Решение № 1850 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2012 г.

Решение № 1850 от 7.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалби на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на "Дебо - Автотранс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Куманово" № 1, ет. 5, ап. 13, представено от управителя Евгений Славков, срещу решение № 452/24.02.2012 г. по адм. дело № 1495 по описа за 2011 г. на Административен съд гр. Пловдив /АСП/. Първият касатор оспорва решението в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 161004399/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 405/18.05.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начисления ДДС на "Дебо - Автотранс" ЕООД в общ размер на 4145,82 лв. и закъснителните лихви върху тази сума. Инвокират се оплаквания за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост. Отрича се установеността на извършването от ДЗЛ на спедиторски услуги свързани с международен транспорт на стоки. Вторият касатор обжалва решението на АС гр. Пловдив в отхвърлителната му част относно установените задължения за ДДС в размер 140 лева в д. п. м. 05.2008 г. и 642.84 лева в д. п. м. 07.2008 г. и мораторни лихви по издадени от него фактури с предмет на доставката транспортна услуга по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Твърди, че е доказал извършването на международен транспорт на стоки с доказателствени средства по чл. 23, ал. 2 от ППЗДДС. Отрича осъществяването на предпоставките на чл. 161, ал. 3 от ДОПК за отказ да му се присъдят деловодни разноски. Всеки от касационните жалбоподатели иска отмяна на оспорената от него част на съдебния акт и отрича основателността на насрещните жалби. Заключението на прокурора е за основателност на жалбата на ДОУИ и неоснователност на тази на търговеца. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСП РА 161004399/07.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив са установени в тежест на "Дебо-Автотранс" ЕООД задължения за ДДС. На основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС е начислен данък в общ размер на 4 788.66 лева по 7 бр. фактури, издадени от жалбоподателя на чуждестранно дружество ТзОВ "Болгарска Козметика" - Украйна в д. п. м. м. 06, 07, 10 и 12.2008 г. и 03.2009 г. Фактурите са с предмет спедиторска услуга, претоварване на козметика във вагон, извършена транспортна услуга, услуга до фериботен комплекс с приложена нулева ставка на ДДС. ДДС в размер 140 лева е начислен и по издадената от "Дебо Автотранс" ЕООД фактура № 74/09.05.2008 г. с данъчна основа 700 лв., издадена на "Трансинг" АД с предмет транспортна услуга Пловдив - Варна. Относно облагаемите доставки предмет на първата група фактури приходната администрация е отрекла съществуването на договор за спедиция между ревизираното лице и чуждестранното лице. На съществуващия договор за международен транспорт от 11.02.2008 г. и анексите към него от 11.02.2008 г. и от 10.03.2008 г. е отречено да притежава съдържанието, което да го отнесе към договора за спедиция по чл. 361, ал. 1 от ТЗ. Прието е, че предпоставките на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС за облагане на доставките на тези услуги с нулева ставка не са установени с предвидените в чл. 36, ал. 5 от ППЗДДС писмени доказателства и е определено място на изпълнение на територията на страната по чл. 21, ал. 2, т. 2 от ЗДДС /ред. преди ДВ бр. 95 от 2009 г./ във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗДДС. По издадената от касатора в полза на "Трансинг" АД фактура № 74/09.05.2008 г. за транспортна услуга с оглед извършването на превоза между две места на територията на страната. С оглед реализирания пробег и при съотнасяне на приложимата редакция на чл. 21, ал. 2, т. 2 от ЗДДС е обосновано място на изпълнение на територията на страната. Прието е, че не са представени доказателства по чл. 23 от ППЗДДС за извършване на международен транспорт е основанието за облагане с нулева ставка по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Отхвърлителната част на решението е мотивирана, като са възприети изцяло фактическите и правните изводи на органите по приходите относно фактура № 74/09.05.2008 г. и фактура № 120/09.07.2008 г. Последната има за предмет извършване на транспортна услуга с автомобил рег. № РВ 2961/РВ 3274 ЕН. За двете доставки предмет на фактурите според съда не са събрани доказателства по чл. 23, ал. 2 от ЗДДС за установяване на международен транспорт по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. С позоваване на заключението на вещото лице са квалифицирани като неотносими приложените към фактура № 120 документи - товарителници, пътни листове, митническа декларация и др., заради връзката им с доставката по друга фактура за спедиция. Различна от позицията на приходната администрация е тази на съда по отношение на допълнително начислен ДДС по фактури № № 99/18.06.2008 г., 104/12.06.2008 г., 123/15.07.2008 г., 174/31.10.2008 г., 218/29.12.2008 г. и 248/04.03.2009 г. Според АСП за доставките с предмет спедиторска услуга е приложима разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗДДС, а за тези по претоварване на козметика във вагон - чл. 31, т. 6 от ЗДДС, което определя доказването с доказателствените средства по чл. 36, ал. 5 от ППЗДДС (за фактурите, издадени до 12.08.2008 г.) и на чл. 36, ал. 6 от ППЗДДС (за фактурите, издадени след 12.08.2008 г.). Прието е, че "Дебо Автотранс" ЕООД притежава транспортен документ за международен превоз, с който са свързани извършените от него спедиторските услуги - международни товарителници с изпращач на товара "Ален мак" АД, "Солвекс Козметични продукти" ООД и самия жалбоподател, както и митнически декларации с посочен получател на стоките две чуждестранни лица от трета страна - Азербайджан. Към относимите доказателствени средства съдът е обсъдил и представените фактури за международен транспорт с изпълнител "Трансинг" АД за част от маршрута на международния транспорт - Пловдив - Варна и с фактури за дейността по претоварване на стоките от автомобилен на фериботен транспорт с изпълнител "Нетсис Лоджистикс" ООД. Решението е правилно. При действието на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС международният транспорт на стоки е облагаема доставка с нулева ставка. Хипотезите на облагания по този начин с ДДС транспорт са изчерпателно изброени в трите точки на разпоредбата. За целите на облагането с косвения данък разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС приравнява към услугата за международен транспорт на стоки и други услуги, в това число и спедиторските, когато се оказват във връзка с транспорта. Обхватът на спедиторската услуга е дефиниран от чл. 30, ал. 3 от ЗДДС и включва организиране, осъществяване или обслужване на международния транспорт на стоки по ал. 1 и включените в него дейности по транспортна обработка, митническо оформяне, складиране и застраховане. Доказването на предпоставките за облагането на доставките с нулева ставка по гл. III от ЗДДС /която включва и тези по чл. 30/ е силно формализирано. По препращане от чл. 37, ал. 1 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на доставките, се определят с правилника за прилагане на закона. В трите точки на чл. 23, ал. 2 от ППЗДДС /ред. ДВ бр. 76 от 2006 г./ са изброени лимитативно трите групи документи, които доставчика на стоки следва да представи за да докаже наличието на международен транспорт на стоки в хипотезата на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗДДС /относимата към спора/ - превозни документи, в които доставчикът е вписан като превозвач; копие от транзитна митническа декларация за превоз между две митнически учреждения, в която е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът и фактура за доставката. В касационната жалба на данъчния субект се възсъздават текстовете на ЗДДС и ППЗДДС от значение за решаване на спора, но не се индивидуализират документи от вида на тези по чл. 23, ал. 2 от ППЗДДС за доказване на международния транспорт на стоки по фактура № 74/09.05.2008 г. и фактура № 120/09.07.2008 г. Според установяванията на АСП /на който касационната инстанция може да се позове с арг. от чл. 220 от АПК/ към първата фактура липсват съпътстващи документи, а тези представени към втората не са свързани с нея, а с доставка на спедиторска услуга по друга фактура. Така при съобразяване на реализирания пробег е съответно на чл. 21, ал. 2, т. 2 от ЗДДС /ред. ДВ бр. 113 от 2007 г./ разбирането, че доставките на транспортни услуги по фактурите са с място на изпълнение на територията на страната и не съществува основание за облагането им с нулева ставка по чл. 30, ал. 1 от ЗДДС. Така с арг. от чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се следва облагането им с 20 % ставка на ДДС и изискуемост на данъка от доставчика по чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. Относно спедиторските услуги и услугата за претоварване на стоките по фактури № № 99/18.06.2008 г., 104/12.06.2008 г., 123/15.07.2008 г., 174/31.10.2008 г., 218/29.12.2008 г. и 248/04.03.2009 г. спорна е обвързаността им с международен транспорт на стоки, като условие за прилагане на нулевата ставка на основание чл. 30, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС и чл. 31, т. 6 от ЗДДС и то при доказване с писмените доказателствени средства по чл. 36, ал. 5, респ. ал. 6 /след новелата от ДВ бр. 71 от 2008 г./ на ППЗДДС. При място на получаване на транспортираните стоки на територията на Азербайджан, осъщественият на територията на страната превоз е такъв по чл. 30, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 1 от ЗДДС, тъй като е превоз между две места на територията на страната, но като част от превоза от място на територията на страната до територията на трета страна. Щом спедиторът е сключил договори за превоз и е представил международни товарителници и фактури за извършен международен транспорт и е издал фактури за осъществените спедиторски услуги, то е провел главно пълно доказване по изискванията на чл. 36, ал. 5 /респ. 6/ т. т. 1 и 2 от ППЗДДС на предпоставките на чл. 30, ал. 2 и чл. 31, т. 6 от ЗДДС. Привръзката на спедицията с международния транспорт на стоки е установена и от приетото по делото заключение при съпоставката на предмета на доставките и мястото на транспорта. Не съществува пречка такова установяване да се извърши с източник на специални знания, тъй като предполага проверка на счетоводни документи относно движението на стоките. Претоварването на стоките е вид транспортна обработка по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДС, поради което при издадена фактура по чл. 36, ал. 5, т. 2 от ППЗДДС и доказаната връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 1, т. 3 във вр. с т. 1 от ЗДДС доставката на тази услуга е със ставка нула по чл. 31, т. 6 от ЗДДС. АСП е основал отменителната част на решението си с установявания по представените от жалбоподателя в хода на съдебното дирене доказателства, поради което правилно и адекватно на уредбата по чл. 161, ал. 3 от ДОПК той понася разноските по производството. Дължимо е оставянето в сила на решението на АС Пловдив. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение