законосъобразността на разпоредбите на чл. 11, ал. 3, т. 12 в частта "... и екологичната група на МПС по чл. 37а"; чл. 29, ал. 6 в частта "... за определяне на екологичната им група по чл. 37а"; чл. 38, ал. 1 в частта "... в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8"; чл. 38, ал. 11 от Наредбата в частта "... с отразена екологична група, когато стойностите на съдържанието на емисиите в отработилите газове на МПС не превишават граничните стойности за съответната екологична група по чл. 37а"; чл. 39; чл. 43а, ал. 1, т. 7, б. "е" в частта "... и съответната екологична група по чл. 37а"; чл. 43а, ал. 8 и ал. 8, т. 7 и т. 8, б "а" за алинея 8 в частта "... за определяне на екологичната група по чл. 37а"; за ал. 8, т. 7 в частта "... екологична група по чл. 37а"; ал. 8, т. 7, б. "а" в частта "... определената екологична група на МПС по чл. 37а"; Приложение 5, Част 2, Раздел 1, т. 2, б. "аб", относно действията на председателя на комисията преди извършването на периодичния преглед "прочита данните от електронния носител на знака от последния периодичен преглед и сравнява наличните от знака данни с данните от информационната система по чл. 11, ал. 3; когато данните не могат да бъдат прочетени или знакът не съдържа електронно четими данни, председателят на комисията прави снимки на VIN/рама на превозното средство и на поставената от производителя задължителна табела, които се прикачват към протокола от прегледа;" от Наредбата. Първоинстанционният съдебен състав е направил преценка за допустимост на предявеното от С. оспорване като изходящо от лице, което притежава и е обосновало наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес за това. В съдебния акт, предмет на касационна проверка, по този въпрос съдът се мотивирал с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК, Решение 5 от 2007 г., постановено по конституционно дело 11 от 2006 г. и Решение 1 от 2005 г., постановено по конституционно дело 8 от 2004 г. от Конституционния съд на Република България. Позовал се на свое определение по хода от 02.11.2023 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е допуснал за разглеждане жалбата на С. като подадена от лице, мотивирало правен интерес в качеството му на собственик на мотоциклет "Ямаха" съгласно приложено копие на талон за регистрация на мотоциклет пътно превозно средство, чиято техническа изправност се удостоверява по реда на Наредбата и заверени копия на фискални бонове от 2019 г. и 2021 г. за преминат технически преглед, и заплащането му в двете години. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил краен извод за незаконосъобразност на оспорените от С. разпоредби от Наредбата, поради което постановил тяхната отмяна. Приел, че те са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - конкретно на правилата по чл. 26 и чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА, както и на правилата по Глава пета, раздел III от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяна. Изложил подробни съображения, за да обоснове това становище и в обобщение посочил, че мотивите на оспорените текстове на Наредбата, не съдържат информация относно фактическия състав на процедурата по изработване на проекти на нормативни актове, уредени в чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗНА, представляващи гаранция за спазване на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Отрекъл такива мотиви да се съдържат и в доклада до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Приел, че докладът на съставителя на акта не съдържа обосновани и пълни съображения за причините и целите на нормативната промяна, за финансовите средства за прилагането на новата уредба, очакваните резултати и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз. Позовал се на липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, което освен, че е формално нарушение, не дава възможност на съда да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на нормативния административен акт. В заключение направил извод, че констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на оспорените разпоредби от Наредбата, поради което без да обсъжда изложените от С. твърдения за противоречието им с материалноправни разпоредби от по-висока степен и целта на закона, ги отменил, и разпределил отговорността за разноските за производството с оглед изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при разглеждане на делото и постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. Установява се, че с определение от 02.11.2023 г. по хода на делото съдът е приел въз основа на представената административна преписка, че жалбата е допустима като подадена от лице, мотивирало правен интерес като собственик на мотоциклет пътно превозно средство, чиято техническа изправност се удостоверява по реда на оспорения нормативен административен акт. Последното е вярно (чл. 1, т. 1 от Наредбата), но то не е било достатъчно за извършване на преценка относно правния интерес на С. предвид това кои именно разпоредби от Наредбата и в кои техни части той е оспорил като незаконосъобразни. Уточнение по този въпрос (относно оспорените разпоредби) е било направено от него и на по-късен етап от съдебното производство с негова молба становище, депозирана на 29.01.2024 г. След така направеното уточнение с определение по хода от 05.03.2024 г. съдът е приел, че оспорването е допустимо и редовно, без да обсъжда наличието или липсата на правен интерес по отношение на оспорването, конкретизирано с посочената по горе молба от 29.01.2024 г. В първото по делото съдебно заседание при доклада на делото е посочил, че правният интерес на С. следва от представените писмени доказателства копие от талон за регистрация на мотоциклет Ямаха и заверени копия от фискални бонове от 2019 г. и от 2021 г. за преминат технически преглед и заплащането му в двете години. Прегледът на делото и анализът на извършените в хода на първоинстанционното производство съдопроизводствени действия, дава основание на настоящия съд да направи констатацията, че тричленният състав на Върховния административен съд е пристъпил към постановяване на съдебен акт след като е извършил неправилна преценка относно наличието на правен интерес за С. по чл. 186, ал. 1 АПК по повод предявеното от него оспорване по чл. 185, ал. 2, предл. второ АПК, а в този контекст и непълна такава, и е допуснал нарушение на чл. 7, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим по силата на субсидиарното му прилагане по чл. 144 АПК и чл. 196 АПК. В изпълнение на задълженията си по посочената правна регламентация, на първо място съдът не е извършил необходимите процесуални действия да даде нарочни указания до С. да обоснове и мотивира правния си интерес от предявеното оспорване по всяка една от оспорените разпоредби от Наредбата, респективно част от нея (относно екологична група по чл. 37а), с оглед въпросите, които регламентира, респективно да представи доказателства. Такъв не произтича, не се обосновава и не се доказва (нито глобално, нито поотделно за някоя от тях) от твърдяното качество на С. на собственик на мотоциклет, преминал и заплатил годишен технически преглед за техническата му изправност през 2019 г. и през 2021 г. Основателни са касационните оплаквания на министъра на транспорта и съобщенията, свързани с това, че оспорването е предявено на 05.10.2023 г. и правният интерес за реализирането му следва да бъде установен и доказан към този момент, а впрочем, той следва да съществува и до приключване на делото. От една страна, приобщените по делото доказателства не установяват качеството на С. на собственик на мотоциклет, преминал и заплатил годишен технически преглед за техническата му изправност през 2023 г. въобще, а по отношение на представените доказателства (фискални бонове) за 2019 г. и за 2021 г. е основателно и възражението за липса на индивидуализация на МПС и на собственик в тази насока, установяването на които факти да се основава на тях. По-важно дължимо от съда е било извършването на преценка поотделно доколко и дали твърденията на С., и тези доказателства, обосновават правния интерес на лицето да оспори всяка една от отменените разпоредби от Наредбата в оспорените им части при съобразяване, че касаят екологичната група на МПС по чл. 37а и предвид категорията на мотоциклета, който С. твърди, че притежава и е преминал на технически преглед за техническа изправност. Мотоциклетът е пътно превозно средство от категорията L3e, което се установява от представения препис от свидетелство за регистрация част I, а измежду категориите МПС по чл. 37а тази категория не е. По предписанието на посочената разпоредба МПС от категории М1 и N1 се определят в пет екологични групи. По-нататък, за да се позове в постановения по първоинстанционното дело съдебен акт на чл. 186, ал. 1 АПК и цитираните решения, постановени от Конституционния съд на Република България относно възможността да се оспорят нормативни административни актове от лица, които обосновават правния си интерес с прогресивния характер на легитимацията, тричленният състав на Върховния административен съд не е взел предвид, че доводи и твърдения от С. не са релевирани в тази насока в жалбата му до съда и в хода на първоинстанционното производство, а и указания в този смисъл не са му били дадени. Тази теза се поддържа от него, при това без фактическото й обосноваване, едва в отговор на касационните оплаквания, заявени в касационната жалба на министъра на транспорта и съобщенията и в хода на съдебните прения в настоящото съдебно производство. В първоинстанционната жалба правния си интерес С. обосновава с твърдението, че е собственик на моторно превозно средство, което попада в обхвата на процесната наредба и разпоредбите за екостикер и има интерес да се възползва ефективно от процедурите при преминаване през пунктовете за проверка за техническа изправност, без натоварване с излишни разходи, което според твърденията му е факт след въвеждането на този стикер. Обосновава интереса си и със забавяне на обслужването в пунктовете, големината на стикера и неудобството при поставянето му, ... което затруднява шофьорите при управление на автомобила, какъвто С. не установява да е. Така релевираните доводи, свързани с твърдяно увеличение на разходите на лицето, което не е и доказано, и забавянето на обслужването, не водят до извод за наличие на правен интерес от оспорването. В цитираното от първоинстанционния съд и от ответника по касация Решение 5 от 2007 г., постановено по конст. д. 11 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България се приема, че ... активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Нормата на чл. 186, ал. 1 АПК обаче предвижда и възможност за съдебно обжалване от страна на граждани и юридически лица винаги, когато административният нормативен акт може да наруши права, законни интереси или да създаде задължения за тях. В този смисъл засягането на правата не означава непременното настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, а една възможност за засягане на правата. Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права». Фактически твърдения в тази насока по делото не са релевирани от С.. По нататък Конституционният съд приема, че «Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси, или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси, или обременяването със задължения на други граждани». Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Преди да пристъпи към разглеждане на спора, на първо място съдът следва да даде указания до С. да обоснове правния си интерес от предявеното оспорване на всяка от оспорените разпоредби поотделно, респективно на съответната част от тях, да заяви в тази връзка конкретните твърдения за нарушаване на негови права и/или законни интереси, или за тяхното застрашаване и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Само в случай, че той обоснове и докаже правен интерес от предявеното оспорване поотделно за всяка от оспорените разпоредби, съдът следва да пристъпи към разглеждане на спора и постановяване на съдебен акт по същество. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото пред петчленния състав във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия