Решение № 332 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2015 г.

Решение № 332 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1795/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение № 3288 от 24.06.14 г., постановено по гр. дело № 15836/13 г. на Варненския районен съд. С него е прекратен гражданския брак между Н. Н. П. и И. Д. П., сключен на 17.04.94 г. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне на вината, на основание чл. 49, ал. 1 СК; предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Я. И. П., на майката; определен е режим на лични контакти на детето с бащата; определено е местоживеенето на детето при майката; ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 150 лв; предоставено е ползването на семейното жилище на майката Н. П. и е постановено след развода същата да носи брачното си фамилно име на основание чл. 53 СК. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че не е имал възможност да участва в производството по делото, тъй като е отсъствал от страната по време на разглеждането му и не е бил уведомен за неговото насрочване. Моли решението да бъде отменено. Ответницата по молбата Н. П. чрез адв. Г. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Дирекция"Социално подпомагане"гр. Варна не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят заявяват, че съдът е допуснал нарушение на чл. 47 ГПК и това твърдение се оправдава от фактическа и правна страна. От данните по делото се установява, че решението на първоинстанционния съд е постановено след провеждане на едно съдебно заседание. Призоваването на ответника, сега молител, е извършено на адреса на семейното жилище в [населено място], кв. ". " бл. вх. ет. ап.. Съобщенията са връщани в цялост със забележка, че лицето е търсено многократно и не е намерено. Тъй като ответникът не се е явил в канцеларията на съда в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК да получи книжата, съдът е оставил исковата молба без движение с указание до ищцата да представи справка за адресна регистрация на И. П. Последващото призоваване е въз основа на представеното удостоверение за настоящ адрес, който съвпада с посочения по-горе. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът е назначил на ответника особен представител, който го е представлявал в процеса. Съгласно чл. 321, ал. 1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. В случая в исковата молба се съдържат данни, че ответникът работи в чужбина и съответно не пребивава в семейното жилище. С оглед това признание на ищцата съдът не е положил дължимата грижа ответникът да бъде издирен и да бъде осигурено личното му явяване в съдебно заседание, което е довело и до неправилно приложение на чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо в случая следва да се приеме, че са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството. Съдът не се е уверил, че на посочения от ищцата адрес живее призоваваното лице и може да бъде намерено там. След като са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК молбата следва да бъде уважена, като решението следва да бъде отменено в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Я. И. П. на майката Н. П.; определен е режим на лични контакти на детето с бащата И. П.; определено е местоживеенето на детето при майката; ответникът е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка в размер на 150 лв; предоставено е ползването на семейното жилище на майката Н. П. На основание чл. 303, ал. 2 ГПК не следва да се отменя решението в частта, с което е постановен развод и е постановено след развода ищцата да носи брачното си име. По изложените съображения, Върховният касационен съд, IV г. о.