Решение № 13345 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2011 г.

Решение № 13345 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково против решение № 260 от 19.05.2011 г., постановено от Административен съд - Хасково по адм. дело № 858/2010 г. В жалбата се твърди, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Ответникът - Стефка Тонева Ковачева чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 26-103/14.12.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, с която служебното правоотношение на Ковачева за длъжността "главен директор" в Главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, с ранг I младши, е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена най-ниска оценка при атестиране. Областната дирекция "Земеделие" - Хасково е осъдена да заплати на Ковачева обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСЛ) във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за периода от 14.12.2010 г. - 14.10.2011 г. в размер на 9 500, 20 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на жалбата до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в законоустановената форма, но в производството по атестиране на служителката са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, регламентирани в Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), които опорочават определената обща оценка на изпълнение на длъжността, послужила като основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Конкретните съображения в тази насока са следните: работният план на служителката е изготвен след законоустановения срок, без участието й и без да са определени конкретни цели и изисквания към изпълнението на служебните задължения, което прави невъзможно оценяването по показател "степен на реализация на целите"; не е проведена междинна среща между оценявания и оценяващия ръководител; заключителната срежа е проведена след срока по чл. 14, ал. 1 от НУРАСДА, без обсъждане на въпросите по чл. 14, ал. 2, т. 1 - 3 от НУРАСДА; оценяването е извършено в нарушение на изискванията за атестиране висшите държавни служители, регламентирани в чл. 19, ал. 1 от НУРАСДА. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, и не се оспорва от страните. Оспорват се изводите на съда за допуснати съществени нарушения на нормите на НУРАСДА при извършване на атестирането на Ковачева. В този смисъл са развитите в касационната жалба възражения за постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Те са неоснователни. Безспорно е по делото, че Ковачева е заемала длъжността "главен директор" в Главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" - Хасково, считано от 08.03.2010 г. С приложения по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, заемана от служителката, е установено, че работен план за периода на оценяването е изготвен на 05.05.2010 г., а Ковачева се е запознала с него на 01.12.2010 г. Междинна среща не проведена, а за заключителната среща е съставен протокол от 30.11.2010 г., подписан от служителката на 01.12.2010 г. Липсват доказателства да е проведено обсъждане на въпросите по чл. 14, ал. 2 от НУРАСД. Първоинстанционният съд е обсъдил данните по административната преписка и обосновано е приел, че при атестиране на служителката са били нарушени нормативно установените правила. Атестирането чрез оценяване на изпълнението на длъжността включва следните 3 етапа: 1. изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; 2. междинна среща в средата на периода; 3. заключителна среща и определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността в края на периода - чл. 11 от НУРАСДА. Всеки от тях се реализира по реда и при условията, посочени в Наредбата, като крайната цел е определяне на общата оценка на изпълнението на длъжността за съответния период на оценяване. Както правилно е приел съдът, в разглеждания случай при атестацията на служителката не са били спазени изискванията за съгласуване на работния план с оценявания служител, не проведена междинна среща. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за допуснато нарушение по чл. 14, ал. 2 от НУРАСДА. Липсват доказателства, че е проведена заключителна среща с обсъждане между оценяващият ръководител и оценявания на въпросите съгласно посочената разпоредба. Неизпълнението на нормативно регламентираната процедура за атестация на служителите съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо незаконосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителката поради получената възможно най-ниска обща оценка при атестиране. По изложените съображения обжалваното решение е правилно - постановено е при липса на сочените отменителни основания и следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя е задължението да заплати сумата от 500 (петстотин) лева представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение,