Решение № 643 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 417/2008 г.

Решение № 643 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 417/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на "В" Е., град С., подадена от пълномощника му адвокат Е, срещу въззивно решение № 678 от 16.11.2007 г. по гр. дело № 808/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че не е доказано ответникът Н. Т. С. да упражнява фактическа власт върху имота. Самият ответник не оспорва това обстоятелство, а освен това по делото е установено, че след смъртта на първоначалния ответник Т. Т. С., синът му Н. С. е упражнявал фактическа власт върху имота. Ответникът по касационната жалба Н. Т. С., с. М., област Монтана, не е заявил становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Пазарджишкият окръжен съд е отменил решение от 10.05.2007 г. на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 603/2006 г. в частта, с която е уважен предявеният ревандикационен иск и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е отхвърлил предявеният от "В" Е. срещу Н. Т. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на апартамент № 11, находящ се в град П., на ул. ". знаме" № 1, вх. А, ет.VI, построен върху държавна земя в кв.418 по рег. план на Пазарджик, със застроена площ 90.24 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с таванско помещение № 11 с площ 5.76 кв. м. и избено помещение № 11 с площ от 7.03 кв. м., заедно с 1.096 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на апартамента: от север и от изток - двор, от юг - улица; съседи на избеното помещение от север и от изток - двор, от юг - коридор и при съседи на таванското помещение: от север - таванско помещение № 10, от запад - сушилно помещение, от юг - таван № 12. Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесното жилище, но не е установено ответникът да упражнява фактическа власт върху него. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот. Неправилен е изводът, че не е доказано ответникът да го владее. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по несъмнен начин, че фактическа власт върху процесния имот към датата на исковата молба е упражнявал първоначалният ответник Т. Т. С., баща на ответника. Това само по себе си е достатъчно за уважаване на предявения ревандикационен иск, тъй като получаването на владението от трето лице след предявяването на иска е ирелевантно. Освен това по делото е установено и, че след смъртта на Т. Т. С., ответникът по делото Н. Т. С., конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), владее процесния имот без основание. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявеният иск трябва да бъде уважен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 120.80 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.