Решение № 14917 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 171/2013 г.

Решение № 14917 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 171/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Аврен против решение № 2683 от 02.11.2012 г. по адм. дело № 506/2012 г. на Административен съд - Варна, с което са отменени заповед № 39/16.01.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Тодорка Йорданова Каратодорова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповеди № 52/12.01.2012 г. на същия административен орган, връчени съответно на 16.01.2012 г. и на 20.01.2012 г., с които служебното правоотношение на Каратодорова е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, тъй като заповедите са издадени след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Каратодорова да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на съдебния състав за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила не намират опора в нормативната уредба и не се споделят от настоящата инстанция. Процедурата по налагане на наказание е проведена при спазване изискванията на закона. Служителка е наказана след като са приети писмените й обяснения - такива са изискани от дисциплинарно наказващия орган с писмо изх. № ОП-6/03.01.2012 г. и са представени на 09.01.2012 г. с вх. № ОП-6-1/09.01.2012 г. В писмото изрично и подробно са посочени обстоятелствата, за които се искат обяснения, цитирани по-късно и в заповедта за налагане на наказание. Поради това следва да се приеме, че обясненията на служителката са именно във връзка с нарушенията, за които по-късно е наказана. Осъществено е и второто изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Преди налагането на дисциплинарното наказание служителката е изслушана от дисциплинарно наказващия орган. Този факт се признава в писмените обяснения на Каратодорова, в които изрично е посочено, че на 09.01.2012 г. в 9.00 часа същата се е запознала с писмото, с което са й искани обяснения и пред кмета на общината и присъстващите служители е дала устни обяснения във връзка с обстоятелствата, посочени в писмото. Фактът, че устното изслушване не е проведено в предварително определеното за това време и служителката е изслушана в присъствието и на други служители на общината освен кмета, не опорочава административната процедура. Смисълът на изслушването е да осигури възможност на дисциплинарно наказващия орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си по случая, да обясни поведението си и да представи доказателства. В случая това е направено - устните обяснения на Каратодорова са дадени непосредствено пред кмета на общината като дисциплинарно наказващ орган. Поради това настоящата инстанция приема, че кумулативните изисквания на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени - служителката е уведомена за провежданата проверка по повод допуснати от нея нарушения и й е дадена възможност преди налагането на дисциплинарната санкция да представи писмени обяснения и да направи устни възражения пред дисциплинарно наказващия орган, като посочи доказателства. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е направен в противоречие със закона и не се споделят от настоящия състав. Не е осъществено и второто, посочено от първоинстанционния съд, нарушение на административнопроизводствените правила. Обстоятелството, че служителката не е участвала в производството пред дисциплинарния съвет и не е изслушана от този орган не опорочава заповедта за налагане на наказание. Участието на служителя в производството пред съвета не е задължително, а изслушването е по преценка на дисциплинарния съвет. Този извод следва от разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДСл, според която дисциплинарният съвет може да изслуша при необходимост държавния служител. Това разбиране е в съответствие изпълняваните от дисциплинарния съвет функции на помощен орган, който изяснява фактите и обстоятелствата от значение за случая и подпомага органа по назначаването при вземането на решение. Окончателната преценка за това налице ли е налице нарушение и как следва същото да бъде санкционирано принадлежи на дисциплинарно наказващия орган, който не е обвързан със становището на съвета. Ето защо именно органът, компетентен да наложи наказание, а не този с подпомагащи функции, е задължен да осигури възможност на служителя да се защити и да представи доказателства, като го изслуша и приеме писмените му обяснения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на заповедта за налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи нейната отмяна. Ето защо като приема обратното съставът на Административен съд - Варна постановява съдебен акт при неправилно тълкуване и прилагане на закона, който на това основание следва да бъде отменен. Изложеното относно отмяната на съдебния акт по отношение на заповедта за налагане на наказание води до извод за отмяна на решението и в частта относно заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Тази заповед е последица от първата, поради което изводите за нейната законосъобразност са обусловени от законосъобразността на акта за налагане на наказание. Следва да се посочи, че независимо от представените два акта с един и същи номер и дата на издаване, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е една, допълнена по-късно с волеизявление относно дължимите обезщетения на служителката. Този извод следва от характера на заповедта и от представеното извлечение от заповедната книга на общината, в която е посочен един акт с този номер. Погрешното посочване на датата на издаване представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е основателен. Изводите на първоинстанционния съд за нарушение на процедурата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл са направени в противоречие със събраните доказателства. Не е взето предвид обстоятелството, че в писмените си обяснения служителката изрично признава, че е изслушана от кмета на общината като дисциплинарно наказващ орган във връзка с обстоятелствата, за които по-късно е ангажирана дисциплинарната й отговорност. Това признание не може да бъде заменено от последващи волеизявления на страната в различен смисъл, включително от последвалото възражение на служителката за нарушение на процедурата по изслушване и неправилно е игнорирано от съда. Ето защо без значение са причините, поради които служителката не е изслушана в посоченото в писмото от 03.01.2012 г. време, а също и събраните в хода на делото за изясняване на този въпрос гласни доказателства, сочещи, че Каратодорова не се е явила в определеното за изслушване време поради пречките създадени от органа по назначаването, тъй като изслушването е проведено по-рано същия ден. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено изцяло. Тъй като спорът относно наличието на материалноправните основания за налагане на наказание фактически не е разгледан по същество от първоинстанционния съд, делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,